Решение № 264 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200836 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Ф. Й. Я., против въззивно решение № 158/14.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 266/2022 г. от Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено при наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК.

Необосновано според касатора са „елиминирани“ обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Я.и. Твърди се, че доказателствата по делото не подкрепят фактическия извод за наличие на пряк умисъл. Явната несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с доводи за пренебрегване на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства. В представеното допълнение към касационната жалба, изготвено от друг защитник на подсъдимия, нарушението на материалния закон също се аргументира с твърдения, че приетите от съда факти противоречат на събраните по делото доказателства. В обхвата на второто от касационните основания се съдържат доводи за игнориране обясненията на подсъдимия, за 1 ограничаване правото му на защита поради несъответствие на обвинителния акт с чл. 246, ал.2 от НПК, за отсъствие на отговор в атакуваното решение на въззивните възражения за неправилно приложение на закона, определено и като липса на мотиви, за пренебрегване на европейските стандарти, предписващи даване на приоритет на доказателства, събрани в процедура, в която подсъдимото лице реално е могло да се защити. Наложената санкция от шест години и шест месеца лишаване от свобода е счетена за тежко възмездие с оглед на личността на подсъдимия и наличните смекчаващи обстоятелства.

В заключение в жалбата и допълнението се отправят алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение, за отмяна на атакуваното решение и ново разглеждане на делото или намаляване на наложеното наказание и размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебното заседание подсъдимият Ф. Я. и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените възражения и искания.

Частният обвинител и граждански ищец Т. А. В. и неговият повереник не участват в касационното производство. От последния е постъпила молба, с която се оспорва касационната жалба и се претендира оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Пловдив с присъда №260007/07.03.2022 г., постановена по НОХД № 419/2021 г., признал подсъдимия Ф. Й. Я. за виновен в това, че на 15.05.2020 г. в с. Рогош е направил опит умишлено да умъртви Т. А. В., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

2

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Я., който е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Т. В. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част до предявения размер от 200 000 лева искът бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия съдът възложил деловодните разноски и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск – 600 лева.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия Я. и на частния обвинител и граждански ищец В.. С атакувания въззивен съдебен акт апелативният съд изменил първоинстанционната присъда в гражданско –осъдителната й част, като увеличил размера на присъденото на Т. В. обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева на 80 000 лева. Осъдил е подсъдимия да заплати допълнителна държавна такса съобразно увеличения размер на гражданския иск – 2 600 лева.

Касационната жалба е частично основателна. Преди разглеждането на същата и възраженията по представеното допълнение се налага уточнение на рамките на касационната проверка. С част от изложените доводи в сезиращите документи се изразява несъгласие с установената фактическа обстановка поради нейното несъответствие със събраните доказателства.

Тоест, формулира се оплакване за необоснованост, която както е известно не е сред основанията по чл. 348, ал.1 от НПК, предвидени за намеса на третата инстанция. Искането за оправдаване на подсъдимия, обосновано с такива претенции, е поначало неизпълнимо, защото предполага промяна на фактите.

Оправдаването на обвиненото лице при първо разглеждане на делото от касационната инстанция е постижимо единствено, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно поведение (виж, чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК). В конкретния случай към изложената от въззивния съд фактическа обстановка такъв подход е неприложим.

Трябва да се спомене и това, че в допълнението към жалбата във връзка със заявеното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК присъства и твърдение, че „при прилагането на разпоредбата на чл. 302, т. 4 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК е нарушен закона, тъй като деянието не е осъществено нито от обективна, 3 нито от субективна страна“. Настоящият касационен състав намира, че това твърдение, вероятно поради недоглеждане при изготвянето на процесуалния документ, е погрешно отнесено към настоящето наказателно производство, чийто предмет на разглеждане е деяние по чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК.

Така се оценява и вметнатият аргумент при доводите за несправедливостта на наказанието, че подсъдимият „не е извършил нарушение на служебните си задължения“.

С оглед на направените по-горе уточнения допустими остават оплакванията на касатора за допуснати нарушения, ограничаващи правото му на защита, за процесуални пороци в дейността на решаващия съдебен състав, за качеството на изготвения съдебен акт, свързани с претенцията за липса на мотиви и справедливостта на наложеното наказание и присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД.

Не може да бъде споделено оплакването за несъответствие на обвинителния акт с предписанията на чл. 246, ал.2 от НПК, препятстващо възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си поради отсъствие на описани конкретни негови действия.

