Определение № 744 от 19.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500136 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищеца „Ди-М-Груп“ ООД, ЕИК 102874088, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Карлово“ № 30а, ет. 5, ап. 20 представлявано от управителя Рауф Дауд Сабах против определение № 6825 от 01.12.2023 г., постановено по гр. дело № 5535/2023 г. по описа на РС -Бургас, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете.

В частната жалба се изразява недоволство от прекратителното определение на първоинстанционния съд, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита, че правото му на собственост върху процесната постройка-павилион е оспорено от ответната Община Бургас, доколкото в писмения си отговор се твърди,че тя не представлява недвижим имот, а материали, както и, че същата представлява преместваем обект по смисъла на пар. 5, т. 80 от ЗУТ, а не строеж по пар. 5, т. 38 от ЗУТ. Предвид тези възражения на ответника, ищецътчастен жалбоподател счита, че за него е налице правен интерес от предявени положителен установителен иск за собственост по чл. 124,ал. 1 от ГПК, тъй като макар общината да не твърди, че е собственик на процесната вещ, то тя отрича правата на собственост на ищеца. Изразява се несъгласие с извода на съда, че спорът между страните е дали процесния обект е преместваем по смисъла на пар. 5,т .70 вр. с чл. 56 от ЗУТ или строеж с временен статут, спрямо който намира приложение пар. 17,ал. 2 от ПЗР на ЗУТ и за разрешаването му е налице друг процесуален ред за защита.

Позовава се на нормата на чл. 54,ал. 1, т. 5 от АПК, като сочи също, че именно гражданските съдилища могат да разрешават и административни спорове, 1 аргументирайки се с нормите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 297 от ГПК. Счита, че има правен интерес от предявения положителен установителен иск, доколкото ответника отрича правото на собственост на ищеца върху процесния обект, като подчертава, че правото на собственост върху павилиона като строеж с временен устройствен статут е нещо различно от правото на собственост върху материалите, като според ищец първото включва в себе си и правото на ползване на земята в съответния за постройката обем, като излага подробни доводи в подкрепа на тези съображения. На следващо място в жалбата се навеждат оплаквания, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за недопустимост на вторият иск по чл. 109 от ЗС, въпреки, че е прекратил делото и по отношение на него. Счита, че е налице правен интерес от предявяване и на този иск, позовавайки на цитирана в жалбата съдебна практика и практика на ЕСПЧ, като възразява, че в противен случай би се стигнало до отказ до правосъдие. По подробно изложените в частната си жалба съображения моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете по същество.

В предоставения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответната страна Община Бургас е депозирала писмен отговор, в който счита за неоснователна подадената частна жалба. Сочи,че правилно районният съд след извършена преценка,че между страните липсва правен спор относно собственост върху процесния обект, е прекратил производството по делото. Подчертава,че Община Бургас не претендира собственост върху процесната вещ, спрямо което е издала разрешение в полза на ищеца за поставянето й на точно определено място съобразно схемата за преместваемите обекти на територията на общината. Възразява, че цитираната в жалбата съдебна практика касае недвижими имоти, а не преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищцовото дружество искове за приемане за установено по отношение на ответната Община Бургас, че ищецът е собственик на обект „Павилион за продажба на кафе и закуски – обект „Гъбката“, находящ се на входа на Приморски парк в гр.Бургас , както и за осъждането на Община Бургас да преустанови и да се въздържа от действия, смущаващи и застрашаващи правото му на собственост върху посочения по-горе обект с цел да се запази до реализиране на строежа, предвиден в действащия ПУП за терена или до промяна собствеността на същия, 2 включително и да не извършва действия по премахване на обекта.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на обект, представляващ павилион – тип „Гъбка“, построен с разрешение за строеж, на който е придаден временен статут по пар. 17, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, даващ му възможност да го ползва до настъпване на предпоставките за премахването му, като собственика на терена, който е изключителна държавна собственост - запазва правото на строеж. Ищецът сочи, че на 13.03.2023 г. е получил писмо от ответната Община Бургас, с което е уведомен, че за обекта е започнато производство по премахването му по реда на чл.57а от ЗУТ, тъй като същият представлявал обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. Заявява,че действията на ответната Община Бургас по премахване на обекта ще доведат до неговото разрушаване , като счита, че същите те представляват оспорване на правото му да ползва държавния терен, върху който се намира павилиона, застрашават правото му на собственост върху постройката, тъй като с премахване на обекта ще се погаси и правото на ищеца да ползва държавния терен чрез постройката. Ищецът обосновава правният с и интерес от предявяването на настоящите искове с възможността да спре производството п о премахване на временния строеж, тъй като жалбата му срещу заповедта по чл.57а от ЗУТ не спира самото изпълнение.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК и чл.109 от ЗС.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната Община Бургас е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за недопустимост на исковете, поради липсата на правен интерес, по съображения, че тя не е предявявала собственически претенции по отношение н а процесния обект „Гъбката“, нито е извършвала действия, които да са насочени срещу правата на ищеца. Счита, че правния интерес на ищеца лежи на плоскостта на развиващите се административно-правни отношения между страните, като счита, че единствената целта на предявените искове е избягване на последиците от висящото административно производство по адм.д.№309/2023 г. по описа на Адм. съд-Бургас.

