Определение № 38 от 19.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500958 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2775 от 23.09.2025г. постановено по гр.д.№3974/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Агенция за събиране на вземания ЕАД , с ЕИК-203670940 по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното делото решение в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№26800 от 03.10.2025г. подадена от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев „№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ,представлявано от Зорница

Банкина чрез пълномощник юрисконсулт

Н.

П. А. се поддържа, че са налице предпоставките да бъде изменено съдебно решение №834 от 04.07.2025г. постановено по дело, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, платимо от АСВ ЕАД в размер на 1800лв във връзка с отхвърлянето на предявения срещу дружеството установителен иск, като смята, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на проведеното между страните съдебно производство.

1

Смята, че никоя страна не може да бъде освободена от заплащане на разноски, но адвокатският хонорар не следва да бъде необосновано висок, и следва да съответства на параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗА, - размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Законовата норма изисквала цената на адвокатския труд да представлява изражение и на двата критерия-да е пропорционално на защитавания материален интерес и да отговаря на правната и фактическата сложност на делото, като в случая се използвало като база единствено материалния интерес, с което се достигнало до определянето на необоснован размер на възнаграждението, в хипотеза на типизирани производства с до голяма степен предвидим обхват на силата на пресъдено нещо. Счита за необосновано и несправедливо и несъответстващо на закона адвокатско възнаграждение, определено в случая само от защитавания материален интерес. Акцентира , че според указанията на СЕС, дадени с Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба №1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши самостоятелна преценка относно вида и обема на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството, поради което може да присъди възнаграждение и под установения в наредбата минимум. Допълва, че съдебният състав, разглеждащ делото, има служебен достъп до информация, че са налице редица производства за прогласяване нищожността на потребителски кредити в цялост и при условията на евентуалност на чл. 4, ал. 1 от същите срещу кредиторите „Кредисимо” ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и че отговорите на искови молби по производствата са идентични по съдържание, което доказвало твърдението на частния жалбоподател за ниска правна сложност. Жалбоподателят не посочва такива доводи да е направил в производството пред първата инстанция по повод оспорване размера на претендираното адвокатско възнаграждение в хипотеза когато претендирания размер е заявен още с отговора на исковата молба.

Като следващ довод в жалбата се изтъква, че делото не се ползва с фактическа сложност и с оглед на това, че спорът по делото основно се е изразил в преценката за нищожност на процесните договори, извършена от съда. Заключава, че спорът е от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите, като по въпроса е налице многобройна и 2 константна съдебна практика, което означавало, че същият не се характеризира и с голяма правна сложност. Отбелязва още, че трудът, положен от адвоката на ответника в това производството, не е свързан с прилагането на много доказателствени способи и събирането на многобройни писмени доказателства и доколкото сключването на процесните договори с доклада на съда е разпределено в доказателствена тежест на дружеството и назначената съдебно-техническа експертиза е по искане на кредитора.

Поддържа, че присъденият хонорар е прекомерен спрямо действителната правна и фактическа сложност на производството, като при определяне размера на възнаграждението съдът не е съобразил актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-4З8/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Смята, че цитираната практика приема, че Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредба за възнаграждения на адвокатска работа/, фиксирайки размери на възнагражденията за адвокатска помощ, които са задължителни за страните по договора за правна помощ, а от там и за съда, ограничава свободата на конкуренцията, поради което „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски“. Моли да се отмени Определение №2775 от 23.09.2025.г. по гр.д.

№3974/2024г., по описа на Районен съд - Пазарджик, с което с оставена без уважение молба на АСВ ЕАД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно и съдът се произнесе по същество. Частният жалбоподател не предлага и не сочи вариант на приемлив според неговите виждания размер на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение определяно по реда на чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата.

Няма постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исковото производство по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК /ИМ №23338 от 24.09.2024г.- гр.д.

№3974/2024г./20245220103974/ по опис на същия съд за 2024г./ с искане да се признае за установено по отношение на ответницата Н. Г. М., че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940 следните суми: 4000 лв. - представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит№ 2304626; 807.99лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2020 г. до 10.11.2021 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2304626; 1582.99лв 3 представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 11.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, с обща цена на исковете от 6390.98лв.

Според изложените факти и обстоятелства в ИМ ищецът АСВ ЕАД претендира процесното вземане в качеството си на цесионер по подписано на 23.08.2021г. Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между ”Ай Тръст” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на ”Ай Тръст” ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2020 г., е прехвърлено в собственост на ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви; че на 03.11.2020г. между ”Кредисимо” ЕАД Кредитодател/ и потребителя Н. Г. М. кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с №2304626, по уговорени между страните условия и параметри, срокове за усвояване и за връщането му с уговорена лихва; че между ”Ай Тръст” ЕООД и потребителя Н. Г. М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, както и че между ,Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №2304626 с краен срок на договора - 10.11.2021г.;че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст” ЕООД като Заемополучателят /потребителят/ не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за АСВ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред; че е подадено от кредитора заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, уважено от съда и по образуваното ч.гр.д.№2756/2024г., по описа на Районен съд-Пазарджик е издадена Заповед за изпълнение, срещу която възразил длъжника и което обуславяло правния интерес на дружеството от подаването на ИМ . Общият защитаван от ищеца материален интерес с предявените искове е в размер на 6390.98лв.

