Решение № 1046 от 04.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501267 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Община Септември, чрез адв.В. Б. от АК Пазарджик насочена против Решение 6482/26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 892/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Държавата, чрез МРРБ, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който е поискано да се приеме за установено, че ищецът-вззивник не дължи на ответника сумата от 931 108 лв. , представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение № 711/30.09.2023 г. на МС.

Във въззивната жалба на първо място се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – ЗПФ и ЗЗД, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се целевото финансиране, получено от въззивника, да не представлява допълнителен трансфер от централния бюджет по бюджета на общината за капиталови разходи, нито разход за текущ ремонт на обект от техническата инфраструктура.

Капиталовата програма на общините и заложените в нея разходи нямала нищо общо с процесното финансиране и Решение № 711/30.09.2022 г. на МС, защото били разходи по смисъла на чл.87 ЗДБ /Закона за държавния бюджет“/ и задължително се гласували с постановление на МС, което представлява административен акт.

Решение № 711/30.09.2022 г. на МС не било адм.акт, нито годен такъв по чл.87 ЗДБ.

Последният факт не бил съобразен от първоинстанционния съд.

На отделно основание се поддържа процесният проект на община Септември да не представлява текущ ремонт на обект от техническата инфраструктура - представлявал реконструкция и рехабилитация, несъвместима с текущ ремонт, а е задължителен инвестиционен проект.

1

Затова неправилен бил и изводът на СГС Министърът на МРРБ да е осъществил „контрол“ на условията, заложени от самия него в споразумението /а не в Решението на МС/, нито че поради съдържанието на регистрационната форма общините следвало да се сетят, че се касае за финансиране на „инвестиционни проекти“, чието строителство не е започнало.

Поддържа се, че по време на кандидатстването не е имало ясно разписани правила в „информацията за проектна готовност“, а такива били разписани едва с подписването на споразумението за трансфер, което именно внесло яснота за изискванията и параметрите на изпълнение на даденото финансиране.

Оспорват се като изведени при едностранна преценка на доказателствата изводите на първоинстанционния съд въззивникът умишлено да е укрил стартирането на СМР, за да получи финансиране, което не му се полага с аргумент, че преди кандидатстването за последното не са били налице ясно разписани условията за него. Такива били и изводите относно умишленото укриване на информация от Община Септември, за да получи финансирането.

Поддържа се и неправилност на изводите Министърът на РРБ да има правомощията да внася допълнителни изисквания и условия към общините, чийто проекти вече са одобрени за финансиране - той можел единствено за осъществява контрол по смисъла на ЗПФ, но не и да създава правила, особено след като по конкретно процесно финансиране такива изначално липсвали.

Въведено е оплакване СГС да не се е произнесъл по всички налични основания сочещи на нищожност на клаузите от споразумението, вкл. и поради противоречието им с добрите нрави.

Поради това и съдът се отклонил от постоянната практика на ВАС в насока липсата на ясни и недвусмислени правила за това кой разход е допустим и кой не, и абсолютно недопустимо и в противоречие със закона постфактум, след като е налице одобрение за финансиране - да се създават клаузи или правила за ограничаване на проекта, чрез които финансирането да се отказва или да бъде редуцирано.

Такъв бил и настоящия казус, в който СГС не разгледал възражението за нищожност на клаузи от процесното споразумение поради противоречието им със закона, при настъпила преклузия.

Поддържа се неправилно първоинстанционният съд да не е констатирал в случая нарушаването на принципа на „придвидимост“ от страна на административния орган, което е често основание за отмяна на финансови корекции, наложени от адм.орган по реда на ЗУСЕСИФ.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и по съществото на спора постанови уважаване на предявения отрицателен установителен иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на доводите, развити в нея.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционното решение са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното дружество, ищец в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакувания съдебен акт с който предявеният от него положителен установителен иск е отхвърлен в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено след разрешаване на спора относно подведомствеността му от смесен състав на ВАС и ВКС, от надлежен съдебен състав, по редовно предявен иск, в съответната писмена, форма и е подписано.

2

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по следните съображения:

СГС е бил сезиран с предявен положителен установителен иск от Община септември против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 931 108 лв., представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение 711/30.09.2023 г. на МС.

Поддържано е в исковата молба, че с решение 576/01.08.2022 г. на Министерски съвет /МС/ бил одобрен списък инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, в който били включени и два обекта на Община Септември, конкретно посочени, за които, съобразно цитираното решение на МС, било предвидено финансиране на 100% в размер на 2 954 385 лв.

Поддържано е, че до публикуването на списъка с одобрени проекти се стигнало след изпратено уведомление до всички общини, че могат да подадат документи за финансиране на основен ремонт на общински пътища, съгласно приложена бланка към уведомлението.

