Решение № 330 от 13.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пазарджик, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря А.ета Л. Метанова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500261 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1643/30.12.2025 г. постановено по гр.д. № 2688/2024 г. на ПзРС е прието за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 93 дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З.Б., сумата от 999 лева, представляваща главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 935/22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1642/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като са отхвърлени исковете за главница за сумата над 999,00 лева до претендирания размер от 1200,00 лева, за сумата в размер на 179,89 лева, представляващата договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г. и за сумата в размер на 549,87 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни. Отхвърлен е предявения от Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, против Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 850,00 лева/ 434,60 евро/, като неоснователен. Присъдени са и сторените от страните съдебно- деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение в частта на уважения първоначален и отхвърления насрещен иск - е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство, която чрез своят процесуален представител поддържа доводи за незаконосъобразност на решението в тези му части. Въззивницата намира обжалваното решение в цитираната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и излага подробни съображения в тази насока. Поддържа се възражение, че цесията, с която се легитимира ищеца е нищожна, тъй като с нея са прехвърлени несъществуващи вземания.

Поддържа се, че валидността на цесията била под въпрос и на други основания , а именно 1 неистинност на уведомителното писмо , за което не била сезирана прокуратурата. На второ място се поддържа , че съдът незаконосъобразно се е произнесъл по само един от исковете за неимуществени вреди, а исковете са вреди били няколко. Поддържа , че системния тормоз , който бил упражнен по телефона от служителите на ответното дружество бил прекомерен , но това не било взето предвид от решаващия състав. В тази връзка поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди поради злоупотреба с личните му данни. Прави нови доказателствени искания. Излага възражения по недължимостта за разноските в заповедното и в исковото производство, като сочи практика на СЕС, според която ответницата като потребител не следва да носи отговорност за разноски. Изложени са подробни доводи и в допълнение към въззъвната жалба , в което се посочва , че цесията не е била съобщена валидно и не е породила своето действие, че прехвърлянето на несъществуващи вземане , не може да легитимира ищеца , като кредитор на ответницата. Неправилен бил отказът на съда за съобразяване на възражението за прихващане , както и непроизнасянето на съда по всички заявени искови претенции. Мали се съда обжалваното решение да бъде обезсилено, респективно отменено като неправилно и вместо да бъде постановено ново решение, с което исковите претенции на АСВ бъдат отхвърлени изцяло, а претенциите на ответницата да бъдат уважени. Моли се решението да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд по компетентност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Ищецът в първоинстанционното производство намира за правилни и законосъобразни изводите на районния съд, както по отношение на валидността на договора за цесия, така и по отношение на валидното й съобщаване на длъжника. Районният съд правилно бил приел, за неоснователно възражението за прихващане с насрещни вземания против цедента „ Сит Кеш“ ООД. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. В случай, че жалбоподателят претендира заплащането на разноски се предявява бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д. Б. К. за признаване за установено по отношение на нея ,че „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане представляващо изплатена част от главницата / над 999,000 лв. до 1200,000 лв. / договорна лихва в размер на 179,89 лева и сума в размер от 549,87 лева -обезщетение за забава и законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда -не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.

Пред въззивната инстанция жалбоподателката Д. Б. К. , редовно призована не се явява, но се представлява от своя съпруг А. К. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата и доводите изложени в нея. В хода на настоящото производство на основание чл. 95 ГПК на жалбоподателката е назначен особен представител, който чрез представено писмено становище поддържа подадената въззивна жалба. Излага доводи по съществото на спора.

Въззиваемият, редовно призован, не се представлява. Представена е писмена молба от надлежно упълномощен представител, с изложени доводи по съществото на спора.

Пазарджишки окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт с негативен характер за ответницата. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Съдът намира за неоснователно изложеното във въззивната жалба искане за обезсилване на постановеното от районния съд решение в обжалваната му част , тъй като при извършената проверка констатира наличието на всички положителни и липсата на 2 отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение. Това обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю., чрез упълномощен юрисконсулт К.Г., против Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми -1200 лева главница; 179,89 лева договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г.; 549,87 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Д. Б. К., произтичащи от Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „Сити кеш“ ООД да изпраща уведомления за извършената цесия. Сочи, че ответникът К. е уведомена за извършената цесия. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея. По силата на Договор за заем, ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 1200,00 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 198,56 лева, на 37 броя седмични погасителни вноски, първите 3 в размер на 9,35 лева и още 34 в размер на 40,31 лева, при първа погасителна вноска 25.05.2022 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 01.02.2023 г., при общ размер на плащанията 1398,59 лева. Уговорен е ГПР 49,87 % и ГЛП 40,05 %.Сочи, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към ищцовото дружеството. Придобивайки правата върху цедираните вземания, ищцовото дружество е подало заявление и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 1642/2024 г. по описа на ПзРС. С исковата претенция по чл. 422 ГПК се претендира установяване на тези вземания на ответницата. Сочат се доказателства.

В срока по 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си А. Д. К. представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Излага съображения, че процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

1642/2024 г. по описа на РС Пазарджик била незаконосъобразна, както и самото заповедно производството. Твърди, че ответникът имал 6 погасени заема към „Сити кеш“, по които надплатил многократно процесните суми. Посочва, че ищцовото дружество незаконосъобразно е притежавало личните данни на ответницата и по този начин е осъществявал системен тормоз. Смята, че цесията не е породила действие. Била и заличена търговска информация в приложение № 1 и договора за цесия – цената на закупуването на вземането. Посочва, че страните не били договаряли размера на договорната лихва и не са постигали съгласие по отношение на нея. Не са договаряли и общия размер на задължението – 1398,58 лева, който не бил реално дължимия. Счита, че не следва да се дължи и обезщетението за забава, тъй като неговият размер бил 23 %.

В срока по чл.131 ГПК ответницата чрез своят процесуален представител е депозирала и насрещен иск. В обстоятелствената част излага твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, както и че е внесена сумата в размер на 251,00 лева.

Твърди, че ответникът по насрещната искова претенция е извършвал системен тормоз главно чрез телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на понятието добри нрави. Също така с есемеси и уведомителни писма. Стигнало до недопустимо вмешателство в личния живот и съответни заплахи за посещение от мобилни екипи на адрес по местоживеене и месторабота, съд, ЧСИ, запор на банкови сметки, имущество... Ищцата била принудена да изключи звука на телефона, за да не бъде застрашена работата и. Това довело до пропускане на важни обаждания, някои от които служебни. Сочи, че самите разговори със служители на кредитни и колекторски дружества били изключително неприятни като 3 съдържание и изпитани емоции. Освен неприятните емоции, били крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и върху семейния живот. Това постоянно изнервяне водило до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 44годишен брак, отразявало се и на домашните грижи и задължения.. Всичко това водило до един постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съд и ЧСИ не само стресирали, но и водили до една несигурност в бъдещето, че въпреки законите, това все пак би могло да се случи. Всичко това счита, че е терор. На следващо място твърди, че е надвзета сумата в размер на 4000,00 лева, поради което прави възражение за прихващане с нея и счита, че исковата претенция се явявала неоснователна. Иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 850,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с осъществяват системен тормоз от ответното дружество, във връзка със задължението по процесния договор за кредит. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че цесията не е породила действие, респективно, че не дължи суми по процесния договор претендира обезщетение за незаконосъобразно обработване на лични данни с цел тормоз и изнудване, нарушаване на правата по ЗЗЛД, чл.39, ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г., откриване на чужда тайна, опасна за доброто име, разгласяване на позорно обстоятелство, посегателство върху доброто име, обида, клевета и т.н.. в размер на 850,00 лева.