Решение № 3 от 30.05.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към решение № 3 на Самоковския районен съд от 17.01.2022 г. по АНД № 614/2021 г. по описа на същия съд

Съдът е сезиран с постановление на Районна прокуратура – С., с което се предлага обвиняемият СТ. Д. СЛ., живущ в гр. С., да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания за това, че на 30.07.2020 г. на кръстовището на път ІІІ ..-..и пътя к. к. Б. б. – с. Б., Община Самоков, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „А.“, модел „..“ с рег. № С .., е нарушил правилата за движение, установени в чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил на К. И. Й. от с. З., Община Самоков средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдна кост, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, за период по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Самоков не се представлява.

Лицето, посочено в постановлението като пострадало от описаното в него престъпление, а именно К. И. Й., не се явява и не заявява, че желае наказателното производство срещу обвиняемия да бъде прекратено.

В хода на съдебните прения адв. Д. М. – защитник на обвиняемия С.С., подлагайки на собствен анализ събраните доказателства, застъпва становище, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като инкриминираното с постановлението негово деяние представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази насока изтъква подробни съображения, че следва да се кредитират като надежден доказателствен източник – а не само като защитна позиция – обясненията на обвиняемия, че двигателят на автомобила му неочаквано загаснал при навлизането му в кръстовището, предвид кореспонденцията им с липсата на установени спирачни следи от неговия автомобил, както и че в този момент пострадалият Й., който се движел по пътя с предимство, е могъл да предотврати опасната ситуация чрез аварийно спиране, но не е предприел никакви действия за това.

Обвиняемият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият заявява, че очаква да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Към 30.07.2020 г. свидетелят К. И. Й. заемал длъжността „горски стражар“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Самоков“ на Югозападно държавно предприятие и изпълнявал служебните си задължения в землището на с. Я., Община Самоков. На 30.07.2020 г. той тръгнал на работа от гр. С. към с. Я. с управляван от него служебен лек автомобил марка „Л.“, модел „Н.“ с рег. № СО .. (понататък, обозначаван като л. а. „Л.“). Движейки се по път ІІІ ..-..на територията на Община Самоков той наближил кръстовището с пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б., Община Самоков. Това кръстовище било регулирано с пътни знаци относно предимството – вдясно от платното за движение на пътя, по който се движел св. Й. преди кръстовището бил поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“, установен в чл.

1

45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), а вдясно от платното за движение на пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б. преди кръстовището от двете посоки на този път били поставени пътни знаци Б2 „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, също предвидени в тази разпоредба на ППЗДвП. Свидетелят Й. приближавал кръстовището с около 60 км/ч. и забелязал, че по пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б., в посока откъм к. к. „Б. б.“ към кръстовището се приближава с ниска скорост лек автомобил. Това бил лек автомобил марка „А.“, модел „..“ с рег. № С .. (по-нататък обозначаван като л. а. „А.“), който бил управляван от обвиняемия СТ. Д. СЛ.. Свидетелят Й. знаел, че се движи по път с предимство, поради което счел, че другият автомобил ще спре преди кръстовището и затова продължил да се движи по пътя си. Непосредствено преди кръстовището обаче той видял, че управляваният от обвиняемия л. а. „А.“ не спира, а продължава да се движи и навлиза в кръстовището с предната си част. Тогава Й. навил волана наляво, за да избегне удара между двете превозни средства, но въпреки това те се сблъскали на кръстовището.

Вследствие на удара л. а. „Л.“ излязъл от пътя и се ударил с предната си лява част в ниска бетонна ограда на крайпътен имот. Свидетелят Й. бил с поставен предпазен колан и непосредствено след сблъсъка усетил силна болка в областта на гърдите си, а случайно преминаващ негов приятел го откарал до болницата в гр. С.. На мястото на пътнотранспортното произшествие пристигнали служители на РУ – Самоков.

Обвиняемият С. бил изпробван за употреба на алкохол и резултатът от пробата бил отрицателен. В болничното заведение от св. Йорданов била взета кръвна проба за химически анализ за употреба на алкохол и резултатът от тази проба също бил отрицателен.

От заключението на д-р Д. Н. по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента на 30.07.2020 г. на К.

И. Й. е причинена травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на гръдната кост, като тази травма е резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари върху или с такива и добре отговаря да е получена по време и начин, както съобщава Й.. Счупването на гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движението на снагата – за период, по-голям от 30 дни. Посочено е също в заключението, че в болничното заведение е възприета диагноза „Белодробна контузия“ – най-вероятно на базата на съобщени от пострадалия данни за ПТП като водач, болка в гърдите, кръвохрак и установените данни за счупване на гръдната кост, но в приложените към епикризата двукратни рентгенови изследвания изрично е отбелязано, че в белодробния паренхим липсват засенчвания. Поради това експертизата не възприема изведената от болничното заведение диагноза „белодробна контузия“.

От заключението на инж. Л. П. по назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза се установяват следните обстоятелства:

Кръстовището, на което е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, е образувано от пътища, в ширината на които са включени по две ленти за движение. За всяка възможна посока за движение има само по една лента.

Широчината на лентите на третокласен път ІІІ 62-05 е по 2,75 м. за всяка лента.