С обжалваното определение, районният съд е счел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от воденето им срещу ответника, поради което е прекратил изцяло производството по делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно по следните съображения:

По отношение на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК:

С него се иска да бъде прието за установено по отношение на ответната Община Бургас, че ищецът е собственик на обект, представляващ павилион – тип „Гъбка“,на който е придаден временен статут по пар. 17, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

Доколкото правният интерес за предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, за да е налице интерес за ищеца от предявяване на положителния си установителен иск за собственост на процесния обект по отношение на ответната община следва да са налице както твърдения, така и данни, че са от 3 страна на ответника са осъществени действия, чрез които т о й извънсъдебно оспорва субективното материално право на ищеца, чиято защита последният търси. В случая от данните по делото, в това число и отговорът на община Бургас по чл. 131 от ГПК се установява, че ответникът не оспорва и никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца върху процесния павилион, а напротив в продължение на дълги години общината е издавала въз основа на заявления на ищеца разрешение за поставяне на павилиона като преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ върху терен- изключителна държавна собственост, предоставен за безвъзмезно управление на общината през 2010г. Затова, както правилно е приел и районният съд, спорът между страните не касае правото на собственост на ищеца върху процесния павилион, а е свързан с това дали ищецът може да продължи да държи павилиона си върху терен, предоставен за ползване на ответната община Бургас, което право обаче не е защитимо чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се претендира установяване по съдебен ред на собствеността на ищеца върху павилиона, което право никога не е било оспорвано от ответника. /в т.см. определение № 2 от 04.01.2021г.по гр.д. №2933/2020г. на ВКС, първо г.о. /

Ето защо правилно районният съд е счел предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недопустим поради липса на правен интерес у ищеца за воденото му.

По отношение на иска по чл. 109 от ЗС макар основателно да се явява оплакването в частната жалба за липсата на конкретни мотиви, въз основа на които първата инстанция е приела, че и този иск е недопустим, въззивнията съд намира така направения от първата инстанция извод за правилен, по следните съображения:

Съгласно мотивите и разясненията в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4 от 2015 г. на ОСГК на ГПК целта на негаторния иск е да защити правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, погегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение или създава опасност от такива действия.

Това означава, че негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на ищеца да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая обаче твърденията, с които ищецът обосновава нуждата си от защита чрез иска по чл. 109 от ЗС касаят законосъобразността на започнатото административно производство за премахване на собствения му обект на основание чл. 57а, т. 6 от ЗУТ.

Доколкото в случая не се твърди наличие на вече осъществени фактически действия, които да са нарушили по какъвто и да е начин правото на собственост на ищеца, а изложените обстоятелства са свързани с административния спор дали ищецът има право да държи павилиона си върху процесния терен, предявения срещу бъдещите фактически действия по премахване на процесния павилион негаторен иск е недопустим. Този извод следва и от обстоятелството, че предмет на търсената защита касае действия, които ответната Община следва да предприеме в бъдеще, въз основа на все още неосъществената принудителна 4 административна мярка по чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ, а негаторния иск не може да бъде използван като гражданскоправно средство за защита срещу административни акове и действия, която следва да се осъщестява по друг процесуален ред /в т.см. ТР № 31/84г. от 06.02.1985г. по гр.д. № 10/84г. на ОСГК на ВС/. Затова правен интерес от предявяване на негаторната претенция имат само лица, които търсят защита спрямо конкретни вече настъпили обстоятелства, смущаващи собственосттта им, а не срещу бъдещи или предполагаеми такива, които биха могли да настъпят занапред, каквито са принудителните административни мерки, които ищецът се опасява, че могат да бъдат предприети спрямо обекта му в изпълнение на административен акт по започнала процедура по чл. 57а, т. 6 от ЗУТ.