Решение № 37 от 19.11.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20241880200126 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от Н. С. Т., ЕГН ********** – законен представител на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против Електронен фиш серия К № 8144663 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. В подкрепа на наведените доводи са изложени подробни съображения, допълнени и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, както и с писмена защита.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София , с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за 1 техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от община Своге с приложени протоколи за местоположение на пътните знаци Д 11 „начало на населено място“ и Д 12 „край на населено място“ на село Реброво, общ. Своге, Софийска област по път ІІ-16, два броя писма от директора на ОПУ София, ведно с приложена схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, заверено копие на одобрен технически проект, част Постоянна организация на движението и копие на Протокол за местоположение на пътни знаци Д11 и Д12, съставен от Община Своге и ОПУ София, както и два броя писма от началника на РУ Своге, ведно с приложен електронен фиш, снимка на заснетото МПС и удостоверение за преминат курс на В. Я. В. за актуализация на професионална квалификация по „Контрол на пътното движение чрез използване на технически средства, АИС и РСОД от полицейските органи“.

Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като невъзможността да се докаже надлежното връчване на фиша винаги следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, км. 65+350, без да е указано от кой път е км. 65+350. Последният е издаден срещу Н. С. Т.

– законен представител на *** , за това, че на 26.09.2023 г. в 9,14 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, км. 65+350, посока от София към Своге, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч. с пътен знак Д11 начало на населено място, с техническо средство № 11743с1, е установена скорост на движение 83 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 33 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил „БМВ 318 Д“, с peг. № ***. Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 8144663, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на законен представител на *** – собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

При така описаното от фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна, но на основания, които са различни от посочените в жалбата.

Съображенията са следните:

На първо място, в случая в електронния фиш не е посочено мястото, на което е извършено нарушението, доколкото липсва посочване на пътя, на км.

65+350 от който се твърди да е извършено нарушението, който недостатък не може да се отстрани в хода на съдебното производството, тъй като би се накърнило правото на защита на наказаното лице и би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Недопустимо е също така, толкова важен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е мястото на извършването му, да не 2 е посочен в електронния фиш. Правоприлагането и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, поради което е недопустимо да се презюмира, че км. 65+350 се намира именно на път II-16, нито е допустимо този задължителен реквизит да се извежда от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, коментираното нарушение съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на електронния фиш само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

Само за пълнота следва да се посочи също, че в случая е налице противоречие в издадения електронен фиш между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Цифрово е посочено, че е бил нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на издадения електронен фиш никъде не се описва да е имало поставен пътен знак В-26 и каква е била определената с него максимално допустима скорост на движение. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път, превишаването на които е забранено на водачите на пътни превозни средства.

Алинея 2 на същия член гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в алинея 1, това се сигнализира с пътен знак. Именно това е посоченият по-горе пътен знак В-26.

Констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна идентичност между факти и право. Наред с това и за съда не става ясна волята на наказващия орган, а именно: дали се касае за превишаване на общо допустимата скорост за движение в населено място от 50 км./ч., или става въпрос за различна скорост, която е била указана с пътен знак В-26. В първия случай е налице неправилна правна квалификация, която не може да бъде дадена за първи път от въззивната инстанция, с оглед констатираната липса в електронния фиш на негов задължителен реквизит – мястото на извършване на нарушението. Превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези, съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като несъмнено от съществено значение за съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са обстоятелствата, свързани с наличието и местоположението на пътния знак, въвеждаш разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (напр. Решение № 317 от 25.03.2022 г. по КНАД № 148/2022 г. на Административен съд София – област и мн.др.). Последното означава, че дори по настоящото дело да бе установено наличието на пътен знак В-26, указващ визираната в процесния електронен фиш скорост от 50 км./ч., това би довело до извод, че оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на обективните признаци от състава на административното нарушение, даващо възможност за извършване на преценка относно законосъобразността на приетата правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, респективно за приложимата санкционна норма, което представлява съществено процесуално нарушение. Описанието на нарушението е задължителен и самостоятелен реквизит на електронния фиш и този реквизит следва да фигурира в електронния фиш наред с дата, място и час на 3 извършване на нарушението. Ето защо, във втория случай, посочен по-горе – ако с електронния фиш жалбоподателят е наказан за различна скорост, която е била указана с пътен знак В-26 – следва да се приеме, че същият не съдържа точно, ясно и в пълнота описание на нарушението от фактическа страна, след като се сочи, че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, без да е отразено наличието на знак, който да определя ограничение на скоростта, различно от посоченото в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, какъв е бил пътният знак, къде е бил поставен същият, за да се установи дали в действителност, движейки се със скоростта, установена с техническото средство, наказаният е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и с колко е надвишил максимално допустимата скорост.

Поради гореизложените съображения се налага изводът за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските :

При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя, чрез пълномощника, искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 500 лева. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до размер от 190 лева. За да определи този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и 4 неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.