Присъда № 22 от 19.09.2022, Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 22 от 19.09.2022 г. по НОХД № 622 по описа за 2022 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

Обвинението против подсъдимата В. С. К., ЕГН ********** е в това, че на 22.10.2021 г. по четвъртокласен път 55024, км. 3+278, в землището на гр. Николаево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СТ 3731 РМ , в посока юг - север, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като след десен завой по посоката си на движение е загубила контрол върху управлението на управлявания автомобил и чл.21, ал.1 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - за ППС категория В - 90 км/ч. извън населено място“, като е управлявала лекия автомобил със скорост 118 км/ч., превишаваща разрешената скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч., и в резултат на това по непредпазливост причинила смъртта на А. Р. А. – престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимата К. и защитника й направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата К. направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства към минималния размер, а именно – 3 години, което след приложение на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета и да бъде наложено в размер на две години. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Предлага подсъдимата К. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от три години.

1

Частните обвинители Г. А. И., лично и като баща и законен представител на Г. Г. А., А. Г. А., Н. А. Р., М. Г. А., Р. А. А. и Е. Д. А. и преупълномощеният им повереник адвокат Д.С. се явяват в съдебно заседание. Заемат становище за доказаност на обвинението срещу подсъдимата К., като повереника и частните обвинители Р. А. и Е. А. претендират за определяне на наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона, което да се редуцира с 1/3 с оглед направеното от подсъдимата самопризнание, като по отношение на изтърпяването му предоставвят на съда. Частните обвинители Г. А. И., лично и като баща и законен представител на Г. Г. А., А. Г. А., Н. А. Р. и М. Г. А. претендират за това на подсъдимата К. да бъде наложено максималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, без да излагат съображения за това. Иска се и налагането на кумулативното наказание ЛПУМПС за срок от три години. Претендират се направините от частните обвинители разноски по делото – възнаграждение на адвокат, в хода на досъдебното и съдебно производство.

Защитникът на подсъдимата К. – адв. Д. М. от АК – Стара Загора, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът при индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се наложи на подзащитната му да отчете превеса на смекчаващи отговорността й обстоятелства и да бъде определено към минималния предвиден в закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното самопризнание.

Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, моли да бъде определено за срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимата В. С. К. в съдебно заседание изрази искреното си разкаяние за извършеното деяние и за причинения тежък резултат, като изказа своите съболезнования на близките на починалата А. А.. В хода на съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си.

В последната си дума моли съдът за справедлива присъда.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата В. К. е родена на *** г. в гр. К., с българско гражданство, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана, с постоянен адрес гр. Николаево, обл. Стара Загора.

Подсъдимата К. била правоспособен водач, категория „М“ и „В“, като притежавала валидно СУМПС № 284136979.

Пострадалата А. Р. А., с ЕГН ********** живеела в гр. Николаево на семейни начала със свидетеля Г. А. И. и заедно отглеждали децата си - Н.

2

Р., А. А., М. А., Г. А. и Г. А..

В гр. Николаево живеела и свидетелката С.А., която била етърва на пострадалата А. А. и леля на подсъдимата В. К..

В семейството на пострадалата А. предстояло сватбено тържество и последната изразила желание да отидат до гр. Нова Загора да напазаруват.

Тъй като били повече хора, решили да тръгнат с два автомобила, като свидетелката А. помолила племенницата си - подсъдимата К. да ги закара с нейния автомобил.

На 22.10.2021 г. подсъдимата К. тръгнала от гр. Николаево за гр.

Нова Загора. Заедно с нея, в управлявания от нея автомобил – „Пежо 206“ с рег. № СТ 3731 РМ пътували свидетелката А., внука й - Б, пострадалата А. и малолетната й дъщеря - Г. А..

В ранният следобед компанията тръгнали да се прибират от гр.

Нова Загора към гр. Николаево. Първо се движел автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от свидетеля А., а след него лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № СТ 3731 РМ, управляван от подсъдимата К..

В управлявания от подсъдимата К. автомобил на предна дясна седалка пътувал Б, а отзад, в ляво свидетелката А., по средата малолетното дете на пострадалата, а пострадалата пътувала на задната дясна седалка.

Около 14.20 ч., на излизане от с. Едрево, пострадалата К. изпреварила движещия се пред нея автомобил „Фолкваген Пасат“, като се движела с управлявания от нея автомобил по четвъртокласен път 55024, със скорост 118 км/ч., при разрешена за извън населено място - 90 км/ч., в посока от с. Едрево към гр. Николаево, в условията на дневна светлина, ясно и слънчево време, по прав и равнинен пътен участък.

