Протокол № 15 от 21.04.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 15 гр. Бургас , 20.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя И. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600042 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният прокурор Л.П.

Жалбоподателят подсъдим К. С. И. , се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Г. С. от АК-Бургас.

Не се явява частният обвинител Е. С. Х., редовно призована. За нея се явява повереникът й адв. В.Ж. от АК-Бургас.

Не се явява повереникът Я.Г. К., редовно уведомен.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.И.: Да се гледа делото.

Съдът, като изслуша становището на страните и взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

По делото са постъпили служебно изисканите от съда справка за съдимост с рег. № /* от 22.03.2021 г. от Районен съд – Бургас за лицето К.И., както и актуална справка за нарушител от ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас с рег. № * от 06.04.2021 г.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Ж.: Няма да сочим нови доказателства. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. С.: Няма доказателствени искания. да сочим други доказателства.

Нямаме

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.И. : Няма да представям доказателства.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прочита приложените по делото доказателства ведно с писмените такива, допълнително изискани от съда с определението по чл. 327 от НПК – справка за съдимост с рег. № * от 22.03.2021 г. от Районен съд – Бургас за лицето К.И., както и актуална справка за нарушител от ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас с рег. № * от 06.04.2021 г.

Констатирайки, че в представената по делото справка за нарушител от ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, се съдържат подробни данни за издадените срещу подсъдимия И. актове за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и наказателни постановления, съдът намери, че допълнителното прилагане на преписи от наказателните актове, за които бе указано на ОДМВР-Бургас да се представят, не се налага.

Съдът като взе предвид, че не се правят други доказателствени искания и като намира делото за изяснено,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е частично основателна относно прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК.

На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв 2 спор по отношение фактическата обстановка и доказаността на обвинението срещу И. и аз ги поддържам изцяло както са изложени в присъдата и мотивите към нея. Бургаският окръжен съд е приложил института на съкратеното съдебно следствие с признания от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички събрани по делото доказателства, включително и от заключенията на назначените експертизи, като най-важната е повторната автотехническа експертиза. Несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е осъществил неправилна маневра заобикаляне на шахта и навлизане в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х.. Няма да коментирам частичното оправдаване на И. за нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП, тъй като няма протест в тази насока.

По делото има спор в две насоки. Първо, с жалбата се иска да се приеме, че И. е оказал помощ на пострадалия и да се приложи чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК. Това искане е несъстоятелно, тъй като в тази разпоредба е предвидена хипотеза при настъпила смърт на повече от едно лице, а не и при управление на МПС след употреба на наркотично вещество. В случая оказаната помощ е безспорна, но тя е само смекчаващо вината обстоятелство и това е съобразено от съда при определяне на размера на наказанието.

На второ място, с жалбата се иска И. да не изтърпява ефективно наложеното му наказание, да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение самия размер на наказанието „лишаване от свобода“, намирам го за правилно определен, като съдът е съобразил значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства. Размерът на наказание е определен в рамките на минималния от пет години „лишаване от свобода“, след което правилно е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и размерът е редуциран до две години „лишаване от свобода“. За мен правилно е определен и размерът на „лишаването от право да се управлява МПС“.

Относно може би най-спорния въпрос, прилагането или не на чл.

66, ал. 1 от НК, има аргументи и в двете насоки, тъй като не може да не се отчете, че тези престъпления зачестиха в последните години, силно възмущават обществото, като несъмнено е важна генералната превенция на наказанията по тези престъпления, още повече, че в случая има и употреба на наркотично вещество. Но, когато става въпрос за наказание по конкретно дело, несъмнено следва да се съобразяват единствено фактите по делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело се касае за две нарушения, дължащи се според мен, само на очевидно слабата квалификация на водача и неправилната преценка на пътната ситуация. Аз не считам, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност и не виждам необходимост той да търпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за да се поправи. Не виждам с какво толкова е опасен за околните, че трябва да бъде 3 изолиран от обществото, още повече, че говорим за млад водач, който е неосъждан и за непредпазливо престъпление. Много сериозен е елементът на съпричиняване по делото от страна на пострадалия, който се е движел неправомерно по пътното платно, което пък е обяснимо и с високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия. При това И. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, признава вината си, изразява критично отношение и според мен, трябва да му се даде шанс да се поправи, което всъщност е и основната цел при прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. И друго нещо важно. Виждате, че са изминали повече от пет години от извършване на деянието и ако той беше склонен на престъпления, това щеше да е вече факт. Така че, според мен, не е необходимо той да бъде изолиран от обществото с налагане на ефективно наказание, като предлагам прилагане на чл. 66 от НК и определяне на четиригодишен изпитателен срок. Факт е обстоятелството, че прокурорът пред Бургаски окръжен съд също е искал прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, а не са се противопоставили и поверениците на частния обвинител.

