Решение № 775 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от К. Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503702 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 263828/08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 6939/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 23 с-в, изцяло са уважени предявените от И. К. И. и И. Н. И. срещу Г. Д. Т. активно субективно съединени искове с дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация по чл. 59 ЗЗД за връщане на следните суми: 1) сумата от 40300 лв.

(левовата равностойност на 20605 евро) – в полза на И. К. И. и 2) сумата от 45000 лв. – в полза на И. Н. И., представляващи стойността на обогатяването при извършеното без годен юридически факт имуществено разместване, а именно: изпълнение поради грешка на чуждо парично задължение (на купувача Г. Д. Т.) към продавача „Интер Керамик” ООД - по сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 4, съставен по н. д. № 182/2014 г. от помощник-нотариус А. Г. при нотариус Д. Т., ведно със законната лихва върху претендираните главни парични притезания от момента на подаване на исковата молба 28.05.2019 г., до окончателното им заплащане. Тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие - отхвърляне на главните искове, СГС не е разгледал предявените под евентуалност активно субективно съединени кондикционни искове срещу продавача „Интер Керамик” ООД (за връщане на даденото при начална липса на основание).

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответницата, в която се излагат правни съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че ищците не са установили своята активна процесуалноправна легитимация - те притежават различен ред за защита (при твърдяната трансформация на придобитите от техния син по дарение от тях лични средства в придобития от неговата бивша съпруга имот), поради което те не притежават процесуално право да предявят субсидиарния иск с правно основание чл.

59 ЗЗД. Счита, че в процеса на доказване е установен правнорелевантният факт, че преди да заплатят продажната цена по процесния договор за покупко-продажба ищците са знаели за уговорения между съпрузите режим на разделност на придобитите по време на брака 1 имуществени права, поради което с тези безкасови плащания са имали намерение единствено да дарят въззивницата.

Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват, като поддържат, че първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалваното решение.

Въззиваемият-евентуален ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в Становището от 28.02.2022 г. (след като САС е дал на страните съответни указания относно юридическите факти, на които страните основават своите субективни права и материалноправни възражения, и е изяснил, кому принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да ги установи), както и в устните състезания (вкл. в писмената защита) развива правни съображения за неоснователност както на главните, така и на евентуалните искове, тъй като ищците не са заплатили на ответното търговско дружество исковите суми поради грешка, а напротив - със съзнанието, че погасяват чужд дълг (на първата ответница), поради което „Интер Керамик” ООД е получил тези суми на годно правно основание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС, І ГО, 23 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени под евентуалност кондикционни искове по чл. 56 ЗЗД (главните искове) и по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД (евентуалните искове).

За да постанови обжалването решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че ищците И. К. И. и И. Н. И. с платежни нареждания от 02.06.2014 г. са превели в полза на „Интер Керамик” ООД сумата общо от 85300 лв. с посочено основание „за закупуване на жилище на К. И. И. ”, техен син (с дарствено намерение). Но тъй като чуждият дълг, който те са искали да изпълнят (синът им не е бил купувач по процесния договор за покупко-продажба поради уговорен режим на разделност при придобиване на имуществени права по време на брака му с първата ответница), не съществува, собственикът на имота - Г.Т., се е обогатила за сметка на ищците, макар и облагата да е преминала през различни патримониуми (при общата група факти, обуславящи това разместване на блага от един патримониум в друг имуществен комплекс - без да е възникнал годен юридически факт).

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения и формираното искане за предоставяне на съдебна защита на твърдяното накърнено материално право (арг. чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК), които обосноват основанието на предявения иск по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и вида и обема на търсената съдебна защита (арг. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК), ищците искат със сила на пресъдено нещо да се установи, че са носители на кондикционно право – субективно право за връщане на даденото при начална липса на основание (изпълнение на чуждо задължение поради грешка - със съзнанието, че погасяват задължение по договор за покупко-продажба на своя син, те са изплатили уговорената продажна цена, чийто носител е била единствено бившата съпруга на сина им 2 Г.Т., която е придобила при уговорения между съпрузите режим на разделност правото на собственост върху процесното жилище).

