Решение № 376 от 12.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503274 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 1083 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело № 11603/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Ю. Р. Б. сумата 96 000 лева, а на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. по 64 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените суми до претендираните по 150 000 лева от всеки от ищците, заявени като частични претенции от по 200 000 лева за всеки; на основание чл. 38, ал. 2, вр.с чл.36 ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1/2004г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да плати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер 5 241,60 лева, а на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 9 060 лева; на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. са осъдени да платят на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве” АД разноски по делото в размер 398,16 лева.

С определение № 9999 от 26.06.2020г., постановено по делото, е оставена без уважение молбата с правно осонвание чл. 248 ГПК, подадена от адв. П. К., за изменение на постановеното първонистанционно решение в частта за разноските.

Възззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б., чрез пълномощника адв. П. К.. Жалбоподателите сочат, че съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията, като не е съобразил установените близки отношения между 1 ищците и техния баща, личността на починалия, негативните преживявания на децата му след неочакваната загуба, съдебната практика в подобни случаи, обществено икономическите условия в страната към датата на инцидента и лимитите на застрахователните покрития в същия момент. Смятат, че съдът неправилно е приел, че наследодателят на ищците е съпричинил настъпването на вредоносния резултат и оспорват приетата от съда степен на съпричиняване-1/5.

Оспорват началната дата, от която съдът е присъдил законна лихва върху обезщетенията, считано от 09.08.2017г., вместо от 09.05.2017г. –датата, на която увредените са подали пред застрахователя писмена претенция за заплащане на обезщетения за причинените при ПТП вреди. Предвид изложеното жалбоподателите иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъдат уважени предявените от тях искове в пълния заявен размер – по 150 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2017г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез пълномощника юрк. К. Г., в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Ю.Б. сума над 30 000 лева до присъдените 96 000 лева; на Г.Б. и на А.Б. суми над по 15 000 лева до присъдените по 64 000 лева. Този жалбоподател смята, че определеното и присъдено обезщетение е силно завишено по размер, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че установената по делото роднинска връзка между ищците и загиналия не е достатъчно основание да се приеме, че ищците са претърпели неимуществени вреди от неговата смърт. Поддържа, че по делото са останали недоказани естеството на отношенията между загиналия и децата му и техните преживявания след смъртта му. Сочи, че приетата от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия е занижена, като смята, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че приноса на пострадалия е 50%. Оспорва и извода на съда относно началната дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетенията, като смята, че същата следва да бъде присъдена от 13.12.2018г. датата, на която след изричното указание на съда, ищците са представили банковите си сметки.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с която оспорва същата.

Подадена е частна жалба от пълномощника на ищците- адв. П. К., срещу определение № 9999 от 26.06.2020г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното първонистанционно решение в частта за разноските.

Решението на СГС в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Ю.Б. сумата 30 000 лева, а на Г.Б. и на А.Б. по 15 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

2

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. с искова молба, с която против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците, предявени като частични искове от по 200 000 лева на всеки от тях, причинени от смъртта на баща им Р. М. Б., загинал при ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 09.05.2017г.(уточнение, направено в о.с.з. на 13.12.2018г.) до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.03.2017 г. около 19,30 часа на път ІV5605, при км 3+70 настъпило ПТП между л.а. „Ситроен Джъмпър“ с рег. № ********, управляван от Л. П. О. и велосипед, управляван от Р. М. Б., вследствие на което последният загинал. Сочи се, че вина за настпъването на инцидента има водачът на автомобила, който се движил с несъобразена скорост. Твърди се, че ищците са деца на загиналия при ПТП велосипедист Р. Б. и много тежко приели новината за смъртта му.

Ищците твърдят, че баща им бил стожерът в семейството, оказвал подкрепа на всички, бил изключително трудолюбив и се грижел за семейството си и неочакваната и несвоевременна негова смърт им причинила изключителни болки и страдания.

