Решение № 526 от 15.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1147/2026
- Вид
- Решение № 526
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 526 гр. Бургас, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201147 по описа за 2026 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Т. В., ЕГН: **********, чрез адв.
С. П. от АК-Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 12081961, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 51,13 евро/100,00 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се излагат допълнителни аргументи за незаконосъобразност на акта.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото фишът е връчен на жалбоподателя на 17.03.2026 г., а жалбата е изпратена по куриер на 31.03.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.09.2025 г. в 21:52 часа в гр.Бургас, път Е773, км. 491, до бензиностанция „Ромпетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1 стационарно техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 109 км/ч. автомобил - „Порше 911 Тарга 4 ГТС” с рег.№ *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/. Въпросното нарушение 1 било записано на файл с наименование „Снимка 043”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя В., както и че скоростта следва да се счита на 105 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 12081961 на ОДМВРгр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на собственика на автомобила било наложено наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 17).
Тъй като се касае за стационарно техническо средство, поради което и въпросът за компетентността на лицата, работили с него не следва да се обсъжда, тъй като такива лица липсват.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП (редакция към датата на нарушението) за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
На снимката са записани достатъчно признаци, индивидуализиращи мястото на техническото средство- път Е773, км. 491, бензиностанция „РомПетрол” Бургас, като няма необходимост (а и изискване за посочване на географски координати).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и 2 обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Видно от отговора на Община Бургас на л. 47 безспорно се установява, че към датата 3 на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 до 80 км/ч. В отговора също така са посочени къде се намират знак Е24, както и бензиностанция „Ромпетрол“.
В самия електронен фиш ясно е посочено мястото на извършване на нарушението, което попада в участъка с горепосоченото ограничение. От снимковия материал е видно, че режимът на заснемане е при отдалечаване на автомобила. Същевременно, знакът за ограничение на скоростта се намира преди техническото средство. От това следва единствено възможният извод, че при заснемането му, автомобилът се е намирал след знака В26 и в района на действието му. Също така, ако автомобилът е бил извън обхвата на заснемане на техническото средство, то същият не бил могъл да бъде заснет.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.