Протокол № 28 от 30.03.2022, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 28 гр. Котел, 29.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заС.ние на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПредС.тел:

Йовка Ж. Б.а при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев

Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Б.а Гражданско дело № 20212210100361 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът М. С. М., ред. призован, явява се лично и се представлява от адвокат С.Г. от АК Търговище;

Ответницата АЙШ. АК. ХЮС., ред. призована, не се явява, представлява се от адвокат Х. Ч. от АК Сливен;

Вещото лице М.Н. Б., ред. призована, явява се;

Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.

По даване ход на делото:

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещите лица:

М.Н. Б., българска гражданка, с висше образование, работи като ******, неосъждана, постоянен адрес ******, ЕГН **********, без дела и родство със страните;

Д. М. С., българска гражданка, с висше образование, работи като ******, неосъждана, постоянен адрес *****, ЕГН **********, без дела и родство със страните.

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещите лица наказателната отговорност, която носят по чл. 291 от НК и те обещават да дават заключение по знание и съвест.

Съдът пристъпи към изслушване

1 на съдебнопсихологическата експертиза, изготвена от вещото лице М.Б..

Вещото лице М. Б., КАЗА: Поддържам направеното заключението. При С. няма никакви отклонения в психичното развитие, няма данни за синдром на родителско отчуждение при нея, към нито един от родителите, с желание посещава бащата и неговото семейство, дядо, баба. Мястото, където отива, се чувства добре, без никакви тревоги, обаче когато е сама, тя сподели, че се чувства много тревожна и сподели, че се тревожи за С., защото част от контрола на поведението на С., С. го приема като свое задължение, което се доказва и в процеса на интервюто на изследването и на всичко останало, което сме провели с двете момичета. С. е голяма опора в училище на С., както и в къщи и ако мога да кажа, тя е като пример за подражание на С., затова приех в експертизата, че отделянето на детето С. от близначката ù С., в случай че са разделени и едната живее при баща си, а другата да остане при бабата, която основно се грижи за нейното израстване и възпитание, ще има негативен оттенък върху двете близначки. Причините за това могат да се обособят в няколко насоки. Първата насока е, че и двете близначки от своето раждане до момента се отглеждат заедно, без да бъдат разделяни. Една такава раздяла би повлияло и на двете момичета негативно. Както казах преди малко, С. е основен помощник на близначката си С. във всяко едно отношение и в къщи, така и в училище и като модел на подражание във всеки един момент. С. е достатъчно отговорна и достатъчно ангажирана към своя контрол или поведени към другата близначка. Раздялата и евентуалното психично ограничаване при разделянето би повлияло негативно на живота и на двете близначки. Още повече, че и двете момичета навлизат в един от найтрудните периоди в човешкото развитие, какъвто е пубертета, а подкрепата и оказаният контрол от бащата като родител и от страна на баткото, с който момичетата са в добри взаимоотношения, би оказало положително влияние.

По принцип психологията тръгва от тяхното зачеване. И двете момичета навлизат в пубертета и подкрепата и оказания съпорт както от бащата, така и от батко им, би им повлияло положително. Психологията тръгва от момента на тяхното зачеване, те се развиват едновременно и израстват едновременно и по принцип, на теория, винаги един от близнаците върви малко след другия, макар че С. е първи близнак, а С. е втори близнак, при тях нещата така са се стекли, че С. е по-водещата, по-активната и по-отговорната в сравнение с близначката си С.. Освен това при близнаците има един синхрон на поведение 2

- когато единият страда и другият страда и обратно, когато единият е радостен и другият близнак е радостен и в случая С., като по-съхранена, интелектуално го обяснява с това, че когато е при баща си, постоянно мисли за С., а С., от своя страна, дори и да не приема тази раздяла като нещо негативно, негативното идва от това, че бабата и дядото по бащина линия ù се карат, затова че тя копира неприличното поведение от дете от своя клас. Като емоционалност са еднакви и двете. Ако единият от близнаците се чувства добре, то веднага се усеща това поведение и от другия близнак, затова освен контрола, освен подражанието и подтика от страна на С. към С. е много важен, особено в периода, в който навлизат и двете близначки.

