Решение № 62 от 15.03.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Н., 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № ***3620100820 по описа за *** година

Предявен е иск с правно основание по чл.124, ал.1от ГПК от страна на ищцата СН.

ИВ. АТ. от гр. Н., обл. Ш. против ответниците Т. П. П. от гр. Н., обл. Ш. и И.Ц. С. от гр. П., обл. Ш..

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата и неин баща - И.Г.П., докато е бил в брак с майка й - ответницата Т. П. П., е построил в общинско дворно място, на основание учредено право на строеж и след одобрени строителни книжа, следните сгради: жилище, лятна кухня и навес. Същите към момента представляват еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ 63 кв.м.; лятна кухня с идентификатор ***, с площ 30 кв.м. и навес с идентификатор ***, с площ 20 кв.м., построени в имот с идентификатор ***, с площ 480 кв.м., представляващ общинско дворно място, находящо се на адрес гр. Н., ул. ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***. Тъй като сградите били придобити по време на брака на родителите на ищцата, същите били придобити от тях в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на баща й имотите станали собственост на съпругата му (майката на ищцата и ответница по делото) Т.

П. П., която придобила 10/16 ид.ч., и трите му дъщери (сред които и ищцата), които получили по 2/16 ид.ч. от имота. Така ищцата придобила 2/16 ид.ч. от процесните сгради.

От *** г. ищцата живеела с майка си в част от помещенията в жилищната сграда и се грижела за майка си. До *** г. тя заплащала редовно и дължимите за имота данъци. През *** г. установила, че в Служба "Местни данъци и такси" към Община Н. е вписан като собственик на имота ответникът ИВ. ЦВ. СЛ.. Последваща проверка установила, че майка й е прехвърлила целия имот на този ответник. Ищцата счита, че ответникът не е придобил целия имот, тъй като майка й не е била собственик на целия имот, а никой не може да 1 прехвърли повече права, отколкото притежава. Заявява, че не е давала съгласието си, нито е упълномощавала майка си, да продава собствената й идеална част. Предвид това ищцата моли съда да призове нея и ответниците и да установи правото й на собственост по наследство на 2/16 ид.ч. от процесните сгради. Моли също да й бъдат присъдени разноските по делото.

В предоставения на ответницата Т. П. П. срок за отговор такъв не е постъпил.

В предоставения на ответника ИВ. ЦВ. СЛ. срок за отговор е постъпил такъв. С отговора предявеният иск се оспорва като се твърди, че ищцата СН. ИВ. АТ. не е придобила имота по наследство. Към датата на откриване на наследството на баща й била в сила редакцията на чл.50 от ЗН, според която правото да се приеме наследството се е погасявало с 5-годишна погасителна давност. Към датата на смъртта на наследодателя й ищцата била непълнолетна, а непълнолетните приемат наследството само по опис. Твърди се, че такова изрично приемане няма, а и самата ищца напуснала бащиния си дом през *** г., когато сключила граждански брак, поради което не е владяла имота непрекъснато и не е продължила владението на баща си. Изложени са твърдения, че в периода от *** г. до *** г.

Т. П. П. е придобила имот по давност на основание чл. 79 от ЗС, като дори самата ищца била свидетел в рамките на обстоятелствената проверка, с което дори и да се приеме, че е владяла имота до тогава, то с действията си сама се отказала от изтеклата в нейна полза давност. При условията на евентуалност ответникът се позовава на придобивна давност, присъединявайки владението на своята праводателка, като срокът на упражняваното владение на неговата праводателка протекъл от *** г. до *** г. Ответникът твърди, че от *** г. до *** г. ищцата не е живяла в имота. На ****** г. Т. П. П. била призната за собственик по давност на процесните имоти, тъй като владението й било непрекъснато и необезпокоявано. Твърди, че ищцата СН. ИВ. АТ. живее в имота едва от *** г. Откакто научила за прехвърлителната сделка ищцата убеждавала майка си да прави опити да атакува неколкократно прехвърлителната сделка. Предявеният иск за нищожност на сделката бил отхвърлен, а този за нищожност на пълномощното - прекратен. Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска за признаване на СН. ИВ. АТ. за собственик по наследство на 2/16 ид.ч. от имота.

Към делото е присъединено и гр.д. № 1284/*** г. на НПРС, по което са предявени искове с правно основание по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД от страна на ИВ. ЦВ. СЛ. срещу СН. ИВ. АТ.. В исковата молба се твърди, че ищецът по силата на нотариален акт за покупко-продажба №**, том **, рег. №**, дело №*** от ***.*** г. на нотариус П.А. с рег.

№** на НотК и район на действие НПРС е станал собственик на еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ 63 кв.м.; лятна кухня с идентификатор ***, с площ 30 кв.м. и навес с идентификатор ***, с площ 20 кв.м., построени в имот с идентификатор ***, с площ 480 кв.м., представляващ общинско дворно място, находящо се на адрес гр. Н., ул. ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***. Имотът му бил прехвърлен от Т. П. П. - негова баба. Независимо, че със сделката продавачът не запазила правото си на ползване на имота, ищецът позволил на баба си да живее в имота, с 2 оглед нейната преклонна възраст и здравословното й състояние. В имота обаче живеела и ответницата СН. ИВ. АТ. - без позволението на ищеца, като собственик, и независимо, че същата разполагала със собствено жилище. Ищецът неколкократно канил ответницата да напусне имота, но последната отказвала да стори това и убеждавала майка си да направи опит да атакува неколкократно прехвърлителната сделка. Предявеният иск за нищожност на сделката бил отхвърлен, а този за нищожност на пълномощното - прекратен. През цялото това време от *** г. до завеждане на иска ответницата живеела в имота, собственост на ищеца без правно основание и без неговото съгласие. Поради това ищецът моли съда да го признае за собственик на целия имот и да осъди ответницата да му предаде владението върху имота. Освен това счита, че за него е налице правен интерес да търси обезщетение за това, че е бил лишен от правото да ползва собствения си имот. Твърди, че ответницата, живеейки в имота му, се обогатява за негова сметка, спестявайки си заплащане на наемна цена. Предвид това ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати обезщетение в размер на 7200 лв. за това, че в периода от ***.*** г. до ***.*** г. е ползвала собственият му имот, описан в исковата молба без правно основание, ведно със законната лихва от ***.*** г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата.

