Решение № 260340 от 13.08.2021, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

260340/13.8.2021г. гр.

Шумен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2857/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД против Й.К.Й. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо, парично вземане, произтичащо от два договора сключени на 22.11.2017 г. при Общи условия, между „Теленор България“ ЕАД и ответника - потребител, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2002/2020 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 974/18.09.2020 г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер на 172.08 лева, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 58.64 лв., с ДДС - неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги като сбор от потребни през периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г., за което били издадени фактури № **********/25.04.2018 г. и № **********/25.05.2018 г. и Кредитно известие № **********/25.06.2018 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2020 г., до окончателно плащане; по чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 113.44 лв. - неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг на мобилно устройство Nokia 3 Black, начислени заедно с месечните сметки, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху цената, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2020 г., до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответницата била абонат на ищеца – доставчик на мобилни услуги, като на

22.11.2017 г. между страните били сключени: Договор за мобилни услуги с клиентски номер № *********, за мобилен номер ***, по програма „Тотал 24,99лв.“, за срок от 24 месеца /до 22.11.2019 г./, както и Договор за лизинг, с който получила мобилно устройство марка Nokia 3 Black, със срок на изплащане - 23 месечни вноски в размер на 7.09 лв. всяка, съгласно Погасителен план. Ищецът издал за потребените в периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г. мобилни услуги: Фактура № **********/25.04.2018 г., с начислени общо 32.00 лв. /с ДДС/, за отчетен период 25.03.2018 г. – 24.04.2018 г., платими в срок до 10.05.2018 г., от които: 20.82 лв. /без ДДС/ - за месечен абонаментен план „Тотал 24.99“ и 7.09 лв. - лизингова вноска; Фактура № **********/25.05.2018 г., с начислени общо 32.97 лв. /с ДДС/, за отчетен период 25.04.2018 г. – 24.05.2018 г., платими в срок до 09.06.2018 г., от които: 20.82 лв. /без ДДС/ - за месечен абонаментен план „Тотал 24.99“ и 7.09 лв. - лизингова вноска. С Кредитно известие № **********/25.06.2018 г. била извършена корекция по дълга по месечния абонаментен план, като била сторнирана сумата от 8.87 лв., при което задължението в тнази част възлизало на 63.19 лв..

Твърди се, че потребителят не платил фактурираните услуги, поради което мобилният оператор прекратил едностранно договорите, като издал крайна Фактура № **********/25.07.2018 г., с начислени: 161.35 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; 113.44 лв. - неплатени лизингови вноски за устройство Nokia 3 Black и 63.19 лв. - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. След издаване на фактурата от страна на абоната постъпило частично плащане в резултат, на което дължимата сума за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги възлизала на 58.64 лв.. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2002/2020 г., по описа на РС Шумен и срещу ответницата била издадена Заповед № 974/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение в общ размер 172.08 лева, от които: 58.64 лева - неплатени месечни абонаментни такси по Договор от 22.11.2017 г. за потребление на мобилни услуги и 113.44 лева – неплатени вноски по Договор от 22.11.2017 г. за лизинг, ведно със законна лихва върху сумата от 172.08 лв., от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането. Моли съдът да постанови решение с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите: 58.64 лева - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 113.44 лева – неплатени лизингови вноски, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 172.08 лв., от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен представител не подава писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител, намира исковата молба за основателна.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото Договор за мобилни услуги 22.11.2017 г.

/л. 8/, се установява, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги, чрез номер +359*********, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД /л. 18/, с приложена Ценова листа /л. 12/.

С Договор за лизинг /л. 10, при ОУ за лизинг на „Теленор България“ ЕАД /л. 11/, на ответницата е предоставено мобилно устройство марка Nokia 3 Black, със срок на плащане - 23 месечни вноски в размер на 7.09 лв. всяка, съгласно Погасителен план. От доставчика са издадени: -за отчетен период от 25.03.2018 г. до 24.04.2018 г. - Фактура № **********/25.04.2018 г. /л. 14/, с която са начислени 24.98 лева, с ДДС – такси и 7.09 лева – вноска за лизинг; -за отчетен период от 25.04.2018 г. до 25.05.2018 г. - Фактура №

**********/25.05.2018 г. /л. 15/, с която са начислени 25.88 лева, с ДДС – такси и 7.09 лева – вноска за лизинг; -за отчетен период от 25.05.2018 г. до 24.06.2018 г. - Фактура № **********/25.06.2018 г. /л. 16//, с която е сторнирана сумата от 8.87 лв. – такси и е начислена сумата 7.09 лева – вноска за лизинг] -за отчетен период 25.06.2018 г. до 24.07.2018 г. - Фактура № **********/25.07.2018 г. /л. 17/, с която са начислени: 161.35 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 113.44 лв. - вноска за лизинг и 63.19 лв. – баланс от предходни периоди за такси. От приобщеното ЧГД № 2002/2020 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 12757/18.09.2020 г., по описа на ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника - ответник е издадена Заповед № 974/18.09.2020 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение от 172.08 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.09.2020 г., до окончателно плащане, както и сумата 205 лева разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 23.11.2020 г.. С молба рег. № 13283/18.12.2020 г., заповедният съд е уведомен за подадената искова молба.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 2002/2020 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 12757/18.09.2020 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 974/18.09.2020 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в размер на 172.08 лева, от които 58.64 лв. - неплатени, месечни, абонаментни такси по Договор за мобилни услуги и 113.44 лв. - неплатени лизингови вноски. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на претенцията, по иска за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 58.64 лв. – неплатено възнаграждение по Договор за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез мобилен телефонен номер, по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и изискуемост на претендираното вземане, по основание и размер. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги, за което между страните е сключен Договор за мобилни услуги 22.11.2017 г., при Общи условия на „Теленор България“ ЕАД, с приложена Ценова листа, по силата на който ищецът - доставчик е поел задължение да предоставя на ответника - абонат далекосъобщителни услуги, чрез мобилен телефонен ++359*********, за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. При така създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименовани Договори за услуги ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице – потребител, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e946faa-8507-41df-9ebd-1d7d6f5b8c02