Макар и първоинстанционният съд при формиране на своето вътрешно убеждение – арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, да е разгледал всички правопораждащи спорното материално право юридически факти за връщане на даденото при изпълнение поради грешка на чуждо парично задължение по договора за покупко-продажба, той погрешно ги е субсумирал (подвел) под правната норма на чл. 59 ЗЗД. Но това обстоятелство не е довело до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният съд, съобразно основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), изцяло се е произнесъл по наведените фактически твърдения от ищците в исковата молба – в този смисъл е и константната практика на ВКС, формираната по чл. 290 ГПК – напр. Решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г.; Решение № 439/23.07.2010 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 476/2009 г. Неправилната правна квалификация, под която СГС е подвел предявеното спорно материално право, представлява нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от въззивния съд. В този смисъл, САС, упражнявайки служебно своите процесуални задължения, в доклада по чл. 267, ал. 1 ГПК е изяснил на страните юридическите факти, по които ще се произнесе със своя краен съдебен акт, като им е предоставил процесуалната възможност да упражнят своите процесуални права именно по тези материални предпоставки, поради което въззивният съд ще се произнесе не по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а по чл. 56 ЗЗД. В този смисъл, необосновани са поддържаните и пред настоящата съдебна инстанция правни доводи на ответниците за недопустимост както на предявените искове, така и на обжалваното съдебно решение.

Както е изяснено в дадените в доклада на въззивната жалба на основание чл. 267, ал.

1 ГПК указания на страните, съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищците; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на кредитора („Интер Керамик” ООД); 3) ищците да не са били длъжници на кредитора „Интер Керамик” ООД; 4) това разместване на имуществените блага да е било извършено поради грешка относно факта, че синът на ищците - К. И. И., е бил страна (купувач, длъжник) по процесния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт, без – към момента на извършеното плащане, да са знаели, че с превода на тези суми погасяват действително задължение на ответника Г. Д. Т. към продавача „Интер Керамик” ООД и 5) задължението на действителния длъжник - Г. Д. Т., да е било обективирано в документ, в който са материализирани субективните права на кредитора и без представянето на който те не биха могли да бъдат надлежно упражнени (напр. менителнични ефекти и пр.), респ. вземането на кредитор „Интер Керамик” ООД по процесния договор за покупко-продажба да е било обезпечено чрез някои от уредените в закона обезпечителни способи, като вследствие на плащането на процесните суми кредиторът „Интер Керамик” ООД да се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението по смисъла на чл. 56 ЗЗД (макар и въззивният съд да не е бил длъжен да квалифицира на този етап спорното материално право, САС е посочил приложимата материалноправна норма, за да ориентира напълно страните относно правопораждащите спорното материално право юридически факти).

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и от Декларация за избор на режим на имуществени отношения, респ. от Удостоверение от 29.11.2019 г., издадено от служител при АВ, се установява, че съпрузите К. И. И. (син на ищците) и ответницата Г. Д. Т. са уговорили режим на разделност по смисъла на чл. 18, ал.

1, т. 2 СК, във вр. с чл. 33 СК при придобиване на имуществени права по време на гражданския брак, т.е. всички имуществени права, придобити от всеки от съпрузите по 3 време на брака, са негово лично притежание.

От н. а. № 4/02.06.2014 г., съставен по н. д. № 182/2014 г. от помощник-нотариус А.

Г. при нотариус А. Г., се установява, че ответницата - Г.Т., като единствен купувач, макар и по време на брака със сина на ищците - К. И. И., е придобила в лично притежание правото на собственост на прехвърленото от продавача „Интер Керамик” ООД (евентуалния ответник) жилище, като уговорената продажна цена е заплатена безкасово - в деня на сключване на този транслативен възмезден договор.

Не е спорно между страните, а и от две платежни нареждания от 02.06.2014 г. ищците (родители на съпруга на купувача) са превели на продавача по процесната двустранна прехвърлителна сделка уговорената между Г. Д. Т. и „Интер Керамик” ООД продажна цена, както следва: 1) сумата от 20605 евро (равностойност на 40300 лв.) от И. К. И. - с посочено основание на безкасовото плащане „покупка на жилище” и 2) сумата от 45000 лв. от И. Н.

И. - с посочено основание на безкасовото плащане „за закупуване на жилище К. И. И.”.

От показанията на свидетеля Б. Л. Ч., приятел и кум на сина на ищците - К. И. И., се установява, че те са продали собствен апартамент в гр. Казанлък, за да могат да закупят на сина си апартамент в гр. София. Свидетелства, че нито той, нито родителите на К. са знаели, че между съпрузите е постигнато съгласие за разделност на имуществените отношения, но намерението на ищците е било да се закупи апартамент на К. И. - „Г. забременя, направиха сватба, И. и И. купиха апартамент на К. в гр. София. Не знам как стана, че апартамента се записа на името на Г.... Знам, че родителите на К. искаха да купят този апартамент, за да може той да се чувства по-самостоятелен, да има самочувствие”. Изяснява правнорелевантния факт, че едва след раздялата между съпрузите ищците узнали, че този апартамент принадлежи изключително на Г.Т.. Знае, че родителите на К. са разбрали за уговорения режим на разделност, едва след като съпрузите са били в процес на развод.