Решение № 219 от 12.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Г. Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500173 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на "М.К" АД гр. С, подадена чрез пълномощника му адв. Г. М. от САК против решение № 184/21.11.2022г. по гр. д. № 549/2022г. по описа на РС С, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца по делото, на основание чл. 55 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, сумата от 186, 58 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00058244/21.04.2021г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, с оглед неправилната оценка на събраните по делото доказателства. Възразява се срещу правния извод на съда, че от представените по делото фискални бонове, предвид тяхната дата, място на издаване и издател, се установява плащане на процесната сума от ищеца. Развиват се оплаквания за произволност на този извод, с оглед липсата на име на контрагент и на номер на договора в тези доказателства. Възразява се и срещу относимостта на цитираната от съда практика по отношение на конкретния казус.

Изтъква се, че поради изложените съображения по делото е останало недоказано ищецът да е платил на жалбоподателят претендираните от него суми на основание чл.

55 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Предвид на това се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли 1 предявените осъдителни искове, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че факта на плащане на сумата от 186, 52 лв. е приет от районния съд за безспорен и ненуждаещ се от доказване, както и че същият се установява от представените касови бонове по делото. Посочва се, че тези писмени доказателства, както и графика на извършените от кредитополучателя плащания не са оспорени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство. По тези съображения се иска да бъде потвърдено обжалваното решение, в атакуваната му част с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В останалата си част, решение № 184/21.11.2022г. по гр. д. № 549/2022г. по описа на РС С, с която е прогласена нищожността на договор за допълнителни услуги към договор за заем Микрокредит № 9012-00058244/21.04.2021г., поради противоречие с императивни правни норми и добрите нрави, поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012-00058244/21.04.2021г., поради противоречието му със закона и поради неравноправния му характер и осъдителен иск за връщане на сумата от 186, 52 лв. като платена без основание, поради недействителността на договора за допълнителни услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството на 2 кредитополучател е сключил с ответника в качеството на кредитодател договор за заем Микрокредит № 9012-00058244/21.04.2021г. за сумата от 600 лв., която е следвало да върне за срок от 6 месеца с годишна лихва от 40, 47 % или общо сумата от 672, 78 лв.

Сочи се още, че освен този договор ищецът е сключил и договор за допълнителни услуги, по който се задължил да плати на ответника сумата от 312, 30 лв. за закупуването на пакет „Комфорт“, като по този начин общо дължимата от него сума възлиза на 985, 08 лв. Ищецът смята, че договора за допълнителни услуги е част от договора за заем, чрез който договор ответното дружество получава вземане под формата на „такса“, което всъщност представлява допълнителна цена за отпуснатия кредит. Твърди се, че с оглед на това договора за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие с императивните правни норми на ЗПК – чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4, тъй като с така уговорената клауза се заобикаля забраната за уговаряне на ГПР по – висок от пет пъти размер на законната лихва, както и поради това, че заемодатаелят получава неследващата му се по закон допълнителна „печалба“. Допълва се, че ищецът е заплатил по двата договора общо сумата от 859, 30 лв., от която – 600 лв. – главница, 72, 78 лв. – лихви и 186, 52 лв. – допълнителни услуги. По тези съображения ищецът иска да бъде обявена нищожността на договора за допълнителни услуги и да му бъде върната като недължимо платена при липсата на основание сумата от 186, 52 лв.

С отговора на исковата молба ответника оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Изложени са възражения за самостоятелния характер на договора за допълнителни услуги и за действителния му предмет. Изложени са аргументи срещу доводите на ищеца за нищожния му характер, а по иска за неоснователно обогатяване, че ищецът не е престирал претендираната от него сума. С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на исковете.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно, че между страните са сключени договор за заем Микрокредит № 9012-00058244/21.04.2021г. за сумата от 600 лв., която е следвало да върне за срок от 6 месеца, ведно с договор на лихва по погасителен план, с размер на месечната вноска от 112, 13 лв. и падеж 30-то число на месеца, както и договор за допълнителни услуги към него с предмет предоставяне на услуги по пакет „комфорт“ срещу цена на тези услуги от 312, 30 лв., която да се плати разсрочено за срок от 6 месеца с размер на вноската от 52, 05 лв. По този начин, съгласно графика за плащанията по тези договори, общият размер на месечната вноска по тях възлиза на 164, 18 лв. Видно от направените в този график отбелязвания и представените 3 фискални бонове, ищецът е платил на 27.05.2021г., 01.07.2021г. и на 01.08.2021г. по 164, 20 лв. или общо 492, 60 лв., за което е положен подпис от служител на ответното дружество. От фискален бон с издател кредитодателя и място на издаване гр. С е видно, че на 30.08.2021г. ищецът е платил с основание вноски сумата от 366, 76 лв. С решение № 184/21.11.2022г. по гр. д. № 549/2022г. по описа на РС С е обявен за нищожен договор за допълнителни услуги към договор за заем Микрокредит № 901200058244/21.04.2021г. и в тази част решението е влязло в сила, поради необжалването му.