Сочат, че към 23.03.2017г. за л.а. Ситроен Джъмпър” имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което искат да бъде осъдено същото да им плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор, действащ към датата на инцидента, но оспорва твърденията, че вина за настъпването на ПТп има застрахования водач. Смята, че предявените искове са прекомерни по размер.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият не се е движел възможно най-близо до десния край на пътя и не е бил със светлоотразителна жилетка и каска, че велосипедът не е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред и червен светлоотразител, светлоотразители отстрани на колелата, както и че велосипедистът е бил под въздействието на алкохол, поради което криволичел и не е сигнализирал по никакъв начин присъствието си на пътя.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2017г. в по път № 56005 между селата Шейново и Хаджидимитрово, община Казанлък, е настъпило ПТП между л.а. „Ситроен Джъмпер” с рег. № 3

********, управляван от Л. П. О. и велосипед, управляван от Р. М. Б., вследствие на което велосипедистът е загинал.

С присъда № 6 от 26.02.2018г., постановена по нохд № 8/2018г. на Старозагорския окръжен съд, влязла в сила на 14.03.2018г., Л. П. О. е признат за виновен в това че на 23.03.2017г. по път ІV-5605 при км 3+70, при управление на л.а. „Ситроен Джъмпер” с рег. № ********, нарушил правилата на чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Б..

Няма спор, че загиналият на 23.03.2017г. е оставил за свои наследници по закон децата си Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б., видно и от представеното по делото удостоверение за наследници № 14 от 29.03.2017г.

В първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материали от нохд № 8/2018г. по описа на ОС-Стара Загора; събрани са гласни доказателдства-показанията на водача О.; изслушано и прието е заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. П.. Въз основа на тези доказателства, САС приема за установен следният механизъм на ПТП: на 23.03.2017г. в тъмната част на денонощието, около 19,30 часа, по път IV-56005 в община Казанлък, с посока от с. Шейново към с. Хаджидимитрово с около 12 км/ч се движи велосипед, управляван от Р. Б.. В същото време, по същия път зад велосипедиста с около 53 км/час се движи л.а. „Ситроен Джъмпер”, управляван от Л. О.. Пътят е хоризонтален, равнинен, без налични вертикални криви по нето; с две ленти без разделителна линия с ширина 6,30 метра, а от двете му страни е установено наличието на банкети с ширина по 1 метър всеки; с асфалтова неравна настилка, времето е било сухо. При км 3+700 автомобилът застига велосипеда и го удря с предната дясна част в задното му колело, като към момента на удара водачът О. не е предприел действия за промяна на движението на управляваното от него МПС, нито е предприел действия за намаляване на скоростта му. След удара велосипедът е избутан напред и наляво, а велосипедистът е качен на автомобила, като тялото му има контакт с челното стъкло и предния капак.

Вещото лице инж. П. е изчислил, че дължината на опасната зона при скорост на движение на автомобила с 52 км/час е около 40,48 метра. Посочил е, че водачът се е движил на фарове, като при дълги светлини осветеността е 150 м, а при къси максималната осветеност встрани е около 40 метра. Установено е, че велосипедът е бил оборудван със светлоотразителни знаци и е посочено, че е можел да бъде забелязан от водача на разстояние не по-голямо от 100 метра, а ако велосипедистът е имал и светлоотразителна жилетка, тогава водачът би могъл да го забележи на разстояние около 150-200 метра.

Уточнено е, че за велосипедистът, който е с тъмни дрехи и без отразители възприемането му е на разстояние не по-голямо от 30-35 метра. Според инж. П., от момента на попадане на колоездачът в осветената от зоната фарове, водачът на автомобила, при условие, че е имал възможност да го възприеме, е могъл и да предприеме действия за намаляване на скоростта и спиране, тоест би могъл предотврати настъпването на произшествието. Уточнено е, че от попадане на пострадалия в зоната на ефективна осветеност от фаровете той е бил на границата на т.н. „опасна зона” за спиране на автомобила и произшествието е било предотвратимо. Според експерта, при съпоставка на скоростите на двете превозни средства и в случай, че 4 автомобилът е задействал спирачките биха се появили допълнителни 13 метра разстояние, което би увеличило ефективността от предотвратяването на съприкосновението.

В откритото съдебно заседание инж. П. е уточнил, че от данните по делотопротокола за оглед, категорично се установява, че велосипедът е бил оборудван с 4 светлоотразителни елемента. С оглед показанията на водача О., дадени в о.с.з пред СГС, инж. П. е посочил, че най- вероятно той е бил заслепен от насрещно движещите се автомобили, което му е попречило своевременно да възприеме движещия се пред него велосипедист. Обяснил е, че велосипедистът се е движил в дясната част на пътната лента и ударът е настъпил в дясното платно, в непосредствена близост до дясната част на пътя.