Към него била приложена Бланка за кандидатстване, в която всяка община трябвало да заяви своята проектна готовност. Под проектната готовност се разбирало има ли изработен проект или издадено Разрешение за строеж, има ли избран изпълнител след проведена процедура по ЗОП.

В този смисъл и се поддържа от ищеца, че от поставените критерии ставало ясно, че обекти, за които има избран изпълнител по ЗОП, имат по-голяма възможност за финансиране.

На 22.02.2022 г. ищецът подал бланка за участие и посочил два обекта с най-висока степен на готовност на проектите - одобрен технически/работен проект с издадено разрешение за строеж за основен ремонт на трасето и избран изпълнител по ЗОП. В графа „Друга информация“ изрично било посочено, че дейностите по изграждане на проектите следвало да се възложат незабавно.

Твърди се в исканата от общините информация никъде не се поставяли други критерии за финансиране или отрицателни такива, при които финансирането е недопустимо, вкл. и такива, че не могат да бъдат финансирани общини, които са сключили договори с изпълнителите или СМР по договорите е започнало. Не било посочено никъде и че финансиращият орган ще поставя последващи изисквания към обектите.

Поддържано е за двата обекта, за които ищцовата община е кандидатствала за финансиране, да са били проведени процедури по реда на ЗОП и сключени договори с изпълнителите, като за обект „Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“ договор се сключил на 13.05.2021 г., а строителството започнало на 26.04.2022 г. с протокол за откриване на строителна площадка. Били извършени обаче само подготвителни дейности и обектът бил спрян, за което бил съставен Акт обр.10, а строителните дейности възобновени след обнародването на Решение № 576/01.08.2022 г. на МС.

Поддържано е след смяна на редовното правителство на РБ със служебно такова, МС да излязъл с ново решение № 711/30.09.2023 г., с което било отменено предходното и бил одобрен нов списък с обекти за финансиране. В новия списък за община Септември фигурирал само един обект /посочения по-горе/ като било прието, че през 2022 г. ще се финансира 50% от одобрените проекти, а останалите 50% с бюджета за 2023 г. Твърди се, че на 04.10.2022 г. по електронна поща, ищецът получил искане в спешен порядък да бъде предоставена информация относно банкова сметка и имена на главния счетоводител за превеждане на одобрените средства, което било сторено от ищеца. Твърди се, че в изпълнение на взетото решение, че всички кметове на общини с одобрени проекти за финансиране били поканени за подписване на споразумения с МРРБ, които били подписани „на конвейер“ и без да бъдат изпратени предварително за запознаване с тяхното съдържание, а в деня на подписването не била дадена възможност за питания и разяснения.

3

Междувременно поради заложените кратки срокове за изпълнение на договора от 13.01.2021 г. СМР по реконструкция на пътния участък, одобрен за финансиране приключили, като бил съставен Протокол образец 15 от 30.09.2022 година.

Месец по-късно - на 26.10.2022 г. било сключено споразумението между ищеца и МРРБ, а на 31.10.2022 г. постъпила сумата в размер на 465 554 лв., първият транш по споразумението. На 09.12.2022 г. МРРБ изплатила и остатъка от одобрения размер на финансирането в размер на още 465 554 лв.

На 13.02.2023 г. при ищеца постъпило писмо от МРРБ, с което се твърдяло, че е идентифицирано предварително изпълнение на дейностите, предмет на сключеното споразумения преди неговото фактическо подписване, поради което и на основание чл. 4 ал.2 четвърто тире от същото, финансирането на всички дейности за реализация на обекта се счита недопустимо и споразумението следва да се счита прекратено на основание чл. 13 т.3 от същото. Писмото съдържало покана ищецът да върне на МРРБ изплатените средства в размер на 931 108 лв.

Поддържа се Министърът на РРБ да няма правомощия да поставя условия за допустимост на разходите и че чл.4, ал.2 и чл.13, ал.3 от споразумението под № РД-02-3079/26.10.2022 г. били нищожни, като противоречащи на закона - чл.4, ал.1 АПК, както и на морала и добрите нрави.

Последното, т.к. Министърът на РРБ нямал правомощията да поставя критерии за недопустимост на разходите в споразумението за трансфер на средствата - той не е управляващ орган на проекта, нито финансиращ такъм - финансите се осигурявали от държавния бюджет с решение на МС, като средствата единствено се трансферирали чрез МРРБ.

Освен това противоречало на закона и добрите нрави обещаването на средства и трупането на политически актив пред избирателите, даването на такива средства, разплащането им с фирмата изпълнител и последващото им искане обратно, вкл. чрез заплаха от страна на МФ за удържането им от последващо финансиране.

Противоречало на закона и добрите нрави и приемането на решение на МС, с което на общините се дава сигурност за финансиране на обекти и последващото им отменяне и постановяването на нови, както и дописването на изисквания за финансиране от Министъра, чрез чието министерство средствата единствено се трансферират от държавния бюджет към общините, след като финансирането вече е одобрено от МС.