В предоставения на ответницата СН. ИВ. АТ. срок за отговор е постъпил такъв, с който се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се, че ответницата ползва целия имот и недопуска ищеца да ползва същия. Обръща се внимание, че самият ищец посочва, че в имота живее и неговата баба. Оспорва се СН. ИВ. АТ. да е тази, която е убеждавала майка си да води делата срещу ищеца. Твърди се, че съгласието, дадено пред нотариуса, майка й да се снабди с акт за собственост на имотите по давност, е било симулативно и се е основавало на споразумение между двете на по-късен етап майка й Т. П. П. да й прехвърли 1/2 ид.ч. от имотите. Твърди, че от ****** г. владее половината имот необезпокоявано до *** г., когато ищецът по този иск я е поканил с нотарилна покана да напусне имота. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

С допълнителна искова молба, подадена от ответника по първоначалния иск ИВ. ЦВ.

СЛ. се излагат възражения срещу претенциите на ищцата, че същата е придобила 2/16 ид.ч. от имота по наследство, които възражения съвпадат с изложените в отговора му по предявения от СН. ИВ. АТ. иск за установяване на правото й на собственост върху тези ид.ч. от процесните имоти. Обръща се внимание, че в исковата молба по приключилото гр.д. № *** г. на НПРС Т.П. П. е заявила, че е едноличен собственик на имота. Самата СН. ИВ. АТ. в жалба до прокуратурата е писала, че ИВ. ЦВ. СЛ. се е разпоредил с имот на майка й, с което признава, че едноличен собственик на имота е нейната майка. По друга преписка ищцата признала, че тя самата се е преместила да живее в имота едва през *** г. Ответникът оспорва споразумението, от което ищцата по първоначалния иск черпи доводите за привидност на съгласието си по нотариалното производство, по което майка й е призната за собственик на целия имот по давност с довода, че подобно споразумение противоречи на закона и на морала и като такова е нищожно. Твърди още, че няма как такова изявление да е симулативно, тъй като симулацията е институт на договорното право, а изявлението й пред 3 нотариуса не е договор. Оспорва се и дата на съставяне на този документ като се твърди, че същият не е съставен на посочената в него дата - ****** г., а за нуждите на настоящото производство. Освен това обръща внимание, че в отговора си СН. ИВ. АТ. се позовава на давностно владение, с което по същество признава, че в този период не е била собственик на имота, тъй като само в полза на владелец (лице, което не е собственик) може да тече давност.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищцата СН. ИВ. АТ. е дъщеря на ответницата Т. П. П., а ответникът И.Ц. С. е внук на Т. П. П. и племенник на СН. ИВ. АТ..

Ответницата Т. П. П. е била омъжена за И.Г.П., с когото са сключили граждански брак на *** г. в гр. Н., което е видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за брак №*** от същата дата на Община - Н..

Приживе на И.Г.П. е било отстъпено безсрочно и безвъзмездно право на строеж върху държавна земя – място от 480 кв.м., съставляващо парцел ** от кв.152 по плана на гр. Н..

Това се установява от удостоверение №*** г., изд. от ГНС Н.. Във въпросното място през периода *** г. – *** г. е била изградена жилищна сграда. През *** г. на П. е било дадено разрешение №****** г. за ремонт на покривната конструкция на сградата. В периода от *** г. до *** г. в имота е изградена и лятна кухня с навес, като в същия този период е изграден и масивен навес. Към настоящия момент, съгласно одобрената кадастрална карта за гр. Н., тези сгради представляват: сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Н., ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, с площ от 63 кв.м.; сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Н., ул.

***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ от 30 кв.м.; сграда с идентификатор ***.2, находяща се в гр. Н., ул.

***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ от 12 кв.м., като трите сгради – жилище, лятна кухня и навес били построени в общинско дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., находящо се в гр. Н., за което е отреден УПИ *** от квартал 26, при граници: УПИ ***; УПИ *** и УПИ ***.

В горепосочения имот И.Г.П. живял със семейството си до смъртта си на ****** г.

Видно от представеното удостоверение за наследници №*** г. негови наследници са ответницата Т. П. П. – съпруга; ищцата СН. ИВ. АТ. – дъщеря; Г. И.а Г.а – дъщеря (майка на ответника И.Ц. С.) и П. И.а Р. – дъщеря, починала на *** г. и оставила за наследници К.Г.Р.

– съпруг и Т.Г.Н. – дъщеря. След смъртта на И.Г.П. в имота останали да живеят ответницата Т. П. П. и ищцата, тъй като другите дъщери по това време имали собствени семейства и живеели отделно. Ищцата живяла в процесния имот до *** г., когато се омъжила и заживяла със семейството си в имот на друг адрес. Ответницата останала сама в имота, като дъщерите й я посещавали и й помагали.

Наследодателят И.Г.П. не разполагал с документ за собственост на имота и приживе не се позовал на изтекъл срок на придобивна давност в негова полза. През *** г. ответницата Т.