Определение № 572 от 06.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Ловеч, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500259 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, подадена чрез юрисконсулт Г. С. – К. срещу Определение № 189/31.03.2026 г., по гр.д. № 852/2025 г. на Районен съд – Троян, с което съдът е възложил в тежест на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна по делото (ответника) в размер на 613.56 евро, за осъществена безплатна правна помощ по предявените от дружеството два иска и по предявен от ответника насрещен иск.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение, като се изразява несъгласие с направената от районния съд преценка за фактическата и правната сложност на делото, както и с вида и обхвата на предоставената по делото защита, с оглед на които е присъдил възнаграждение от 613.56 евро, като се поддържат доводи за неговата прекомерност с позоваване на съдебната практика на СЕС по дело С-438/22. В частната жалба се излагат доводи и за неправилно приложение на материалния закон, с оглед определяне на възнаграждението според Наредба за възнагражденията за адвокатската работа, а не според Наредбата за заплащане на правната помощ, както и за липса на основание за предоставяне на безплатна правна помощ, предвид липсата на доказателства ответникът да е материално затруднено лице. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново такова, с което да се откаже присъждане на разноски по насрещния иск, а при евентуалност за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответника по гр.д. № 852/2025 г. до 245.42 евро (480 лева) за трите иска.

В срока по чл. 276 ГПК от адв. Д. Г. е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху критериите, с оглед на които размерът определеното адвокатско възнаграждение се явявал справедлив, като в писмения отговор е изведено искане за оставяне на жалбата без уважение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Обжалваното определение е връчено на 31.03.2026 г., а жалбата е подадена на 10.04.2026 г., т.е. в указания в него срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 852/2025 г. на РС-Троян е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу К. С. С. – А., с която по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите в размер на 2615.63 лева, от които 1755.24 главница, 215.11 лева лихва за забава, 77.12 лихва за забава, 506.13 лева – договорно възнаграждение, 62.03 лева лихва за забава върху договорно възнаграждение, както и осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 1718.85 лева, от които 583.30 лева възнаграждение за услуга Фаст, 947.90 лева възнаграждение за услуга Флекси, 187.65 лева лихва върху възнагражденията, като в исковата молба се посочва че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 40012643175/12.10.2022 г., сключен между страните по делото, както и че за част от тях е издадена заповед за изпълнение № 256/25.06.2025 г., по ч.гр.д.№ 1043/2024 г. на РС Троян, против която от длъжника е подадено възражение по чл. 414 ГПК, а за друга заявлението е отхвърлено с даване на указания за предявяване на осъдителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. С. С.

– А., чрез адвокат Д. Г., с който предявените искове са оспорени, като е направено възражение за недействителност на процесния договор за кредит, поради наличието на неравноправни клаузи. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск, с който е поискано „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на К. С. сумата в размер на 317.80 лева, представляваща платена сума при начална липса на основание, като се поддържа, че чистата сума по кредита е 2500 лева, а К. С. – А. е платила по договора сумата от 2817.80 лева.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което адв. Г. не се е явил, подал е молба делото да се разгледа в негово отсъствие.

С Решение № 14/27.01.2026 г., Районен съд – Троян е отхвърлил изцяло предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД искове (за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение и за присъждане на сумите, за които заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено), като наред с това е уважил предявения от К. С. – А. насрещен иск, осъждайки „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, да й заплати сумата в размер на 162.49 евро на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Дружеството е осъдено да заплати 26.13 евро държавна такса на К. С. – А., както и сумата в размер на 920.45 евро адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на адвокат Д.

Г., от които по 204.52 евро за защита по осъдителния иск предявен от дружеството и насрещния иск, както и 450.02 евро по предявения от дружеството установителен иск. Разноски в заповедното производство не са присъждани.

По реда на чл. 248 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е постъпила молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до общо 245.42 евро.

Съдът е уважил частично подадената молба, като с Определение № 189/31.03.2026 г. намалил присъденото адвокатско възнаграждение до общ 2 размер от 613.56 евро.

От правна страна съдът приема, че определението е неправилно.

Изначалното оплакване в частната жалба, че в случая не са били налице доказателства за необходимост от предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователно. Съдът не е процесуално задължен да извършва преценка относно материалното положение на страната по делото и наличието на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, в случаите когато такава е договорена между страната и нейния процесуален представител. Това е така, защото преценката за безплатно предоставяне на правно съдействие и защита е на адвоката (чл. 38, ал. 1 ЗАдв).

Съдът обаче е овластен да прецени размера на дължимото адвокатско възнаграждение, защото на него е вменено процесуалното задължение да определи този размер, присъждайки го в тежест на насрещната страна (чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, към които препраща чл. 38, ал. 2 ЗАдв са: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Ориентировъчни при определяне на възнаграждението следва да са правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум, доколкото липсва издадена наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв.

Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В духа на дадените разяснения се налага разбирането, че установените по норматив минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се възприемат само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги в съответствие с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и на разясненията на СЕС в практиката му по същия проблем.

В конкретния случай адвокат Д. Г. е осъществил безплатна правна помощ на К. С. - А., по предявени срещу нея искове от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение и за присъждане на сумите, за които заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено), както и по предявен от доверителката му против дружеството насрещен иск (за връщане на суми, заплатени по неравноправни клаузи). Дружеството дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв по всеки от трите иска, доколкото първоначално предявените от него са отхвърлени (чл.

78, ал. 3 ГПК), а предявеният против него е уважен (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Адвокат Д. Г. е подал подробен писмен отговор на исковата молба, с който освен направени възражения против исковете на дружеството, е предявил и насрещния осъдителен иск. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което процесуалните представители на страните не са се явили, като пълномощниците им са подали писмени молби, в която са заявили делото да се гледа в тяхно отсъствие. В същото съдебно заседание не са събирани 3 гласни доказателства, като са приети единствено представените от страните писмени такива. По тези съображения съдът счита, че справедливото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие адвокат Д. Г. е от по 122.71 евро с вкл. ДДС за всеки от трите иска или общо 368.13 евро с ДДС за трите иска.

По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение в частта за разноските за сумата над 368.13 евро с ДДС, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови редуциране на присъдените в полза на адв. Д. Д. Г. от 920.45 евро с ДДС на 368.13 евро с ДДС общо за трите иска

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 189/31.03.2026 г. по гр. д. № 852/2025 г. на РСТроян, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 14/27.01.2026 г. по гр. д. № 852/2025 г. на РС-Троян в частта за разноските за сумата над 368.13 евро с ДДС, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 14/27.01.2026 г. по гр. д. № 852/2025 г. на РСТроян, в частта за разноските, като намалява присъденото в полза на адв. Д. Д.

Г. от АК-Ловеч адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв от 920.45 евро с ДДС на 368.13 евро с ДДС общо за трите иска.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4