Решение № 81 от 05.08.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. М, общ. М, обл. Вр, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20221450200171 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. В. П. от град С е обжалвал Наказателно постановление № ********/14.03.2022 година на Началник Група към ОД МВР Вр РУ М, с което за нарушения на чл.20 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от същия закон. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на административния акт.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

След анализ на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Въз основа на постъпил сигнал за пътнотранспортно произшествие, на 1

25.02.2022 година около 17.00 часа свидетелите Н. М. и Г. Г. – служители на РУ М били изпратени от оперативния дежурен в управлението на второкласен път №16 км. 8.600 в района на Ч манастир с посока на движение от село Р към село Зв. Пристигайки на място контролните органи установили товарен автомобил „ДК“ с регистрационен номер ***** и надпис „Л Р“, врязал се в намираща се на около 30-40 метра от пътното платно постройка. От спрели случайно преминаващи граждани полицейските служители разбрали, че водачът е бил откаран за преглед във ФСМП в град М. Свидетели на пътнотранспортното произшествие не били установени. Свидетелите М. и Г. посетили спешния център и там открили пострадалия водач И. В. П. от град С.

Същият обяснил, че е бил засечен от навлязъл в неговото платно насрещно движещ се автомобил, но не могъл да посочи марка, модел или регистрационен номер на превозното средство. Водачът представил СУМПС без контролен талон. На база събраните данни свидетелят М. приел, че са налице нарушения на правилата за движение и съставил на П. АУАН по чл.20 ал.2 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата. Изготвен бил и Протокол за ПТП с регистрационен номер ***/25.02.2022 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. К. М. и Г. А. Г..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от И. П., намира последната основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е управлявал МПС с несъобразена скорост с интензивността на движение, в следствие на което изгубва контрол над превозното средство и реализира ПТП с материални щети. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Според цитираната разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Освен това водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай 2 на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.

Съдържанието на чл.20 ал.2 ЗДвП на практика съдържа две различни хипотези, очертаващи поведение на водача на моторното превозно средство, които са от съществено значение за безопасността на движението. В изречение първо на ал.2 са изброени примерни фактори, които касаят пътната обстановка и имат значение за избиране на съобразена скорост за движение.

Величината на тази скорост следва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално предвидените такива по чл.117 от ППЗДвП.

Задължението, регламентирано в изречение второ на ал.2 от чл.20 ЗДвП, касае намаляване на скоростта или спиране на ППС в случаите на възникване на опасност за движението. В този случай намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото тя е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може опасността да бъде преодоляна. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.20 ал.2 изр. първо ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП при описанието на нарушението е посочено, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на несъобразена с интензивността на движение скорост и последваща загуба на контрол над управляваното моторното превозно средство. Доколко е налице несъобразена скорост е извод, базиран на събрани доказателства и установени въз основа на тях факти. В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства, които обаче преценени по отделно и в съвкупност не позволяват в пълнота да се разкрие същинската фактическа обстановка. Безспорно установени от доказателствените източници са единствено обстоятелствата, че процесното МПС е управлявано именно от жалбоподателят, както и че същото е намерено от свидетелите Г. и М. врязано в постройка встрани от пътното платно на посочения в актовете участък от второкласен път № 16. Информация относно поведението на жалбоподателя преди настъпването на произшествието на практика липсва. В показанията си полицейските служители са категорични, че свидетели – очевидци на събитията, предшестващи ПТП не са били установени. Единствено от обясненията на жалбоподателя са събрани пестеливи данни, според които същият е бил засечен от навлязъл в неговото платно насрещно движещ се автомобил. На тази база, видно от показанията 3 им, свидетелите са приели, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с интензивността на движение на превозни средства в този участък и така е нарушил правилата за движение по пътищата. По делото обаче липсват каквито е да било данни, подкрепящи тезата на жалбоподателят. При това положение съдът намира съобщените от него факти, сочещи като причина за това му поведение действия на водач на друго МПС, за голословни. От друга страна, съдържанието на показанията на свидетелите Г. и М. не подкрепя наличното в актовете описание на нарушението. В същите липсва информация, позволяваща да се добие представа относно интензитета на движение на моторни превозни средства в този пътен участък, включително и на инкриминираната дата. Подобна информация не се съдържа и в писмените доказателства. Като цяло доказателствените източници не установяват с необходимата категоричност какво е било поведението на жалбоподателя преди настъпването на пътно-транспортното произшествие. На тази база за настоящият състав остават неясни съображенията, поради които актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че П. е управлявал моторно превозно средство със скорост, несъобразена с интензивността на движението. По така изложените съображения съдът счита, че в тази част описаното в НП нарушение не се подкрепя от доказателствата по делото, поради което следва да бъде отменено. На следващо място, с обжалвания акт И. П. е бил наказан и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като не е носил и представил пред полицейските служители контролния талон от свидетелството си за управление на МПС. Към момента на извършване на деянието 25.02.2022 година в съответствие с цитираната погоре разпоредба водачът на моторното превозно средство е имал задължение да носи, освен свидетелство за управление на МПС от съответната категория, и контролния талон към него. В показанията си свидетелите М. и Г. заявяват, че в хода на документалната проверка жалбоподателя не е носил и респективно не представил контролния талон към СУМПС. Въпреки обстоятелство, че тази част от фактическата обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че П. не следва да бъде наказан за извършеното от него нарушение. Съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. В ал.2 на същата разпоредба законодателят е предвидил възможност в случай, че до влизане в сила 4 наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се приложи онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс /ДВ бр.67/04.08.2023 година/ е направено изменение в чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, като са заличени думите „и контролния талон към него“. Подобно изменение е направено и в разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от същия закон, където „контролен талон“ е заличен като документ, за който, ако не се носи, на съответният водач се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Имайки предвид направените изменения в Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съдът счита, че приложение следва да намери по-благоприятния за П. текст на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, в който е отпаднало задължението за водача да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС за съответната категория. По тези съображения настоящият състав приема, че наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/14.03.2022 година на Началник Група ОДМВР Вр РУ М, с което за нарушения на чл.20 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, на И. В. П. от град С са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл. второ от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

5