Прочитът на поставилия началото на съдебната фаза обвинителен документ не показва отклонение от стандарта на чл. 246 от НПК. В неговата обстоятелствена част в необходимата степен са отразени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му. Отразени са конкретните действия на подсъдимия по нанасяне на удари с нож върху тялото на пострадалия, тяхната последователност и насоченост, чрез които е прието извършване на инкриминираното деяние по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

Обвинението, формулирано по този начин, е определило достатъчно ясно предмета на доказване, поради което и възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен не е била ограничена.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал.

Изразеното в жалбата и допълнението несъгласие с извършеното оценъчно третиране на формираната доказателствена съвкупност се основава на разбирането за неоправдано игнориране на обясненията на подсъдимия Я. и показанията на неговите роднини. Принципно, претенция за игнориране на едно или друго 4 доказателствено средство предполага съдът да е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, когато не е извършен анализ на обясненията на подсъдимото лице, съответно на свидетелските показания, или пък избирателно са ползвани части от тях, извадени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. По настоящето дело гласните доказателествени средства са били предмет на внимателна проверка, като в атакувания съдебен акт се съдържат подробни съображения за информацията, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Показанията са обсъдени коректно, като е съобразявана динамичната ситуация при сблъсъка на двете фамилии и принадлежността на свидетелите към условно формираните две групи, изразители на противоположните версии за случилото се. Пестеливо маркираният довод в жалбата за пренебрегване показанията на цитираните свидетели Я.и, е обясним, защото контролът за тяхната достоверност е извършен обективно и не се наблюдават нарушения на процесуалните норми, които да поставят под съмнение вътрешното убеждение на съдебните инстанции. Същото се отнася и за обясненията на подсъдимия Я., които са оценени в общия доказателствен контекст. В тази връзка е необходимо да се посочи, че той не е отрекъл използването на ножа, но пояснява, че това било породено от агресията на пострадалия В., ударил го силно с юмрук в главата (челюстта) и по коленете.

Твърденията на подсъдимия за описаното поведение от страна на пострадалия са коментирани в проверяваното решение и са отхвърлени с аргументирано защитени мотиви, в които не се установява тенденциозна избирателност при обсъждането им. Обясненията са преценени и при съпоставка и с останалите данни, изводими от наличните доказателствени средства за протеклия инцидент и участниците в него, както и във връзка с експертното мнение, предмет на което е медицинското освидетелстване на подсъдимия.

На следващо място, показанията на пострадалия В. като съществен източник на обвинителни доказателства несъмнено са били поставени в основата на приетите фактически изводи, но това не е сторено произволно.

Споделената от него информация е подложена на внимателна проверка и при отчитането на факта, че е страна в процеса, като възможен мотив за заинтересованост при свидетелстването. Съдът е оценил показанията като надежден източник на доказателства едва след констатация за последователност, безпротиворечивост и убедителност на изложеното за 5 съществените детайли на инкриминираната дейност. Проследена е тяхната обвързаност с другите гласни доказателествени източници, съдържащи данни за нанесените му от подсъдимия удари с нож (виж, напр. показанията на М.) и със заключенията на съдебномедицинските експертизи, установяващи характера и броя на получените травматични увреждания.

Прегледът на извършения от апелативния съд самостоятелен анализ и оценка на събрания доказателствен материал изключва отправените упреци за превратна и некоректна негова интерпретация в полза на обвинението.

В подкрепа на оспорването се заявява пренебрегване на европейските стандарти на наказателното съдопроизводство, отдаващи приоритет на доказателствата, събрани в процедура, в която обвиненото лице може реално да участва. Оплакването е декларативно поднесено, тъй като не са представени разяснения за допуснати в тази връзка конкретни недостатъци, свързани с разглеждания наказателен процес. Може само да се предполага, че се претендира ограничаване правото на „състезателен процес“ в аспекта на използване в съдебното заседание на протоколи с показания на свидетели, разпитани на досъдебното производство. В отговор на така разтълкуваното възражение настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че използването на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. „d“ от КЗПЧОС, стига да е осигурена реална и достатъчна възможност обвиненото лице да оспори показанията и да разпита свидетеля - или по време на самия разпит в досъдебното производство, или в по-късен етап на процеса. По конкретното производство в хода на съдебното следствие пред основния съд е използвана процедурата по чл. 281 от НПК и показанията на част от свидетелите, депозирани от тях в предходната процесуална фаза, са били приобщени към ценимата доказателствена съвкупност. Важно е да се подчертае, че във всички случаи посочената процесуална техника е прилагана в хипотезата на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК – изразено от подсъдимия и защитника му съгласие. Показанията са прочетени в откритото съдебно заседание в присъствието на подсъдимия и защитата, като им е осигурена възможността в условията на състезателност да ги оспорят, съответно да разпитат всеки един от свидетелите.