При така установените факти по делото се налага извод за основателност на кондикционния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на имуществено разместване на блага между него и ответника, което в случая означава да докаже плащане на исковата сума на ответника. Последният от своя страна, за да отблъсне ищцовата претенция следва да докаже основание за получаването на тази престация респ. основание за задържане на полученото.

В случая с решението на първоинстанционния съд е уважен иска за нищожност на договора за допълнителни услуги и същият е обявен за невалиден. В тази си част решението на съда е влязло в сила, поради което по арг. чл. 298 ал. 1 ГПК то установява между страните със силата на присъдено нещо липсата на основание за получаване и задържане на процесната сума. Нищожният договор не поражда правни последици от момента на сключването му и не може да бъде заздравяване, поради което даденото по него е дадено при начална липса на основание, тъй като не е налице валиден юридически факт за имущественото разместване.

Спорен по делото е въпроса дали претендираната от ищеца сума от 186, 58 лв. е платена респ. получена от ответника по обявения за нищожен договор за допълнителни услуги. От представените по делото доказателства съдът намира, че във връзка с връщане на отпуснатия му заем и договора за допълнителни услуги ищецът е платил на ответника общо сумата от 859, 36 лв. Представените от кредитополучателя доказателства са достатъчни за сигурното и категорично установяване на този факт.

Плащането на първите три вноски по кредита в размер на 164, 20 лв. всяка или общо на сумата от 492, 60 лв. се установява не само от представените фискални бонове с дати съответстващи на падежа им по погасителния план, но и с извършеното от ответника извънсъдебно признание. Последното е съдържа в представения към договора за допълнителни услуги график на плащанията, в който в съответните графи чрез подписа на служител на кредитодателя е отразено погасяването на тези суми. Ответникът не е оспорил подписа на своя служител в този график, поради което следва да се приеме, че същият удостоверява неизгоден за него факт и служи като доказателство за настъпването му. По изложените и от районният съд съображения представения от 4 ищеца фискален бон от 30.08.2021г. също доказва безспорно плащането в полза на ответника на сумата от 366, 76 лв. Издател на този документ е кредитодателя с място на издаване офиса му в гр. С и с датата на издаване съответстваща на падежа на месечната вноска за м. август 2021г. В тази връзка следва да се приеме, че този фискален бон има характера на разписка по см. на чл. 77 ал. 1 ЗЗД и доказва плащане в полза на ответника. Възраженията на последния, че в същият не са посочени номер на договор, име на контрагент или друг индивидуализиращ белег не държат сметка, че издател на този документ е самия кредитор, а не длъжника. Непосочването на подобни реквизити се дължи на негово поведение, което случая следва да се преценява като недобросъвестно, поради което същият не може да черпи права от него. Освен това този документ за плащане се намира в държане на ищеца и доколкото ответника не доказва между тях да са налице други облигационни отношения извън процесните, съдът намира, че сумата от 366, 76 лв. е платена във връзка с договора за заем и договора за допълнителни услуги към него от 21.04.2021г. Неподкрепени с доказателства, а оттам и неоснователни са възраженията на ответникът, че приложените с исковата молба фискални бонове са представени на ищеца от други клиенти на заемодателя. В тази връзка последният не е представил доказателства за наличието на договорни отношения с други лица, при които размера на погасителната вноска и падежната й дата да съвпадат с размера на платената сума и датата на плащане по процесните фискални бонове.

По тези съображения настоящият състав на окръжния съд намира за безспорно доказано по делото, че във връзка с договора за заем от 21.04.2021г. ищецът е платил на ответника общо сумата от 859, 36 лв., като с оглед размер на дължимата за връщане сума по него 672, 78 лв. /главница – 600 лв. и лихва 72, 78 лв./, получената в повече сума в размер на 186, 58 лв. се явява платена при начална липса на основание, поради прогласената нищожност на договора за допълнителни услуги. Същата подлежи на връщане от ответника на ищеца, поради което предявения от него иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан в пълен размер.