Решение № 143 от 27.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К. В.

В., подадена чрез юрисконсулт П. П., против Решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д.№ 719/2024 г. по описа на Районен съд-Оряхово, в частта, в която е уважен предявения срещу дружеството-въззивник иск за обявяване на Договор за гаранция № ***/15.02.2023 г. за нищожен.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, тъй като такъв договор за гаранция не е сключван между страните. Посочва се, че още с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не е налице облигационно правоотношение, тъй като договор за гаранция не е подписван от страните и не е сключван от разстояние по реда на ЗПФУР.

Въззивникът счита, че районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на правоотношение по сключен договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция, но с исковата молба са представени единствено неподписани документи, които не биха могли да установят възникване на валидно правоотношение и са оспорени своевременно от ответника. При тези съображения намира, че районният съд е достигнал до неправилен извод, че е доказано сключването на договор за гаранция. Изтъква, че ответникът няма как да докаже отрицателния факт, че такъв договор не е сключван, поради което районният съд е следвало да приложи неблагоприятните последици при разпределението на доказателствената тежест и да отхвърли иска като 1 неоснователен.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор от насрещната страна П. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, подаден чрез пълномощника адв.Л. А., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че между въззиваемия и "Кредит Гарант БГ" ООД е сключен договор за гаранция, което обстоятелство се установява от събраните писмени доказателства. Посочва се, че по заявление на ищеца е получен отговор от "Кредит Гарант БГ" ООД, в който се посочва, че не е налице правно основание за предоставяне на исканата информация, но не се сочи, че няма сключен договор, а такава защитна теза е възприета от ответника едва след депозиране на исковата молба.

На следващо място се излагат аргументи, че според Общите условия за предоставяне на гаранция, клиентът попълва необходимите данни за предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване за потребителски кредит с кредитор "Неткредит" ООД, като последният предоставя на "Кредит Гарант БГ" ООД тези данни с цел сключване договор за гаранция. Изтъква се, че предоставянето на обезпечение под формата на договор за гаранция е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдбен акт.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстънционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и при ясно формирана воля, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост в обжалваната част.

За да се произнесе по правилността на съдебния акт в обжалваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на П. Н. С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. , с която против "Неткредит" ООД, ЕИК ***, и "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***, са предявени искове за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 г., сключен с "Неткредит" ООД, и за обявяване недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № 2

*** от 15.02.2023 г., сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД.

Предявен е и насрещен иск от "Неткредит" ООД против П. Н. С. за заплащане на сумата от 1708 лева (частичен от 2408 лв.) - изискуемата главница по процесния договор за кредит, дължима за периода от 16.06.2023 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск 22.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 719/2024 г. по описа на РС-Оряхово и с Решение № 49/24.02.2025 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, както следва:

- прогласил е нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Неткредит" ООД на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

- прогласил е нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *** от 15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД, който договор обезпечава вземания по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 г.;

- отхвърлил е предявения от "Неткредит" ООД срещу П. Н. С. насрещен иск за заплащане на сумата от 1708 лв., представляваща дължима на краен падеж главница, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск - 22.11.2024 г., до датата на плащането й, поради плащане на претендираните суми в хода на производството;

- присъдил е разноски, като е осъдил "Неткредит" ООД да заплати на П. Н. С. по компенсация сумата 11,18 лв., представляваща внесена държавна такса по предявения срещу това дружество установителен иск; осъдил е "Кредит Гарант БГ" ООД да заплати на П. Н. С. сумата 102,24 лв., представляваща внесена държавна такса по предявения срещу това дружество установителен иск; осъдил е П. Н. С. да заплати на "Неткредит" ООД сумата 180,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по предявения насрещен иск; осъдил е "Неткредит" ООД и "Кредит Гарант БГ" ООД да заплатят на адв.Л. А. сумата от общо 500,00 лв. или всеки от тях по 250,00 лв., представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С постановено по същото дело Определение № 266/22.04.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на "Неткредит" ООД за изменение на решението в частта му за разноските.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения от П. Н. С. срещу "Неткредит" ООД установителен иск, както и в частта, в която се е произнесъл по предявения от "Неткредит" ООД против П. Н. С. насрещен иск.

Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на първоинстанционния съдебен акт единствено в частта, в която съдът е прогласил нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *** от 15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД, който договор обезпечава вземания по Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 г., съответно и в частта, в която са възложени разноски в тежест на "Кредит Гарант БГ" ООД.

С оглед въведените във възивната жалба оплаквания, спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до това дали между П. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД е бил сключен посочения Договор за предоставяне 3 на гаранция № *** от 15.02.2023 г.

За да даде отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът П. Н. С., в качеството на кредитополучател, е сключил с "Неткредит" ООД, в качеството му на кредитор, Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 година.

Съгласно представените по делото Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на "Неткредит" ООД, изм. към 21.04.2022 година и действащи към датата на сключването на договора, договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, профила на клиента и/или телефон), като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - т. 2.4 от ОУ. За да получи потребителски кредит, клиентът попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит), в който се предоставят пълни и верни данни за неговата самоличност – т.2.6 от ОУ. При подаване на формуляра за кандидатстване клиентът попълва цифров код в полето, указано в самия формуляр за кандидатстване, който се изпраща от дружеството под формата на кратко текстово съобщение на телефонния номер, който клиентът е предоставил – т.2.7 и т. т. 2. 8 от ОУ. При одобрение на клиента съобразно предоставената от него информация, дружеството изпраща на посочената във формуляра електронна поща и/или профила на клиента Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит съгласно ЗПК - т. 2. 12. от ОУ. Договорът се счита за сключен след като клиентът потвърди, че е запознат и приема Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и СЕФ.

Съгласно т. 3. 2. от ОУ и чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № ***, кредитополучателят е длъжен да осигури гаранция в срок до края на следващия ден от сключването на договора, която може да бъде банкова гаранция, издадена от банка; гаранция, издадена от небанкова финансова институция; двама поръчители.

В т. 3. 3. от ОУ и чл.6 от Договор за потребителски кредит № *** са указани последиците от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на гаранция, а именно – начисляване на неустойка по кредита.

Тази неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е без осигурена гаранция и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.

Съгласно представените Общи условия, приложими към договорите за предоставяне на гаранции на "Кредит Гарант БГ" ООД, актуални към 21.04.2022 година, същите са неразделна част от договорите за предоставяне на гаранции, сключвани между дружеството и клиентите, и са задължителни за страните по тези договори. Договарянето с дружеството-гарант се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, 4 уебсайт и телефон/, като договорът за предоставяне на гаранция се сключва във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и ЗЗП. Клиентът попълва необходимите данни за предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване, с който иска отпускането на потребителски кредит. След като клиентът бъде одобрен и сключи договора за гаранция, дружеството гарант незабавно издава гаранцията и я изпраща на електронната поща на бенефициера - дружеството кредитодател.