Определение № 312 от 28.11.2022, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Търговище, 28.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Частно гражданско дело № 20223500100264 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.257 от ГПК.

Образувано е по депозирана от адв.А. И. А. АК-К., процесуален представител на И. М. М. от гр.Т., с искане за определяне срок за произнасяне от страна на РС-Търговище, по молбата и за обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение и присъждане на разноски в размер на 5 000 лв., в производството по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на РСТърговище.

Към молбата е приложено становище на съда по реда на чл.255, ал.2 от ГПК.

За да се произнесе, съдът установи следното от фактическа страна: Молбата е допустима, подадена от страна по делото, в случая длъжникът по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на Районен съд- Търговище.

По същество, молбата се явява неоснователна. Разпоредбата на чл. 255, ал. 1 ГПК предвижда възможност за защита срещу неоснователното процесуално бездействие на съда, като бъде определен срок да се извърши посочено процесуално действие. Защита е предвидена с оглед залегнатото начало делата да се разглеждат в определените или разумни срокове. Предпоставка за основателността на молбата по чл. 255 и сл. ГПК е изрично предвиден в закона срок за извършване на конкретно процесуално действие, както и необосновано бездействие от страна на съда. Не на последно място страна следва да посочи ясно конкретното действие, което се счита да е необосновано неизвършено.

В конкретния случай се иска определяне на срок за произнасяне от страна на заповедния съд, а последният не дължи такова. Молителят адв. А. А. АК- гр.К., в качеството му на пълномощник на И. М. М. от гр.Т., против която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на Районен съд –Търговище е депозирал възражение против издадената заповед. В последствие с молба е направил искане да бъде обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение против доверителката му и да бъдат присъдени на последната направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. Като 1 тази молба е при условията на евентуалност, в случай, че кредиторът не е упражнил правото си и не е предявил иск за установяване на вземането му. По тази молба заповедният съд не се е произнесъл, но и не дължи произнасяне, с оглед депозираната искова молба от страна на кредитора, за установяване на вземането му. Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, ако в дадения месечен срок кредиторът не е предявил иск за устаовяване на вземането си. В определения месечен срок кредиторът е предявил иска си и е представил доказателства в съда за това. С оглед на изложеното, освен че не подлежи на обезсилване издадената заповед, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Още помалко е предвидена хипотеза обезсилването да се прави по искане на страните по делото, доколкото това е задължение на съда, при настъпване на законовите предпоставки.

Разноските в заповедното производство следва да бъдат присъдени от гражданския съд, разглеждащ установителния иск. Това е така, поради факта, че делото по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, приключва с издаването на заповедта за изпълнение, а последващите процесуални действия на съда по делото, са следствие от издадения акт- Заповед за изпълнение на парично задължение. С решението по установителният иск, съдът се произнася по дължимоста на разноските за заповедното производство, включително и разноските, сторени от длъжника- Т.12 от ТР № 4/13 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. законът не предвижда задължение в хипотеза на предявен установителен иск, заповедният съд да се произнася по разноските, сторени от длъжника в това производство. В производството по чл. 255-257 ГПК не се разглежда правилност на съдебни актове, нито срочност по принцип, а само и единствено се разглежда своевременност на съда по отношение на конкретно индивидуализирано процесуално действие, съобразно горните критерии.

Изложеното по-горе води до извод за неоснователност на молбата за бавност.

Въз основа на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. А. А. АК- гр.К., гр.К., ул.“Ю.Г.“, №** в качеството му на пълномощник на И. М. М. от гр.Т., ул.“К.“, № **, с искане за определяне срок на бавност на Районен съд-Търговище за произнасяне по молбата за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски на длъжника И. М. М., в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________

2