Решение № 41 от 13.03.2024, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Чирпан, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от А. Т. Динков Гражданско дело №

20235540100785 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищеца А. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О. ***, тел. **********, със съдебен електронен адрес за призоваване: ***, срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1797, р-н „Изгрев“, ***, ет. 10, представлявано от И.Н.Х.С..

В исковата молба (ИМ) се твърди, че на 13.10.2022 г., между ищецът и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит № 202210130447510058.

Съгласно чл. 1 от договора, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 500.00 (петстотин) лева, която сума представлява главницата и чистата стойност на кредита. Сумата се предоставяла на кредитополучателя на датата на сключване на настоящия договор, а при невъзможност – на следващия работен ден.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, предоставения по този договор кредит представлявал потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

1

Съгласно чл. 2 от договора, кредиторът бил длъжен да предостави на кредитополучателя еднократно и в пълен размер уговорената главница по кредита чрез системата на ePay.bg.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 14.04.2023 г. на вноски съгласно погасителния план по чл.

11, ал. 2 от настоящия договор.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 558.00 лева, със срок на валидност до 15.04.2023 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420.00 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.

Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, кредитополучателят се задължавал да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 38.75% от главницата по кредита.

В чл. 11, ал. 2 от договора бил представен погасителния план към договора. Съгласно чл.

11, ал. 3 от договора, чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) била в размер на 500 лв. Съгласно чл. 11, ал. 4 от договора, ГПР (годишен процент на разходите) по кредита бил в размер на 46.42% от заетата сума.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по настоящия договор, била в размер на 558.00лв. В тази сума не се включвала начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от договора, лихвата по кредита на ден била в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Съгласно чл. 11, ал. 8 от договора, разходите по заема, посочени в ал. 1 – 5 от този член, не можели да бъдат променяни, освен с изричното писмено съгласие на страните.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 513 лева, видно от представените към исковата молба платежни бележки.

В ИМ се твърди, че сключения договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, тъй като клаузата за неустойка не била включена в ГПР, и не било посочено кои точно разходи формират ГПР.

В ИМ се предявява евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за прогласяване за недействителна клаузата на чл.

6, ал. 1 от договора като се твърди, че клаузата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО, във вр. с чл. 16 от ЗПК.

В ИМ се предявява евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение 2 първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за прогласяване за недействителна клаузaта на чл.

11, ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждащ годишен лихвен процент (ГЛП), в размер на 38.75%, като накърняваща равноправието между страните, противоречаща на добрите нрави и в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне.

Моли съда да се произнесе с решение с което да бъде прогласен за недействителен договор за потребителски кредит № 202210130447510058 от 13.10.2022 г., сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При условие, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, моли да бъде прогласен за недействителен чл. 6 от договор за потребителски кредит № 202210130447510058, сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. При условие, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, моли да бъде прогласен за недействителен чл. 11, ал. 1 договор за потребителски кредит № 202210130447510058, сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 срещу А. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: област Стара Загора, общ. „Братя Даскалови“, с. М., ул. „И.К.

**, в който се изразява становище, че исковата молба е редовна и допустима. Ответното дружество признава следните факти и обстоятелства - сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца е била предоставена сумата в размер на 500 лева и моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото. Оспорва твърденията на ищеца, че договора за кредит е недействителен и атакуваните клаузи са нищожни. Счита, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора (46.42%), а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора (558 лева).

ГПР бил изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. В договора ясно било посочено, че главницата по кредита е в размер на 500 лева, лихвата в размер на 58 лева, а общата дължима сума - 558 лева (чл.

11 от договора). Оспорва, че в ГПР следва да бъде включена неустойката по чл. 6 от договора, както и посочване от страна на кредитора кои разходи е включил в ГПР. Счита, че не е налице недействителност на клаузата от договора за предоставяне на обезпечение тъй като „Неткредит“ ООД, в качеството си на кредитор, изисквало от страна на кредитополучателя предоставяне на обезпечение, посредством което да защити признатия му от правния ред интерес да получи изпълнение по договора за кредит (чл. 63 от ЗЗД). Оспорва твърденията на ищеца за противоречие на договорения размер на възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като към момента на сключване на процесния договор действала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова, ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. С поставянето на 3 максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите, законодателят защитил правата на длъжника (кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна каквато е кредитодателят. В този смисъл били и мотивите на законодателя за тази промяна, които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната дейност. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С отговора на ИМ ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 74.51 лева, който с Определение № 91/13.02.2024 г. на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК е отделен от настоящото производство.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Протоколно определение от 29.02.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на кредитодател е бил сключен договор за потребителски кредит № 202210130447510058 от 13.10.2022 г. при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита - 46.42% и ГЛП (годишен лихвен процент) по кредита - 38.75%, както и че съгласно процесния договор за потребителски кредит № 202210130447510058 от 13.10.2022 г. ответното дружество „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на кредитодател е предоставило на ищеца А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, сумата в размер на 500 лева.

С оглед установените безспорни факти, съдът намира за установено, че ищецът е получил в заем от ответника сумата в размер на 500 лева по договор за потребителски кредит № 202210130447510058 от 13.10.2022 г. при ГПР - 46.42% и ГЛП - 38.75%.

В чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558.00 лева със срок на валидност до 15.04.2023 г.

В чл. 6, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420.00 лв., която неустойка съгласно чл. 6, ал. 2 от договора неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план съгласно чл. 6, ал. 5 от договора.