Адв. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. Ч.: В заключението, Вие сте цитирали думи на С., а именно от съдебно заС.ние, което е проведено на 14.12.2021 г., в което тя казва - „В Зелена морава бих искала да отидем и двете, но тя не иска да идва, тя иска майка ни, а не иска баща ни, аз мисля, че кой където иска трябва да отиде“.

Тази позиция на С., пренесена към категоричното желание на С. да живее при бабата от страна на майка си, както и нейната форма на лека изостаналост, би ли повлияло на липсата на С. към С.? Какво смятате?

Вещото лице М.Б.: Тя С. го каза този израз като защита, че всеки трябва да живее където иска. Това, което ми цитирате, е от материалите. Обаче когато коментирахме кой къде иска да живее, тя се обоснова с добрите и лошите качества и при двамата родители. Те го казаха в смисъл, да се защитят техните желания, за това кой къде иска да живее.

Съдът, следва да приеме изготвената експертиза, тъй като прецени, че тя дава отговор на поставените въпроси, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заключението на вещото лице. На вещото лице Б. да се изплати възнаграждение в размер на 350.00 лева от внесения депозит.

Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване психиатрично-психологическа експертиза. на комплексно съдебно

Вещото лице д-р Д.С., КАЗА: Поддържаме направеното заключение по делото. При освидетелстваната е установена гранична стойност от лека към умерена умствена изостаналост и тъй като тя вече е дете с специфични 3 потребности, се нуждае от психолог и логопед, както и работа по обучителни програми, които биха и помогнали за придобиване на социални умения.

Имаше въпрос дали може да отшуми това състояние : по принцип умствената изостаналост не е болест в смисъл, а непълно развитие на интелекта, при което не може да се очаква достигане на нормален интелект, а по-скоро с тези обучителни програми, да ги наречем, би могла да се постигне компенсация на умствената изостаналост, но не може да се говори, че ще се достигне до едно нормално интелектуално развитие.

Въпрос на съда: Бабата, която в момента се грижи за двете деца, ползва ли се с достатъчен авторитет за двете деца и по-конкретно за детето С.?

Успява ли тя да ги контролира? По време на изслушване на децата, те ми заявиха, че само ядат, мързелуват и нищо не правят.

Вещото лице Д.С.: Госпожата е в ролята на баба и ако досега е успявала да изгради някакви правила и е успявала да накара децата да я слушат, то мисля, че след много кратко време тя изобщо няма да може да налага правила.

Вещото лице М.Б.: Аз също заявявам, че поддържам експертизата. Бабата е човек, който успява да контролира поведението на С., обаче тя не успява със своите сили да забрани негативните прояви на С., които показва и и оттам произтича желанието ù на С. да не посещава другите – татко, баба и дядо.

Разликата между семействата в село Тича и в село Зелена морава е в контрола. Не че контролът от страна баба им от майчина линия е по-нисък или по-малък, но просто тя не успява със собствени сили. Аз не мога да кажа, че тя няма авторитет пред децата, но при нея те са по-обгрижвани децата, за да бъдат контролирани. Докато обаче при другото семейство от страна на баща им в Зелена морава, контролът е многостранен и постоянен. Там е бабата, която ги кара да си подреждат стаята и да свършат работа, там е баткото, както и татко им, който е най-големият авторитет в живота им към момента. Оттам идва и желанието на С. да не иска да отиде при другите дядо и баба в Зелена морава, а не от липса на някакви грижи от страна на баба им в Тича, просто там контролът е по-строг. Там не ù се позволява на С. да псува, да показва среден пръст и да се държи, както иска.

