Решение № 6634 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6634 гр. С., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110156223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.“ ЕООД срещу „Ф. Б. ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1250 лв. /639,11 евро /, платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № ******/18.06.2019 г. (сключен между И. М. К. и „Ф. Б. ЕООД) в периода от 04.07.2019 г. до **.**.**** г., което вземане е цедирано на ищеца с Договор за цесия от **.**.**** г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с И. М. К. е сключен Договор за цесия от **.**.**** г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 1250 лв., която сума твърди, че е платена без основание по Договор за потребителски кредит № ******/18.06.2019 г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомления, връчени на 18.05.2022 г. и на 13.07.2022 г. Между цедента и ответника са сключени Договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга – гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от цедента.

Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни 1 клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за кредит, следва да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от „Ф. Б. Л.“, за което се начислявала такса за гарант в размер почти равен на главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита. Сочи, че плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи наличието на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „Ф. Б. Л.“ са свързани лица. Поддържа, че целта на клаузите за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава допустимия по закон размер.

Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва договорите като нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в два екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В приложението към исковата молба е посочено, че главница по договор за кредит, сключен с И. М. К. възлиза в размер на 3350 лв., лихвата в размер на 770,50 лв., а таксата за допълнителна услуга за предоставяне на гарант възлиза в размер на 2579,50 лв.

С уточняваща молба ищецът е посочил, че процесната сума е надплатена по договора за кредит (над главницата и над възнаградителната лихва), с оглед нищожността на целия договор, евентуално на отделни клаузи, от които произтича вземането. Оспорил е като нищожни чл. 3, б. „б“; чл. 4 и чл. 5 от Договора за кредит, както и чл. 10 от ОУ и тарифата към ОУ. Излага, 2 че клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, тъй като размерът надхвърля над три пъти размера на законната лихва за забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва предявения иск като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не оспорва, че с лицето И. М. К. е сключен посоченият в исковата молба договор за кредит, но сочи, че таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима на друго юридическо лице – „Ф. Б. ПИ. ЕЛ. СИ“, М.. Твърди, че всички суми във връзка с обезпечаването на заемите са превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно ако са получавани от него /ответника/, сочи, че това е било само в качеството му на посредник, след което сумите били превеждани на Ф. Б.. Оспорва и легитимацията на ищеца, като сочи, че със сключването на договор за цесия, цесионерът не става страна по договорното правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществуват договори за гаранция между кредитополучателя и Ф. Б.. Сочи, че макар процесните договори да са потребителски, то цесионерът не притежава качеството потребител, поради което и подробно аргументира, че същият не може да се позовава на тяхната нищожност поради противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва договора за цесия като нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че прехвърлените вземания не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за цесия противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства. Твърди, че договорите за кредит са сключени при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за цесия № ****/**.**.**** г., сключен между И. М. К. в качеството му на цедент и „Т.“ ЕООД като цесионер, от който е видно, че в полза на цесионера е прехвърлено вземане в размер на 2579,50 лв. Договор за потребителски кредит № ******/18.06.2019 г., сключен с „Ф. Б. ЕООД. В договора за цесия е инкорпорирано пълномощно от цедента в полза на цесионера за упълномощаването му с правото от името на цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Представено е пълномощно от цедента от **.**.**** г., с което е упълномощил цесионера да го представлява пред длъжниците, изброени изрично в документа, сред които „Ф. Б. ЕООД, като ги уведоми за цесията и потвърди прехвърлянето на вземанията си срещу същите, произтичащи от изброения в пълномощното и договора за цесия.

3

Длъжникът е уведомен за цесията с уведомление от 17.05.2022 г., получено от „Ф. Б. ЕООД на 18.05.2022 г.

Представен е Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 18.06.2019 г., в който страните са уговорили, че „Ф. Б. ЕООД предоставя на кредитополучателя в заем сума от 3350 лв., която заемателят следва да върне на 12 месечни погасителни вноски, при фиксиран ГЛП от 23,00% и ГПР в размер от 49,11%, с падеж на първата вноска – 18.07.2019 г.

Общата дължима сума по кредита била 4120,50 лв., от която сума 770,50 лв. договорна лихва. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от F. b. в полза на кредитора. С одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени - нито от кредитополучателя, нито от поръчителя. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Съгласно чл. 5. 3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф. Б. ЕООД, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител - предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице. В чл. 5. 4 е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит.

По делото не е представен погасителен план.

Представена е кредитна справка от БНБ за И. М. К., в която се съдържа информация за кредитните договори за периода от 28.02.2021 г. до 30.04.2022 г., както и че кредит с идентификатор ******* в размер на 3400 лв. е погасен на 10.05.2023 г.

От представената справка за наредени плащания от И. М. К. в полза на „Ф. Б. ЕООД през ****.** e видно, че са извършвани 4 броя плащания на 11.04.2019 г., 18.06.2019 г., 23.07.2019 г. и 21.02.2022 г. в общ размер на 2344,83 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащане на претендираните суми от страна на кредитополучателя в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия кредитополучателят е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е уведомен за извършената цесия.

В тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържането на процесните суми, както и наведените правопогасяващи и 4 правоизключващи възражения.

Между страните не е спорно и видно от писмените доказателства, че между ответника и И. М. К. е сключен договор за потребителски кредит от 18.06.2019 г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена заемна сума в размер на 3350 лв.

От представената по делото справка от „И.“ АД /л. л. 206 - 207, л. 209 от делото/, е видно, че кредитополучателят е платил в полза на ответното дружество сума в общ размер на 2344,83 лв. в периода от 11.04.2019 г. до 21.02.2022 г.

По делото не са наведени твърдения за съществуването на други договори за кредит между И. М. К. и „Ф. Б. ЕООД, по които да са извършвани плащания, поради което съдът приема за доказан факта на плащане на исковата сума на ответника по процесния договор за кредит.

Следва да се отбележи, че по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, като ответното дружество не е предоставило необходимата счетоводна информация на вещото лице. Ето защо и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказан неизгодния за страната факт на плащане на процесната сума, относно който е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, за която последица ответното дружество е била изрично предупредена в открито съдебно заседание.