Решение № 979 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330110669 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, с административен адрес: гр. П, ул. "Х. Т.", представлявана от „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Барикадите“ № 6, вх. Б, против С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "Х. Т.", ап. ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т.

10 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2952/05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6203/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, в размер на сумата от 217, 70 лв., дължима за ремонт на покрива, определена съобразно притежаваните от ответника ид.ч. от общите части на сградата от 0, 814 %, на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от *** г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е съсобственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № ** с адрес гр. П., ул. "Х. Т.". Ищецът посочва, че 1 съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от *** г. домоуправителят следва да предостави оферта за ремонт на покрива, като е предоставена възможност и на останалите етажни собственици да предоставят оферта за ремонт с краен срок до 31.10.2022 г. Сочи, че с посоченото решение Етажната собственост е упълномощила Управителния съвет на Етажната собственост да разгледа офертите и да избере една от тях. Твърди, че на свое заседание Управителният съвет единодушно е одобрил представената оферта от А. И. в качеството му на представител на професионалния домоуправител, на обща стойност от 22 290 лв. Поддържа, че е етажните собственици са взели решение стойността на избраната оферта да бъде увеличена с 20 %, тъй като голяма част от собствениците трайно живеят извън Република България и това ще затрудни събирането на сумите. Сочи, че след увеличаване на стойността на офертата с 20 % общата сума е в размер от 26 750 лв., от която ответникът дължи сумата от 217, 73 лв., представляваща съотношението на притежаваните от него идеални части от общите части от 0, 814 %. Твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния апартамент дължи заплащане на разходите за ремонт, като се позовава на факта, изложен от ответника във възражението, че другият съсобственик на имота е починал. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът С. Х. С. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че е научил за процесните задължение след взимане на решението, тъй като майка му Е. А.

Н. е починала и не са уведомени. Твърди, че бележка на вратата на необитаем апартамент не представлява уведомяване, а никой не се е свързал с ответника.

Моли да му бъде предоставена възможност да представи доказателства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2952/05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6203/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, в размер на сумата от 217, 70 лв., дължима за 2 ремонт на покрива на основание Решение на ОС на ЕС от *** г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл.

23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

С Решение на Общото събрание на Етажната собственост от *** г. по т.

3 от дневния ред е прието да бъде сключен договор за управление и поддръжка с „456 Управление на сгради” ЕООД, като посоченото дружество е избрано за домоуправител на Етажната собственост. С т. 6 от посоченото решение е възложено на „456 Управление на сгради” ЕООД да събира по съдебен ред задължения на етажните собственици.

Исковете са допустими за разглеждане, доколкото в производството по делото са представени доказателства за надлежно овластяване на „456 Управление на сгради” ЕООД да събира всички вземания, свързани с управлението на етажната собственост. По делото е представен и сключен между Етажната собственост и „456 Управление на сгради” ЕООД договор от 05.10.2022 г. за възлагане на правомощията на Етажната собственост по реда 3 на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Договорът е за управление на ЕС по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

В производството по делото е представено Решение на Общото събрание на Етажната собственост от *** г., с т. 9 от което е взето решение домоуправителят да предостави оферта за ремонт на покрива, козирката над входа и задното западно помещение, което се отдава под наем за склад. Взето е решение да се даде възможност на останалите етажни собственици да предоставят оферти в срок до 31.10.2022 г., като Общото събрание е упълномощило Управителния съвет на Етажната собственост да разгледа офертите и да избере една от тях, като поради фактът, че необитаемите апартаменти са около 20 % и голяма част от собствениците им не са в България, което ще доведе до бавно събиране на средствата, домоуправителят да добави около 20 % върху сумата на одобрената оферта за ремонт на покрива и да разпредели сумата между всички съсобственици на самостоятелни обекти в сградата съобразно ЗУЕС, след което да я събере с краен срок до 31.03.2023 г. и да организира ремонта.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Следователно в случая вземането на решение на Общото събрание за 4 определяне и събиране на разходите за консумативи за общи части е доказано с представения протокол.

Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.

В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност.

Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на 5 императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.

От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура

(процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.