С. би могла при израстването си заедно с баткото, бащата и С. в Зелена морава да се случи тази промяна в поведението ù в положителна насока, 4 защото леката олигофрения при С. клони към умерена, която е по-тежка и обсебваща и те са много лесно манипулируеми, те бързо попиват всичко и за съжаление попиват негативните качества от страна на връсниците им. С. е лесно манипулируема, но когато има по-строга ръка на контрол, не толкова щадяща, нещата биха могли да бъдат променени в положителна посока.

Въпрос на съда: А какви са вероятните прогнози за развитие на изостаналостта при С.?

Вещото лице М.Б.: Ами не можем с точност да кажем, тъй като много зависи от възрастта, в която се намират децата, а близначките не са в толкова висока възраст, но въпреки всичко, много време е загубено за работа със С. във връзка с компенсация на тези интелектуално-паметови дефицити. Това обаче може да бъде донякъде компенсирано в нейна полза. С. разбира, че прави нещо непозволено, но тя смята, че може да го прави. Когато обаче единият от родителите ù се скара, втория ù се скара и се стига до конфликт, защото това на нея не ù харесва, и когато има образеца до себе си в лицето на С. и когато има здравата страна на контрола от нейните близки, нещата могат да бъдат променени в положителна посока за С.. Това зависи и от работата с детето С. оттук нататък.

Въпрос на съда: С. има ли изобщо представа за учебния процес и неговия смисъл? Доколко е достоверно нейното изявление по време на изслушването, че математиката е любимият ù предмет?

Вещото лице М.Б.: Много слаба и много крехка е представата ù. Няма я онази мотивация, която я има при С., а би могла да я има. Тя С. казва, че със сестра ù С. си пишат и ние проверихме това с д-р С. и видяхме на телефоните им в чатовете по социалните мрежи помежду им, че няма изречения, а само емотикони. Няма нещо, което да са си писали с букви.

Въпрос на съда: В края на обясненията си С. сподели, че тя обича много да готви. Какво установихте Вие?

Вещото лице М.Б.: Това пак идва от нейната некритичност. Ние разговаряхме поотделно с двете момичета, за да не си влияят помежду им и попитахме С. какво е за нея С.? Тя каза, че С. ù е сестра, че я обича и че я пази, а това е точно обратното - С. е тази, която я пази. С. е закрилницата, а С. е потърпевшата. С. е пазителката на С., обаче С. се възприема така, защото тя копира, подражава на близначката си, което тя желае да подражава, но не го 5 притежава като качество. Ние затова считаме, че не би било в интерес на С. да се разделя с близначката си С.. Отричаме синдром на родителско отчуждение от бащата, тъй като нежеланието ù да отиде в Зелена морава е защитна реакция.

Въпрос на съда: Липсата на постоянна майчина грижа в живота на двете момичета и конкретно С., по какъв начин им се отразява на децата и конкретно на С.? Установихте ли С. да страда от липсата на майката?

Вещото лице М.Б.: Отрицателно се отразява. И двете деца страдат, не само С., но и С.. Страдат от липсата на емоционалната подкрепа, която получава едно дете от майката и подкрепата, която получава и съветите, които трябва да се дадат от страна на майката, още повече че това са и две момичета. Всичкото това е липса.

Въпрос на съда: Тя до каква степен би могла да бъде компенсирана от връзката по социалните мрежи? Изобщо може ли да бъде компенсирана?

Вещото лице Д.С.: Майката от 2015 г. е заживяла с друг мъж в друго село. Тогава децата са били 4 – 5-годишни и оттогава тя не фигурира като майка в живота им.

Вещото лице М.Б.: Представата за майка при децата С. и С. не е цялостна. Майка на децата е баба им М., те я приемат като тяхна майка, тя е човекът, който ги храни, съблича, гледа, води на училище и ги контролира по някакъв начин. С майка им се чуват по телефона и се виждат, когато си идва в България, но децата обясниха, че те не искат да остават в Париж. Ние много бяхме внимателни, когато задавахме въпросите и на двете деца, защото липсата на родители е много болезнено, те и самите деца го осъзнават, но няма как да го опишат, а само го показват в привързаност и чрез поведението си и уважението им към родителите.