Решение № 463 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. П. с вх. № 305076 от 04.10.2022 г., чрез адв.

В.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление от 19.09.2022 г. на ЧСИ Н. П., рег. № 847 в КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20188470400083. Моли съдът да отмени обжалваното постановление.

Взискателят „Т.Б. Д“ АД, ЕИК: *******, чрез адв. Д. Б., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело не е минавал период, по-дълъг от две години, през който от името на „Т.Б. Д“ АД да не са искани и съответно – да не са осъществявани изпълнителни действия по делото. Моли съдът да остави жалбата без уважение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител Н. П. излага становище за неоснователност на жалбата. Описва подробно предприеманите по делото изпълнителни действия и твърди да не е изтекъл период, подълъг от две години по делото, през който взискателят да не е искал, респективно – да не са извършвани изпълнителни действия. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не визира хипотезите, в които длъжникът няма секвестируемо имущество, а се отнася до процесуалната активност на кредитора.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложените по делото документи, изпълнително дело № 220188470400083 е образувано на 16.02.2018г. по молба на „Т.Б. Д“ АД за събиране на парични вземания въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2018 г. по т.д. № 6371/2011 г. на СГС, 19-ти състав (л. 2 от изп. дело). Видно от молбата за образуване, на 16.02.2018 г. взискателят е поискал да бъде насочено изпълнението към банковите сметки и сейфове, чрез запорирането им. Установява се също, че взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ правата си на ЧСИ П..

С разпореждане от 01.03.2018 г. по изпълнителното дело са приети за събиране други вземания на взискателя срещу длъжника, обективирани в изпълнителен лист от 16.07.2010 г., по гр. д. № 13609/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.

Със запорно съобщение, изх. № 1549/06.03.2018 г., ЧСИ П. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Ю.Б.“ АД (л. 34). Запорното съобщение е получено от банката на 08.03.2018 г.

Със запорно съобщение, изх. № 6651/05.12.2019 г. (л. 63) съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател „Б.“ ЕООД, с адрес: гр. София, ж.к. *******. Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено от работодателя на 10.12.2019 г.

Н а 18.11.2021 г. в деловодството на ЧСИ П. е входирано искане от страна на взискателя „Т.Б. Д“ АД за налагане на запор върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства (л. 64).

На 16.09.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба на длъжника Д. П., чрез адв. В., с която иска от ЧСИ да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното постановление (л. 74) съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото с доводи, че не е налице основание за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е налице период, по-дълъг от две години, в който изпълнителни действия по делото да не са извършвани. Постановлението е връчено на длъжника на 20.09.2022 г., видно от разписка на л. 75 от делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен 2 способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В обобщение на горното, в т. 10 от въпросното тълкувателно решение е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е предвидена като санкция за дезинтересиралия се кредитор, който бездейства да събере вземането си в рамките на образувано срещу длъжника изпълнително дело, и с това му причинява допълнително вреди.

В случая обаче не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на 2 години, тъй като са налице своевременно и системно инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението от категорията да прекъснат давността / запорно съобщение, изх. № 1549/06.03.2018 г., запорно съобщение, изх. № 6651/05.12.2019 г./, и такива извършвани служебно от съдебния изпълнител, съгласно възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Установява се, че взискателят, е проявил активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Предвид изложените съображения, обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.09.2022 г. на ЧСИ Н. П., рег. № 847 в КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20188470400083, по молба на длъжника Д. Д. П..

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4