4

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна Н. Г. М., изготвен чрез процесуалния си представител адв. Л. К. от АК-Пазарджик с вх.№28618 от 19.11.2024г./според приложените към отговора на ИМ /ОИМ/, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, между страните е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 8 0 0 л в за осъществяване на процесуално представителство и защита в производството пред първата инстанция/. В ОИМ се излагат доводи за оспорване на претенциите на ищеца по основание и размер. Според първия довод по този ДПК потребителят не е получил в заем сумата от 4000лв. При условията на евентуалност оспорва се, че ответницата има непогасени задължения описани в ИМ. Оспорва се , че праводателят на ищеца Ай Тръст ЕООД като поръчител е заплатило на кредитора „Кредисимо“ ЕАД описаните в ИМ суми, като дължими от потребителя; Направено е възражение за недействителност на договора за поръчителство от 03.11.2020г. между „Кредимисо ЕАД и Ай тръст ЕООД поради недействителност на главното задължение по ДПК, регулиран от ЗПК; че ДПК съдържа неравноправни клаузи и е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК; при наложени неравноправни условия за отпускането му -предоставяне на обезпечение чрез осигуряване на поръчител, при осигурено поръчителство чрез друго финансово ,свързано с кредитора ; при липса на избор на потребителя за отказ от сключването му при тези условия , защото е нямало да й бъде отпуснат; чрез тези клаузи се заобикаля закона; формирана допълнителна цена на услуги, включени в погасителния план за изплащане, с което се заобикаля закона и да се оформи по-голям кредит от действително отпуснатия и с цел неоправдано нарастване на размера на разходите по ДПК, отречена от съдебната система практика на дружествата; недобросъвестно действие на Кредисимо ЕАД по предлагането на цена на такава услуга, условията за обезпечение на кредита , предлагани условия в разрез с чл.9 от ЗЗД; сключен ДПК при неравноправни клаузи такива неиндивидуално определени уговорки във вреда на потребителя, неотговарящи на изискванията за добросъвестност и уговорки, водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Направено възражение за нищожност на договора по чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11. ал.1 т.7-12 от ЗПК. По чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК—непосочен начин на изчисляване на 5

ГПР, без яснота как е формиран, и непосочена общата дължима сума, като се препраща към §1 т.2 от ДР на ЗПК и се посочва, че тя представлява сбор от общия размер на кредита /отпуснатата в заем сума и общите разходи по кредита, регламентирани в§1т.1 от ДР на ЗПК-и са ГПР/чл.19 ал.1 от ЗПК; нарушен чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК-непосочени условия за прилагане на договорения лихвен процент; недействителна /нищожна/ клаузата за възнаградителната лихва и несъществуваща поради противоречието й с добрите нрави, водещо до неизпълнено изискване да се посочи размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане. Нищожна договорена възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави поради уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния размер за обезпечени кредити; че се касае за ДПК без обезпечение и забрана възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната, като в срока на действие на ДПК-10.12.2020г.-10.12.2021г.ОЛП на БНБ е 0% , а при включена надбавка от 10% максимален размер от 30%, докато по ДПК тя е 41%.;че начисляването на възнаграждение за осигурения от кредитора поръчител е разход по кредита по естеството си /чл.19 ал.1 от ЗПК/,надвишаващо ограничението по чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК-ГПР максимално до 5пъти законната лихва, в противен случай е нищожна. Изброяват се всички разходи, които се включат в понятието общи разходи по кредита -чл.19 ал.1 от ЗПК и §1,т.1 от ДР на ЗПК. Допълва, че с клаузата по договора за цена на услугата на поръчителя, се прикриват разходи, които по същество са включени в ГПР, като самото прикриване е санкционирано -чл.21 ал.1 от ЗПК, разпореждаща, че всякакви клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона са нищожни, каквито са налице ; че ГПР от 45.92% не отговаря на действителния такъв, като е посочен в ДПК по-нисък процент от действителния ГПР, което представлява невярна информация, представлява заблуждаваща търговска практика /чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялна търговска практика, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора; Посочват се и че пороците на договора за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, попадат под регламентацията на ЗЗП и е сключен при грубо нарушаване на принципа за добросъвестност и равнопоставеност на