В заключение, според мен, определеният от Бургаския окръжен съд размер на наказанието от две години „лишаване от свобода“ с прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и три години „лишаване от право да се управлява МПС“, изпълнява целите и на специалната и генералната превенция и на баланса между тях.

Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната присъда по същество, да приложите чл. 66, ал. 1 НК с четиригодишен изпитателен срок, моля и да потвърдите мярката за неотклонение „подписка“, като съответна на деянието и на становището ни за прилагане на чл. 66 от НК.

АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло споделям казаното от представителя на публичното обвинение. Действително правилно е дадена квалификация на деянието на подсъдимия с оглед на признатите от него факти за това, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Ние също бяхме на становище, че следва да му бъде определено наказание към минимума, както с оглед съпричиняване от страна на пострадалия, което не се оспорва от никой, а така също и с оглед на изключително продължителното досъдебно производство по делото близо пет години, за това не се противопоставяме да бъде евентуално приложено от Вас ако прецените условното осъждане, като потвърдите присъдата в останалата част.

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената въззивна жалба, като пред Вас ще споделя моето становище, касаещо размера на наложеното наказание и отказа на първоинстанционния съд за прилагане на чл. 66 НК. С атакуваната присъда на подсъдимият К. С. И. е наложено наказание две години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим 4 на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и ал.

5 от НК, както и да управлява МПС за срок от две години.

Считам, че с оглед на всички събрани по делото доказателства, така наложеното наказание е несправедливо.

На първо място, между деянието и настоящото съдебно производство е изминал доста дълъг период, което не е по вина на подсъдимия, т.е. нарушен е принципът на незабавност и неизбежност на наказанието. То трябва да следва възможно най-бързия начин, за да има ефект възпитателен и превъзпитателен. Независимо че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните доказателства не са ценени правилно от съдебния състав. Считам, че не са дооценени докрай всички смекчаващи вината обстоятелства, макар че според мотивите на присъдата, тя е постановена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Недооценено е обстоятелството оказване на помощ от страна на подсъдимия, която помощ в момента е била единствената възможна и полезна и се е изразявала в изваждането на езика на пострадалия за да се облекчи дишането му, обаждането на телефон 112 за медицинска помощ, преместване на пострадалия от пътното платно на пейка и други действия с оказване на първата помощ при инцидента. В мотивите на присъдата оказването на помощ на пострадалия се коментира единствено и само по повод направеното от защитата искане за преквалификация на деянието, но не и при определяне на самото наказание. Също така считам, че е несъобразено в достатъчна степен наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за съставомерния резултат, който, както е посочено в обвинителния акт, грубо е нарушил чл. 108 от ЗДвП. Движел се е в тъмната част от денонощието, в тъмни дрехи, при ограничена видимост и е създал опасност за движението поради собственото си поведение и се е стигнало до този съставомерен резултат. Безспорно е доказано, че подсъдимият за първи път е възприел пострадалия в опасната зона за спиране на автомобила, т.е. каквито и действия да е предприел, ударът е бил неизбежен.

Всички тези обстоятелства са приети изцяло от прокуратурата и са включени като факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, но явно недооценени от състава на Окръжен съд – Бургас.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. Той е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, няма регистрирани противообществени прояви, трудово ангажиран, като се грижи изцяло той за семейството, тъй като баща му е парализиран на легло от доста години.

Посочените наказания, наложени на подсъдимия по ЗДвП, не са тежки и не го пък характеризират като личност системно нарушаваща 5 правилата за движение и въпреки че в мотивите на присъдата е записано, че съдът налага наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отказва да наложи наказание при условията на чл. 66 НК.

Считам, че е налице логическо противоречие по отношение преценката на съда за налагане на наказание в рамките на предвидения от закона специален минимум и отказа за приложение на условно осъждане. Основанията за налагане на наказание в рамките на специалния минимум, са идентични с тези, касаещи отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, включително и приетото от прокурора съпричиняване на съставомерния резултат, поради грубо нарушение правилата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП от страна на пострадалия, която правна преценка на съда не е доведена докрай и по този начин неприлагането на института на чл. 66 НК е довело до несъгласие с целите на наказанието по чл. 36 НК.