Определение № 907 от 11.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. София, 11.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Административно наказателно дело № 20231110212100 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

248, ал. 1 ГПК.

Същото е инициирано по молба на „Максима България“ ЕООД, с която се иска изменение на Решение № 200 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД № 12100/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в частта за разноските, като се осъди КЗП да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на жалбата. Посочено е, че в случая приложима се явява разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото се касае за частична отмяна на атакуваното НП.

В предоставеното право на отговор е постъпила молба-становище от наказващия орган, в която е посочено, че в случая не е налице празнота в закона, поради което разпоредбата на чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК е неприложима.

След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 200 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД № 12100/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, съдът е изменил НП № 002246/25.07.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП, като е намалил 1 наложената имуществена санкция от 70 000 на 8 000 лева и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Съдът изрично е посочил в мотивите на решението си, че с оглед разпоредбата на чл.

143 АПК и доколкото в случая не е налице пълна или частична отмяна на НП, в полза на дружеството-жалбоподател не следва да се присъждат разноски.

Съдът счита, че направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално допустимо, доколкото е депозирано от страна по делото и в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а именно в срока на обжалване на постановеното решение. По същество, искането се явява неоснователно по следните съображения:

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.

1 АПК в полза на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна или частична, на обжалваното НП, а само до изменението му в санкционната му част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл са и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., както и визираните в молбата-отговор на КЗП Решение № 1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав и Определение № 2369/01.04.2021 г. по КНАХД № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав, касаещи идентични на настоящата хипотези.

В цитираните съдебни актове изрично е посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

В този смисъл, макар и касаеща разноските за свидетели и вещи лица, е и т. 2, б. „а“ от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВКС, в 2 която е посочено, че при изменение на НП разноските се възлагат на нарушителя, тъй като последният с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

По изложените съображения съдът счита, че молбата за изменение на процесното решение в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Максима България“ ЕООД с вх.

№ 43060/09.02.2024 г. за изменение на Решение № 200 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД № 12100/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав в частта за разноските, с която съдът е осъдил „Максима България“ ЕООД да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП и не е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП и на „Максима България“ ЕООД чрез техните процесуални представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3