Определение № 4880 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4880 гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002102055 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2168/25.03.2024г., подадена от М. Т. Х. чрез процесуалния му представител адв.Г. Ш. от АК-В., срещу решение № 12 от 12.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 331/2023г. на Апелативен съд-В., ІІ състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът, предявен от касатора срещу П. Д. М. за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 от общото им имущество, в което се включват: два апартамента, находящи се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, а именно: идентификатор [№] с площ по документ 89.33 кв.м., ведно с избено помещение №38 с площ 7.30 кв.м. и 2.3136% ид. части от общите части на сградата и идентификатор [№] с площ по документ 42.40 кв.м., ведно с избено помещение №39 с площ 5.12. кв.м. и 1.1246% ид.части от общите части на сградата, двата идентификатора по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и два леки автомобила-Фиат „П.“ с рег. [рег.номер на МПС] и Рено „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , основан на твърдението, че приносът на ищеца в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата, на основание чл. 29, ал. 3 СК.

В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че според въззивния съд съотношението на материалните приноси в придобиването на СИО е около 74% за ищеца и около 26% за ответницата, а съотношението на нематериалните приноси е 30% за ищеца и 70% за ответницата и тъй като двете форми на принос имат еднаква тежест, то предявеният иск не е доказан. Според касатора тези изводи са в резултат от фрагментарен анализ на събраните по делото доказателства, необсъждане на доводите и доказателствата, представени от него, 1 погрешен анализ на връзките между отделните доказателства, а също и игнориране на доказателства. Твърди, че нито един от направените доводи във въззивната жалба не е обсъден, нито е взет предвид от въззивната инстанция, не са съобразени и надлежно анализирани събраните доказателства.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?

Според касатора по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №66 от 08.08.2022г. по гр.д.№1435/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС. Навежда довод, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на свидетелските показания на майките на страните, братовчедката на ищеца и изготвената СИЕ, но при тази своя дейност не се е произнесъл по доводите във въззивната жалба относно: необсъждането на показанията на майката на ищеца за конкретни факти и обстоятелства (къде е отсядала майката на ответницата при гостуванията си във В.; приготвянето на закуска и воденето на децата на училище; харченето по 1000 лв. на седмица в последните години от брака от страна на ответницата; поведението на майката след като големият син на страните я помолил за помощ, след като му се е отворила рана от оперативна интервенция и становището на ответницата по този въпрос в отговора на въззивната жалба); че обсъждайки полаганите грижи за децата въззивната инстанция е игнорирала признатия факт, че големият син на страните се е изнесъл от семейното жилище заради поведението на майката към него; увеличаването на получените от ищеца доходи преди деноминацията със стойността на придобитите имоти за периода 1992-1999г.; по какъв начин без доходите на ищеца като ЕТ в периода 1992-1999г. страните са могли да придобият недвижими имоти на стойност 29 199 600 лв. при установени от СИЕ доходи преди деноминацията в размер на 306 500 лв. за съпруга и 2 27 330.72 лв. за съпругата; начина на изчисляване на доходите на страните преди деноминацията; наличието на договор за покупко-продажба на л.а. ВАЗ 2101 от 29.02.1992г. с посочен купувач ответницата и извода на въззивния съд, че този лек автомобил е подарен на страните; начина, по който е определена стойността на този автомобил; как подарените по 5000 евро от бабата на децата на страните по майчина линия по случай пълнолетието им представляват доход на ищцата след деноминацията на лева; че не е обсъден доказаният факт, че ищецът е заплащал всички битови сметки през цялото времетраене на брака и дори след неговото прекратяване; че не са обсъдени разходите на бащата за осигуряване на висшето образование на децата във Ф., Обединеното кралство и НБУ; че не са обсъдени доводите на ищеца по отношение на работата в домакинството по време, когато ответницата е пребивавала при родителите си в 2

Б.; че при определяне на положените грижи за децата не е съобразено, че изводът какви грижи е полагал ищецът за децата е в противоречие с презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК; че не са изложени никакви съображения защо е прието, че третите лица, вкл. майката и братовчедката на ищеца, са подпомагали ответницата при отглеждането на децата, а не своя син и братовчед, което според касатора отново следва от презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК.

2.Какво е правното значение на значителната разлика в доходите на двамата съпрузи, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството при разглеждането на иск по чл. 29, ал. 3 СК?

Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №60147 от 15.12.2021г. по гр.д.№1102/2021г. на І г.о. на ВКС и цитираните в него решения.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба П. Д. М. чрез процесуалния си представител адв.П. С. Х. от АК-В., изразява становище, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

М. Т. Х. е предявил срещу П. Д. М. по реда на чл. 29, ал. 3 СК иск за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на техния брак (в размер на 9/10 за него).

В подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор ответницата е оспорила иска с твърдението, че е участвала в отглеждането на децата и домакинството, както и че е получавала средства от трудова и търговска дейност, както и че е получавала помощ и дарения от своите родители.

При постановяване на решението си въззивният съд е приел за безспорно между страните, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 21.01.1989г. и прекратен с развод с влязло в сила на 18.07.2021г. решение по гр.д.№6075/2021г. на ВРС, както и че от брака си страните имат родени три деца - А., [дата на раждане] , Т., [дата на раждане] и П., [дата на раждане]

Посочил е, че изхождайки от същността на иска по чл. 29, ал. 3 СК, предмет на делото е правото да се иска промяна в квотите на бившите съпрузи от цялото придобито общо имущество и следователно предмет на доказване са твърденията за доходи относно придобиване на цялото имущество и съотношението на приносите на бившите съпрузи.

От показанията на св.М., майка на ответницата, е прието за установено, че след раждането на първите две деца, ответницата живяла при родителите си и била издържана от тях общо седем месеца; през лятото трите деца им гостували в Б. за повече от месец; свидетелката пребивавала във В. около седмица всеки месец, за да помага при отглеждането на децата; със съпруга й носели продукти за семейството; ходила на почивка с децата в Котел три пъти по около две седмици; за всеки празник тя и съпругът й правели подаръци; бащата на ответницата подарил на семейството сума за екскурзия в чужбина, лек автомобил, 3 видеокамера и съдомиялна машина за сватбата; ответницата ходела на търгове с баща си (работила за баща си само по няколко часа на ден, но инцидентно), а при ищеца работила 2-3 месеца.

От показанията на св.Ж., майка на ищеца, е прието за установено, че същата е гледала две от децата от средата на 1998г. до 2000г.

От показанията на св.С., братовчедка на ищеца, е прието за установено, че гледала децата и почиствала дома на страните от началото на зимата на 2000г. до края на 2002г. и после няколко месеца през 2003г.

Съобразено е, че според признание на ищеца майката на ответницата дала на децата по 5 000 евро, когато навършили пълнолетие и тези суми са още налични по сметките.

Взето е предвид, че по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието за обективно и компетентно дадено. Посочено е, че според това заключение приносите на съпрузите са сравнени преди и след деноминацията поотделно, като приносът на ищеца преди деноминацията, посочен от вещото лице, е в размер на 306 500 лв. и следва да бъде намален с половината от стойността на подаръците или с 1500 лв., а приносът на ответницата е в размер на 2 027 330.78 лв. и следва да бъде намален със стойността на съдомиялната машина от 1000 лв. и с 2500 лв. - стойност на подаръците на децата. Прието е, че съотношението на приносите преди деноминацията е 13% за ищеца и 87% за ответницата.

По отношение на приноса след деноминацията е прието, че този на ищеца съобразно заключението на вещото лице е 745 807.39 лв. и следва да бъде намален с 10 704.50 лв. разноски за гледане на децата, а материалният принос на ответницата след деноминацията е 73 806.27 лв. и следва да бъде намален с 23 702.50 лв. - стойност на подаръците на децата и с 5000 лв.-стойност на екскурзията в П.. Прието е, че съотношението на приносите след деноминацията е 94% за ищеца и 6% за ответницата, като периодът след деноминацията е три пъти по-дълъг.

При тези данни е направен извод, че средно съотношението между материалните приноси от преди и след деноминацията е около 74% за ищеца и около 26% за ответницата.

Прието е, че от доказателствата по делото се установява, че в първите години след сключването на брака страните са били подкрепяни основно от родителите на ответницата, която след раждането на всяко от трите деца е получавала помощ за отглеждането им.

Изложени са съображения, че дори ищецът да е полагал някакви грижи за децата, приносът му е минимален с оглед доказателствата по делото. Предвид факта, че в семейството на страните са били отгледани три деца като грижите за тях е полагала основно ответницата, макар и с помощ от трети лица, е направен извод, че съотношението на нематериалните приноси е 30% за ищеца и 70% за ответницата.

Изложени са съображения, че двете форми на принос имат еднаква тежест. Прието е, че не е доказан по-голям принос за ищеца в придобиване на общото имущество и поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Действително по наведените във въззивната жалба доводи, че изводите на първоинстанционния съд са резултат от фрагментарен анализ на събраните доказателства, на 4 необсъждане на доводите и доказателствата, представени от ищеца, на погрешен анализ на връзките между отделните доказателства, както и на игнориране на доказателства, въззивният съд не се е произнесъл. При извършването на преценка дали това обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване обаче следва да се съобрази естеството на наведените доводи, тяхната относимост към правния спор и съответствието им на установеното по делото с оглед трайно установената практика на ВКС.