На км. 3+278, южно от гр. Николаево и след десен завой по посоката си на движение, подсъдимата К. заради избраната от нея скорост на движение с 118 км/ч, която е надвишавалаща разрешената от 90 км/ч за категорията на превозното средство и конкретния пътен участък –извън населено място, а така също се е явявала и несъобразена с радиуса на десния завой през котйто е преминала /възлизащ на 165 м./ е загубила контрол върху управлението на автомобила, при което левите състави на автомобила са започнали да се приплъзват по асфалтовото покритие. В опит да овладее автомобила подсъдимата е задействала рязко кормилното управление в посока на дясно и последвал удар в източната предпазна мантинела с предната част на автомобила, след което задната му част е ротирала в посока по часовниковата стрелка и последвал втори удар в източната мантинела със задната част на автомобила. След този удар автомобила се установил до западната мантинела с предната си част в посока юг.

По това време свидетелят Г. И., фактически съжител на пострадалата А. бил в близост до местопроизшествието, като я очаквал да се прибере заедно с малолетното им дете Г. Г. А.. Чул силен удар и се затичал към моста на изхода на града, където видял катастрофиралия автомобил на подсъдимата К.. Дъщеря му Г. била извън автомобила и плачела, а пострадалата лежала на 3 асфалта по гръб и пъшкала.

В това време на местопроизшествието пристигнал и свидетеля А., който се движил след автомобила на пострадалата. Свидетелят И. взел на ръце съпругата си – пострадалата А., качил я в автомобила на свидетеля А. и незабавно тръгнали към гр. Гурково за да бъде оказана медицинска помощ на пострадалата.

С оглед тежкото състояние, в което била пострадалата, медицинският екип в гр. Гурково предприел незабавни действия за транспортирането й със специализиран автомобил до ЦСМП гр. Стара Загора.

По пътя за гр. Стара Загора пострадалата починала.

От заключението на назначената в хода на ДП Съдебномедицинска експертиза на труп № 201/2021 г., изготвена от д-р Тодор Пасев, което се възприема от съда като компетентно изготвено и обосновано, при огледа и аутопсията на А. Р. А. е установено следното: „Черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана по лява теменна област на главата. Кръвоизлив под паежиновидната обвивка на мозъка. Оток на мозъка. Гръдна травма – контузия на сърцето; контузия на белите дробове; счупване на ребра в лява и дясна гръдна половина; счупване на ХІІ гръден прешлен с контузия на гръбначния мозък; кръвонасядане на меките тъкани около счупванията; счупване на гръдната кост. Свободен излив на кръв в коремната кухина.

Разкъсване капсулата на черния дроб. Разкъсно-контузна рана по лява ушна мида. Охлузване по лява подбедрица. Стар оперативен белег по коремната стена.“.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, непосредствената причина за смъртта на А. Р. А. е тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия на сърцето и белия дроб, като неминуема роля в генезата на смъртта е изиграла и получената черепно-мозъчна травма.

Всички травматични увреждания добре отговарят да са от удари с или върху твърди тъпи предмети и са получени при настъпилото ПТП.

На мястопроизшествието подсъдимата К. била тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества, като и двата теста отчели отрицателна проба.

Видно от заключението на назначената в хода на разследването Автотехническа експертиза /л.87–99 от ДП/, произшествието е настъпило на прав и равнинен пътен участък, в светлата част на денонощието, при условията на нормална видимост, след десен завой, при движение. Платното за движение е ориентирано в посока юг-север. Покрито е с гладък дребнозърнест асфалт без неравности. Платното се състои от две разнопосочни ленти за движение, с разделителна линиа М1 между тях и широчина 6,6 м.

Произшествието е настъпило непосредствено след десен завой по посоката на движение на автомобила.

Подсъдимата К. е управлявала автомобила със скорост 118 км/ч., 4 надвишаваща максимално разрешената за конкретния участък - 90 км/ч..

Определената скорост на автомобила, управляван от подсъдимата К. не е била съобразена с радиуса на десния завой, възлизащ на 165 м., който можел да бъде преминат безопасно при скорост по-малка от 97 км./ч. Подсъдимата К. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало да се движи в конкретната крива със скорост с около 10% по-ниска от така определенната критична скорост 97 км/ч – в случия със 90 км/ч.. Вещото лице е дало заключение, че при движение на подсъдимата с управлявания автомобил в зоната на кривата на завоя с 90 км/ч не би се появила напречна неустойчивост и не би изгубила контрола върху автомобила.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимата К. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа обстановка са, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.14-20 от ДП/; протоколи за разпит на свидетелите С. Р. А. / л.59 от ДП/, К. Р. А. /л.60 от ДП/, Е. Д. А. /л.61/, Н. А. Р. /л.62 от ДП/, Г. А. И. /л.63 от ДП/, А. Г. И. /л.64 от ДП/, В. А. М. /л.65 от ДП/, С. С. А. /л.66 от ДП/, С. А.