Решение № 14118 от 07.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14118 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110174600 по описа за 2021 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу наследниците на Т. А. З. – Ц. П. З., А. Т. З., П. Т.

Д., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 251,12 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 35,31 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 24,49 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 4,70 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. в условията на разделна отговорност, както следва:

Ц. П. З. – 4/6 или 167,41 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 21,54 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 16,32 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 3,13 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.;

А. Т. З. – 1/6 или 41,85 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 5,88 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 4,08 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 0,78 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. и

П. Т. Д. - 1/6 или 41,85 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена 1 топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 5,88 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 4,08 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 0,78 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия.

Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Ц. П. З. и П. Т. Д., не са депозирали отговори на исковата молба. Такъв е постъпил единствено от ответника А. Т. З. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че липсват доказателства, от които да става ясно, че ответникът А. е наследник на Т. З., както и че е приел наследството. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Видно от приетият по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.01.1996г. Ц. П. З. и Т. А. З. са придобили право на собственост върху апартамент *, находящ се в ***

Видно от удостоверение за наследници на Т. А. З. се установява, че ответниците Ц. П.

З., А. Т. З., П. Т. Д. са негови наследници.

Приложена е справка от от „Т.С.”ЕАД, задълженията за абонатен № 258239.

Приети са по делото общи условия на „Т.С.”ЕАД за продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че количеството ТЕ за абонатната станция в сградата, в която се намира процесният имот се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер монтиран в абонатната станция. Отразено е в кеспертизата, че ответниците не са ползвали ТЕ отопление на имота. Установява се, че в жилището няма отоплителни тела, като липсват два броя водомери за отчитане на БГВ. Не е определян разход за потребена ТЕ и БГВ. Отразено е, че стойността на потребената ТЕ – за сградна инсталация е 251,31лв. за процесния период.

От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че няма данни за извършени плащания за претендираната сума. Общо начислените и неплатени суми за ТЕ възлизат на 251,12лв., а за дялово разпределение - 24,49лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Доколкото се установи по делото, че наследодателят на ищците е бил притежател на процесния имот, то те се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същите са наследници на починалия собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.”ЕООД.

Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след 3 изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни сметки. Задължението на потребителите за заплащане на мораторна лихва за забава в плащането на месечната цена на консумираната топлинна енергия представлява задължение за плащане на лихва по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, респ. приложение намира тригодишната давност.