Широчината на лентите на напречния път (път с местно значение, обозначаван с инициали „Г 6.00“ – к. к. „Б. б.“ – с. Б.) е по 2,75 м. за всяка лента. Пътят в района на местопроизшествието е с твърдо асфалтобетонно покритие в добро състояние и има равен хоризонтален профил без виражи. Третокласният път е с предимство като срещу посоката на движение на л. а. „А.“ по напречния път с местно значение има поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. На 2 третокласния път няма ограничение на скоростта, установено с пътни знаци; по него е налице износена непрекъсната осова линия преди кръстовището. Пътнотранспортното произшествие е настъпило при слънчево и сухо време с добри възможности за спиране и висок коефициент на сцепление на гумите с пътя.

От извършения в хода на експертното изследване оглед на моторните превозни средства, между които е настъпил ударът – л. а. „Л.“ и л. а. „А.“, може да се направи извод, че преди удара и двете моторни превозни средства са били технически изправни.

По дължина на пътя с предимство (път ІІІ 62-05), с отчитане на неговата широчина, мястото на удара е на 16 м. от ориентира, възприет при извършения оглед на местопроизшествието – бетонен стълб за електрическа енергия, намиращ се в затревена площ вдясно от пътното платно в посока с. Б. и отстоящ на 2,60 м. северно от пътя. По широчина на пътя с предимство мястото на удара отстои на 5,48 м. от същия ориентир. На място не са установени следи от спирачен път за никой от автомобилите. Поради това въз основа на данните за ъгъла на удара, за ъгъла на отклонение и за преместването на автомобилите вследствие на този удар, се установява, че непосредствено преди удара скоростта на движение на л. а. „Л.“, управляван от св. Й. е била 60,24 км/ч, а скоростта на движение на л. а. „А.“, управляван от обвиняемия, е била 31,83 км/ч.

Шофьорското място на л. а. „Л.“ се намира по-високо, което дава предимство на неговия водач да забележи автомобилите, движещи се по напречния път без да му влияе неокосената трева. Затова св. Й. е имал видимост в права посока по оста на пътя на 110 м., измерено от мястото на ПТП до точката на видимост, а гледано вдясно по посоката на движението му видимостта по напречния път е до последните сгради.

Шофьорското място на л. а. „А.“ е разположено по-ниско, поради което неокосената трева създава ограничена видимост в долния профил на автомобилите, движещи се по пътя с предимство, но обвиняемият е могъл да възприеме движещ се автомобил отляво на 100 м. Двамата водачи са имали относително добра видимост и са могли да се възприемат взаимно като движещи се автомобили на значително разстояние от кръстовището.

Ударът между двете моторни превозни средства е настъпил по следния механизъм – л. а. „Л.“, управляван от св. Й. се е ударил в л. а. „А.“, управляван от обвиняемия С. и движещ се по напречния път без предимство, който му е пресякъл пътя. Лекият автомобил „А.“ е ударен в преден ляв калник, предна лява колона на купето и предна лява врата (относно коректната локализация на удара в л. а. „А.“ вж. л. 62 от ДП). От удара двата автомобила са променили посоките си на движение, както следва – лекият автомобил, управляван от св. Й. е променил посоката на движение от заеманата лента на движение наляво през насрещното движение и затревена площ до удар в бетонна ограда на парцел в близост до пътя, а лекият автомобил, управляван от обв. С. е променил движението си надясно, преминал е през лентата за насрещно движение и е спрял на банкета.

Изхождайки от характера и дължината на ударената част на л. а. „А.“ експертизата достига до извод, че непосредствено преди удара този автомобил не е бил спрял на средата на кръстовището, както е твърдял в показанията си обвиняемият С. в досъдебното производство, дадени преди привличането му в това качество, а се е движел. Този извод е обоснован с обстоятелствата, че първоначалното съприкосновение между л. а. „Л.“ и л. а. „А.“ е настъпило в предния ляв калник на л. а.

„А.“, след това този автомобил е навлязъл напред и максималната сила на смачкване се 3 реализира в предната му лява колона и в предната му лява врата, след което неизразходваната кинетична енергия на смачкване се е погасила с тяхното преместване до крайното им положение.

Пълният спирачен път, или опасната зона за спиране на л. а. „Л.“, т. е. разстоянието, което този автомобил, с установената му скорост на движение и при конкретните характеристики на пътя, изминава от момента на възприемане на опасност от водача до пълното му аварийно спиране, е 43 м. В случая обаче върху асфалта не са оставени спирачни следи, т. е. спирачната сила не е достигнала максимална стойност. Следователно общият изминат път от водача на л. а. „Л.“ от момента на възприемане на опасността допреди спирачната сила да е нараснала до максимална при внезапно спиране, при изчисление ще бъде 20,076 м. В заключението е пояснено, че това разстояние е изчислено за най-благоприятния случай, но то не е опасната зона за спиране, защото липсва изминатия път за пълно спиране със спирачките.

Тук е мястото съдът да посочи, че в известната му експертна практика пълният спирачен път или т. нар. „опасна зона за спиране“ при аварийно спиране се определя като, условно казано, сбор от следните три етапа (разстояния): първо – разстоянието, което изминава МПС от момента, в който водачът забележи опасността за движението до момента, в който той задейства спирачния механизъм; второ - разстоянието, което изминава МПС от момента, в който спирачният му механизъм е задействан до достигане на максималната сила на спиране и трето – разстоянието, което изминава МПС от момента на достигане на максималната сила на спиране до установяването му в пълен покой. В конкретния случай л. а. „Лада“ не е оставил спирачни следи по асфалта на пътя и експертизата напълно коректно сочи, че разстоянието 20,076 м. не е пълния му спирачен път, т. е. налага се извод, че това разстояние би могло да бъде сбор от първите два етапа на пълното аварийно спиране на този лек автомобил пред появилото се пред него препятствие на пътя (л. а. „А.“). В конкретния случай обаче св.