Решение № 173 от 03.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Дупница, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200329 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

К. Й. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б д., обл. К., ул. "Н." № ** обжалва Наказателно постановление № 26-0245000001 от 23.01.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на основание чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 1 022.58 евро/1 999.99 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 36 /тридесет и шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение по съображения, подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител – адв. С. поддържа жалбата по съображения изложени в същата, както и допълнителни такива в пледоарията по същество. Изтъква, че при проверката с техническото средство е установена концентрация на алкохол 0,51 на хиляда, която е в рамките на допустимата техническа грешка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.12.2025 г. Е. Г. Ч. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при РУ Бобов дол в 1 присъствието на свидетеля Н. Г. Н. съставил АУАН на К. Й. К. за това, че на 01.12.2025 г. около 10:06 ч. в с. Големо село по третокласен път 3-623 км 3+100 с посока на движение към път 2-62 управлява личния си товарен автомобил ,,Ивеко Дейли“ с ****** с концентрация на алкохол в кръвта установено след извършена проверка с техническо средство ,,Алкотест 7510“ със сер. № ARPM-0408 измерващо 0,51 промила концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. В съставения акт актосъставителят ръкописно изписал установената при проверката с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта – 0,51 промила, за което се е подписал. На водача е съставен талон за изследване № 0180831 от Е. Ч., в който е отразено, че е извършена проверка за алкохол с техническо средство, което е показало положителен резултат 0,51 промила, като водачът изрично е посочил, удостоверено с подписа си, че приема показанията на техническото средство и не желае да даде кръв за изследване. Издаден е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от медицински специалист във ФСМП – гр. Бобов дол, в който е посочено, че медицинско изследване не е извършено, тъй като лицето отказва да даде кръв. Представен е фиш за спешна медицинска помощ, в който е посочено, че К. К. е доведен от органите на МВР за кръвна проба за алкохол, но лицето е отказало да даде такава. С постановление от 12.01.2026 г. прокурор при РП – Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство, тъй като не са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ Бобов дол за продължаване на административнонаказателното производство по издадения АУАН. На 23.01.2026 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени горепосочените административни наказания, като е отбелязано, че е налице повторност с НП № 24-0245-000182/21.06.24 г. връчено и влязло в сила на 09.07.24 г. Процесното наказателно постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ от образуване на досъдебно производство с изх. № 117/12.01.2026 г. на РПКюстендил, ТО-Дупница. По делото е прието като доказателство наказателно постановление № 24-0245-000182 от 21.06.2024 г., изд. от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, влязло в сила на 09.07.2024 г., с което на К. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени ,,глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Ч. и свидетеля Н., които потвърждават констатациите в акта.

Актосъставителят сочи, че дописването с химикал върху акта ,,0,51 промила“ е отбелязано от него, за което се подписал. За причината за това дописване на ръка е съставил и докладна записка, приложена по делото. Дописването се дължи на това, че при набиране на текста на таблета е пропуснал да посочи цифрово концентрацията на алкохол в кръвта, който пропуск забелязал след запазване на документа, но не било възможно технически да направи корекция. Дописването е направено и на трите екземпляра на АУАН, като един от тях би предоставен на водача.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са конкретни, ясни и последователни и изясняват съществените по делото факти и обстоятелства.

2

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП и с т. 3.12 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Постановлението на прокурор при РП Кюстендил, ТО Дупница, с което е отказал да образува досъдебно производство цитирано в наказателното постановление, а не първоначално издадения

АУАН е основание за образуване на административнонаказателното производство в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В наказателното постановление е посочен номерът, датата и издателят на постановлението, т.е. същото съдържа данни за основанието за издаването му.

От данните по делото е видно, че при извършената проверка от полицейски служители е установена концентрация 0,51 промила алкохол в кръвта чрез издишания въздух на водача К. К.. Проверката е извършена с годно и изправно техническо средство ,,Алкотест 7510“ със сер. № ARPM-0408, преминало успешно на 12.08.2025 г. последваща проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери.

Медицинско изследване не е извършено, поради отказ на лицето да даде кръв.

Според нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство. При лимитативно изброените в нормата хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз 3 основа показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза “... показанията на техническото средство... “ означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение (в този смисъл Решение № 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1435/2013 г., III н. о., НК.) Следователно, предвид установената в случая концентрация на алкохол 0,51 промила, налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана отговорността на водача.

В чл. 6, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че лицето собственоръчно следва да впише в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. В настоящия случай жалбоподателят изрично е вписал в издадения талон, че приема показанията на техническото средство и е положил подписа си. Следователно той сам е решил, че не желае концентрацията на алкохол да бъде установявана по другите предвидени за това методи (арг. от чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 6, ал. 3 от Наредбата).

С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че при установените по делото факти, единственият надлежен ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя в процесния случай е бил чрез използване на техническо средство. Това произтича от цитираните вече норми от Наредбата, които дават възможност на проверяваното лице да приеме или да не приеме показанията на техническото средство и в случай, че показанията бъдат приети това препятства проверка чрез другите два способа. С изявлението на К., че приема показанията на дрегера от 0,51 промила, той е обективирал категоричната си воля, че не желае тези показания да бъдат проверени и по друг ред, въпреки граничната им стойност. При тези данни съдът намира, че не следва да се вземат предвид допустимите отклонения, които би могло да даде техническото средство при подобна проверка.

На практика жалбоподателят сам се е лишил от възможността да оспори показанията на дрегера по надлежния ред – чрез проверката им с един от другите възможни способи, предвидени в Наредбата. Върховната инстанция неколкократно е имала възможност да се произнесе в подобна насока, вкл. и в най-актуалната си практика във връзка с престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, което се различава от административното нарушение само по концентрацията на алкохола – решение № 130 от 12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г. на I н. о. В същата насока е решение № 373 от 3.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2014 г., III н.о., НК. В конкретния случай, на жалбоподателя е дадена възможност да приеме ,,показанията“ на техническото средство, т.е. да приеме точно отразеното в него от 0,51 промила, без да се имат предвид допустимите отклонения. Той е приел именно тези показания и се е съгласил с тях, поради което е недопустимо към момента същите да се 4 преразглеждат чрез приспадане на допустимите отклонения. С императивните норми от Наредбата законодателят е поставил юридическа преграда пред възможни фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната истина за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в кръвта на водача на МПС. Ако се приеме тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че допустимите отклонения следва да се отчетат, това ще стимулира недобросъвестно поведение на употребилите алкохол лица при управление на МПС, които при отказ да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват показанията на техническото средство, особено при гранични стойности.