Решение № 887 от 15.12.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Благоевград, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В........, ул. „Д.......... чрез адв. К. М. против Г. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б......, ул. „Т........

Ищцата е предявила против ответницата при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1/ главен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 19.11.2021г. на самостоятелен обект от сграда с идентификатор №............ находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор №.............с предназначение - жилище, с площ от 51.77 кв.метра, с административен адрес - гр. Б......., област ......., ул. „ М........ ведно с таванско помещение №........., с площ от 3.20 кв.м, както 1.1480 % процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото (подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба), сключен с нотариален акт № ......... том XXIII, дело № ......... на СВ гр.

Б.......... на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

2./ евентуален иск за нищожност на посочената сделка на основание чл. 26, ал. 2 предл. второ ЗЗД – поради липса на съгласие.

3/ евентуален иск за нищожност на посочената сделка на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД, че договорът е сключен без представителна власт за продавача от страна на ответницата.

4/ евентуален иск за нищожност на посочената сделка на основание чл. 40 ЗЗД, поради това, че договорът е сключен във вреда на представляваното лице.

5/ иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаването, обективирано в нотариална заверено пълномощно с peг. № ............. и удостоверено съдържание с peг. № .............. по описа на А. Б., пом.-нотариус по заместване при нотариус И. К., с peг. № ......на НК поради липса на воля.

6/ евентуален иск за унищожаването на процесната упълномощителна сделка на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД поради това, че доказателството за недееспособността на упълномощителя произлиза от самата упълномощителна сделка.

7/ иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик, на основание наследствено правоприемство от нейния 1 баща С. С. Д., починал на 30.11.2021г.,на процесния недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху него.

8/ иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, с който се претендира ответницата да заплати на ищцата сумата от 28 000 лв. по развален договор за покупкопродажба от 19.11.2021г.

Ищцата твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор № *** на основание наследствено правоприемство от нейния баща С. С. Д. /починал на 30.11.2021г./ Поддържа, че след смъртта на наследодателя й узнала, че същият е прехвърлил процесния имот на ответницата съгласно договор за покупко-продажба от 19.11.2021г. нотариален акт № ..... том XXIII, дело № ....... на СВ гр. Б........ Заявява, че продажбата е била сключена въз основа на нотариално заверено пълномощно от 15.11.2021г., заверено от А. Б. - пом.-нотариус по заместване при нотариус И. К., с peг. ...... на НК. Смята, че ответницата не била придобила собствеността на имота, тъй като процесната сделка била недействителна на следните основания: договорът за покупко-продажба бил сключен в противоречие с добрите нрави и при липса на съгласие; пълномощникът на продавача е действал във вреда на представляваното лице; продажбата била сключена, без да е била учредена валидна представителна власт. Излага доводи, че и упълномощителната сделка била нищожна поради липса на воля, евентуално същата била унищожаема на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД поради това, че доказателството за недееспособността на упълномощителя произлиза от самата упълномощителна сделка. Счита, че ответницата към момента владеела имота без основание. Иска й ответницата да й заплати на сумата от 28 000 лв. по развален договор за покупко-продажба от 19.11.2021г.

Ответницата оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че упълномощителната сделка и договорът за продажба са валидни правни сделки. Акцентира върху това, че ищцата не е била родна дъщеря на С. С. Д. /починал на 30.11.2021г./, а че същата била припозната от последния, както и че само тя полагала последните повече от 10 години грижи за вуйчо й С. Д., а не ищцата. Заявява, че С. Д. е бил в пълно съзнание, като е разбирал действията си и извършил упълномощаването само и единствено по собствена воля, без никой друг да му се намесвал при вземането на решения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените четири главни иска и четири евентуални иска са допустими. Необходимо е да се изтъкне, че е допустимо да се предявяват искове за нищожност на договор или на едностранна сделка (каквато е и процесната упълномощителна сделка от 15.11.2021г.), като се претендира тяхната недействителност на различни правни основания. В този случай начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения.

Съгласно практиката на ВКС (вж. решение № ......... постановено по гр.д. № ......., I г.о., решение № ............. по гр.д. № ........... на ІV г.о.; решение № ............ по гр.д. № 1..........г. І г.о. и решение № ........ от ...... по гр.д. №....... ІV г.о.) начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност – ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят 2 действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало. След оглед изложеното не могат да се споделят възраженията на ответницата за недопустимост на предявените искове.

1. Относно исковете за нищожност на договор за покупко-продажба от 19.11.2021г. на самостоятелен обект от сграда с идентификатор № ........

Предвид горепосочената по-горе задължителна съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че предявените при условията на евентуално съединяване искове за недействителност на процесния договор за покупко следва да се разгледат по същество и в поредност според тежестта на порока – като се започне от най-тежкия /липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД/ и ако се отхвърли този иск, да се премине към следващите по-леки пороци /противоречие на морала – чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, договорът е сключен във вреда на представляваното лице – чл. 40 ЗЗД и чл. 42, ал. 1 ЗЗД, че договорът е сключен без представителна власт за продавача от страна на ответницата /.

1.1 Относно иска по 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

За да е налице липса на съгласие като основание за нищожност на съответната сделка, страната по същата трябва да е изразила воля за сключването и като в себе си съзнава, че не желае настъпването на правните последици от същата. Това е налице при мислената уговорка, при изявление направено на шега, при извършено насилие. Следователно липсата на съгласие следва да е съзнавана. Твърдения за факти и доводи в тази посока изобщо липсват в исковата молба.

В случаите, когато лицето не разбира свойството и значението на извършеното, воля е налице. Такава би отсъствала, ако лицето е било поставено под пълно запрещение.

Процесният случай не е такъв. В момента на извършване на процесната сделка /19.11.2021г./ наследодателят на ищцата С. С.Д. /починал на 30.11.2021г./ не е бил поставен под запрещение.

В действителност от заключението на приетата посмъртна съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че С. С. Д. към 15.11.2021г е страдал от деменция при други уточнени болести, класифицирани другаде. Мел мал регио дорзи . Ст. пост екстирпацио радикалис .Ст. пост имунотерапиам .Мета пулмонис. Мета церебри. Ст. посттерапиам. Става ясно, че предвид актуалното му психично състояние към 15.11.2021г. наследодателят на ищцата и негова дъщеря не е могъл да разбира свойството и значението на това което върши, да формира правновалидна воля, да се грижи сам за своите си работи.

Независимо от това, С.С. Д. на датата на сключване на сделката не е бил поставен под запрещение, поради което не е бил и недееспособен. След като сделката е сключена от дееспособно лице, тя не може да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

1.2. Относно исковете по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на тези две основание за нищожност на договора следва да се посочат принципните правни положения, изведени от съдебната практика, от които може да се изведе, че даден договор е съответно сключен в противоречие с добрите нрави и когато е сключен във вреда на представлявания:

С термина "добри нрави" се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред и в 3 хармония с правните норми регулират обществените отношения. Добрите нрави имат неформален характер. Те са неписани правила за поведение. Добрите нрави са сложен и разнообразен комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно. Те са динамична категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и съответно се изменя съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със закона. Противоречието с добрите нрави е уредено от закона като самостоятелно основание за нищожност на сделките. Една сделка може да бъде нищожна и само като противоречаща на добрите нрави.

Съдът трябва да прецени степента на морална укоримост на поведението на участниците в сделката и да определи тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като същото не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД/.