Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3561 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1935/2023
Вид
Решение № 3561
Подписан
02.08.2023
В сила
24.08.2023
Състав
Величка Запрянова Запрянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3561 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330101935 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 вр. чл. 22 ЗПК, предявен от Е. К. Б., ЕГН **********, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, като от съда се иска да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 869,57 лева, уговорена в Договор за кредит № ******** г., сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителските договори за кредит.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., с уговорена главница 1000 лв., с фиксиран лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от 49,85 %. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, вземането по същия е следвало да бъде обезпечено с поръчител или предоставяне на банкова гаранция, като в случай на поръчителство от физическо лице, последното трябва да отговаря на определените в чл. 5, ал. 1 от Договора условия. Поддържа се, че в чл. 11 от 1 договора е предвидено заплащане на неустойка от потребителя в размер на 869,57 лева, ако не представи посоченото обезпечение в тридневен срок или представеното обезпечение не отговаря на условията, в договора. Посочено е, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи заплащане на посочената неустойка. Изложени са съображения, че така уговорената неустойка, предвид нейния размер и условия за начисляването й, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и била нищожна, поради накърняване на добрите нрави предвид тълкувателната практика на ВКС. Поддържа се, че чрез начисляването на неустойката се заобикалят материално-правни изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало допълнителна печалба за кредитора и води до завишаване на разходите по кредита, като при определяне на ГПР, неустойката представлява над 50% от заетата сума. Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, признава, че между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит, като признава основателност на предявения иск. Развити са съображения, че доколкото не бил дал повод за завеждане на делото, ответникът не дължал разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на **** г. с писмено становище ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска. Приети са, като писмени доказателства, приложените към исковата молба - договор за потребителски кредит № **** г. към искане № ***** и погасителен план към него, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.

С оглед признанието на иска и становището на страните, други доказателства по делото не са събрани, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

С признанието на иска, като процесуално действие, ответникът се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната 2 може да се разпорежда. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави. В случая предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на извършеното признание.

С оглед крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Същите са в размер на 50,00 лева – платена държавна такса и следва да бъдат присъдени.

В полза на адвокат С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. К. Б., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 869,57 лева, уговорена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. *, блок **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 50 л е в а (петдесет лева) – разноски за държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат С. К. Н. от ***, със служебен адрес гр. П., ул.

„****“ № **, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по г.д.№ 3

1935/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4