Решение № 4 от 04.01.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Елин Пелин, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20251820200245 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от В. Б. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул. „ против наказателно постановление № 9382/04.06.2025 г. на директор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 предл.2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движене на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се моли съдът изцяло да го отмени.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага 1 аргументи относно незаконосъобразността на административния акт свързани с приемане на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 г. на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Административно-наказващият орган – директор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София с писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.

РП Елин Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 9382/04.06.2025 г. на директора на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, същото е издадено срещу В. Б.

Г., като на основание чл.53, ал.1, т.2 предл.2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.

„в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движене на извънгабаритни и/или тежки ППС, за това че: „На 07.05.2025 г. около 14.30 ч., на път АМ Тракия, км.14 на отбивна площадка в посока гр. Ихтиман – гр.София В. Б. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси, марка МАН, модел ТГС 41,400 ББ с рег. № , като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/63, видно от товарителница № 0002573/07.05.2025 г. и кантарна бележка № 99441/07.05.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Необходимостта от разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200007 и ролетка 1304/18/5м./, при което е констатирано следното: 1. При измерено разстояние между осите 1,40 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,550 т.

2 при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. съгласно чл.7, ал.1, т.5 буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.550 т. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 10843/07.05.2025 г. по описа на АПИ.

От представения по делото АУАН № 10843/07.05.2025 г. по описа на АПИ е видно, че е съставен от Л. Е. С. на длъжност гл. инспектор дирекция АРОК АПИ в присъствието на свидетеля М. И. Н. срещу В. Б. Г. и връчен на нарушителя на 07.05.2025 г., който го е подписал без възражения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелите Е. Л. С. – актосъставител и М. И. Н. свидетел по съставянето на АУАН на разказват, че на 07.05.2025 г. 14.30 ч. на АМ Тракия, км. 14 с посока на движение гр.Ихтиман – гр.София извършили съвместно проверка на ППС с четири оси, превозващо фракция, като марката и модела са посочени в АУАН, който поддържат изцяло. В процеса на проверката свидетелите чрез измерване с електронна мобилна везна и с техническо средство ролетка с дължина 5 м. установили, че товара на МПС има драстично надвишаване на максималното допустимо натоварване и е в отклонение от допустимите норми, като натоварването, което установили било 29,550 тона, при максимално допустими 19 тона. Надвишаването било 10,550 кг.. За констатираното нарушение на мястото на проверката на водача бил съставен АУАН в негово присъствие. Акта бил прочетен и връчен на място на нарушителя, като към момента на съставянето на АУАН водача не направил възражения спрямо констатациите, измервателните уреди и мястото на проверката.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: Наказателно постановление № 9382/04.06.2025 г, АУАН № 10843/07.05.2025 , заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на председателя на УС 3 на АПИ, заповед РД № 11-560 от 02.05.2025 г. на председателя на УС на АПИ, известие за доставяне, разписка, протокол за измерване на превозно средство; талон за МПС, товарителница, както и от гласните доказателства, които съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

В хода на съдебното производство при преценка правилността на наказателното постановление, съдът като взе предвид всички представени по делото доказателства, намира, че следва да се съобрази и с постановеното на 08.10.2025 г. Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 г. на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС имащо отношение към настоящия случай, според което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл.177, ал.3, т.1 вр. чл.139, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В мотивите на Тълкувателното постановление е прието, че лицата задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи.

Следователно се налага извода, че субекти на нарушението по чл.53, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т.е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

В случаите при управление на извънгабаритно или тежко ППС от 4 физическо лице, т.е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията стопанисваща пътя на основание чл.15 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване съгласно чл.8, ал.2 или да заплати съответната такса в случаите на чл.14, ал.3 от Наредбата. Извода, че такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, сочи, че той не следва да носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата. В противен случай водачът работещ по трудов договор като водач на ППС следва да носи административно-наказателна отговорност за виновното поведение на друго лице – неговия работодател и собственик на моторното превозно средство или превозвач – физическо или юридическо лице, който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Подобно тълкуване би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, според който административно-наказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

Ето защо следва да се приеме, че водач на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата. В случаите, когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата той носи административнонаказателна отговорност на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

По изложените съображения приети в Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 г. на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС и след преценка на събраните по делото доказателства, следва да се направи извод, че процесното наказателно постановление е 5 незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят В. Б. Г. не е собственик на моторното превозно средство, нито е поръчал извършвания превоз. От представените по делото доказателства – талон за МПС с рег. № е видно, че моторното превозно средство, което се е движело с извънгабаритен товар е собственост на юридическото лице „МИРО ТРАНС-86“ ЕООД, като последния е и възложител на извършвания превоз, което се установява от представената по делото товарителница. Така констатираните обстоятелства сочат, че жалбоподателят В. Б. Г. не може да е субект на административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение по Закона за пътищата. В качеството на водач, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване без да е налице разрешение за това, водачът може да носи отговорност само по реда на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По изложените съображения в конкретния случай административнонаказващият орган е издал неправилно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Не са налице и основанията на чл.63, ал.7, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания за преквалифициране на процесното деяние, тъй като към датата на извършването му и съставянето на акта за установяване на административно нарушение и датата на издаване на обжалваното наказателно постановление органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са били надлежно оправомощени да съставят АУАН и да издават наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата, с изключение нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП измежду които не попада конкретното деяние. Този извод произтича както от чл.189, ал.12 от ЗДвП, където са изчерпателно изброени административнонаказващите органи, които могат да издават наказателни постановления по Закона за движение по пътищата, сред които не са органи на АПИ, така и от нормата на чл.189е от ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на наказателното постановление, където е регламентирана компетентността на председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него лица да издават наказателни постановления но само за нарушения по чл.179, ал.33в от ЗДвП. Анализът на тези норми несъмнено води до извод, че към датата на извършване на деянието и при издаване на наказателното постановление, с 6 което на жалбоподателя е повдигнато обвинението, органите на АПИ не са сред компетентите които могат да санкционират за нарушения като процесното по ЗДвП. Извода за липса на компетентност на органите на АПИ към момента на процесното деяние произтича и от чл.189е от ЗДвП изменен с ДВ бр.64/2025 г. в сила от 07.09.2025 г., от който е видно, че едва с процесното изменение нарушението на чл.177, ал.3, т.1 вр. чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е въведено като нарушение, за което председателят на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица могат да издават наказателни постановления. Всичко това води до извод, че преди изменението на посочена норма в сила от 07.09.2025 г., те не са имали такива правомощия.

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e94e482-0a86-4179-8b83-14bd35a7de3e