Решение № 98 от 19.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Благоевград, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101217 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /и молба-уточнение от 24.02.2022 г./, подадена от „БН представлявано от Л в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „Б., клон Б представлявано от законния представител Д депозирана чрез юрисконсулт Н срещу Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Рилц. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ДЪЛЖИ на ищеца, в качеството му на Кредитодател по договор CREX-вземане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2164/2020 по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: 484.48 лева - главница по договора за кредит, 26 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2017 г., 155.52 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се присъждане и на сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

Посочена е банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума: I S

В исковата молба се твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 2164/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград, на „БНП Пачрез „БНП е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 2164/2020 по описа на Районен съд - Благоевград заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.

Сочи се, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-14633958, сключен на 17.03.2017 г. между „ като кредитор и Д. Т., като кредитополучател, като договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.09.2017 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Излага се, че след сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 6-месечните погасителни вноски, всяка в размер на 169.66 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника, се твърди, че е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

Заявява се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора /чл. 2/, като надбавката /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

Твърди се, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка по 169.66 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.06.2017 година, към която дата са били заплатени 2 броя погасителни вноски.

Излага се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БН става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.07.2017 г.

Твърди се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план, поради което кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Благоевград за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX- както следва: - 484.48 лева - главница; - 26 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2017 година; - 155.52 лева - мораторна лихва за периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

С молбата-уточнение от 24.02.2022 година ищецът посочва, че сумата в размер на 484.48 лева, представляваща главница, е формирана от непогасения остатък от предоставения на кредитополучателя капитал в размер на 903 лева и застрахователна премия в размер на 36.12 лева. Сочи се, че претендираната възнаградителна лихва е начислена на основание чл. 2, във връзка с чл. 1 от 1 договора и е формирана от годишен процент на разходите /ГПР/ и годишен лихвен процент /ГЛП/, като ГПР се изчислявал индивидуално по всеки един кредит като имплементираната система за обработка на кредитите /СИКЛИД/ и взема предвид точния брой дни между датата на усвояване на кредита и първата падежна дата.

Сочи се, че претендираната възнаградителна лихва е в размер на 26 лв. и представлява непогасения остатък от същата.

Твърди се, че съгласно договора, ГПР е в размер на 37.16 %, като ГЛП е цената, която потребителят заплаща за използване на кредита за период от една година, като в конкретния случай неговият размер е 32.01%.

Излага се, че длъжникът е изплатил сума в общ размер на 507.48 лв., като е извършил три плащания - на 04.04.2017 година – 169,66 лв.; на 03.05.2017 година – 168,16 лв. и на 06.06.2017 година – 169,66 лв.

Твърди се, че с тях са погасени две пълни и частично трета вноска, от която е останал минимален остатък в размер на 1.50 лв.

Сочи се, че не са погасени последните 3 вноски, от приложения погасителен план, на обща стойност 510,48 лв., от които 484,48 главница и 26 лв. възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2017 г .

В допълнение се уточнява, че доколкото кредитополучателят не е открит на декларирания от него в договора за кредит адрес, заявителят е приел, че поканата за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, е получена от длъжника на 12.12.2017 г. при условията на фингирано връчване по чл. 14, ал. 2 ЗПК във връзка с чл. 7 от договора.

Иска се от съда да приеме, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план /последна падежна дата по погасителен план - 05.09.2017 г./ Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, от назначения особен представител, с който се оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер, като се правят следните възражения:

Сочи се, че от приложените към исковата молба документи е видно, че на ответника е отпуснат заем като физическо лице и същият представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13.12 от ДР на ЗЗП, т.е., ответникът Д. Т. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и като такъв ЗПК въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за кредит, които са посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди се, че тези изисквания не са спазени от ищеца при сключване на договора за потребителски кредит, тъй като съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1 чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, и ал. 2 ЗПК, договора за потребителски кредит е недействителен.

Не се оспорва, че при сключване на договора е спазена изискуемата се по чл. 10 ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 1 -9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключване, вид на кредита, посочени са страните, срока на договора, общия размер на кредита, в договора е инкорпориран и погасителен план, но се твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

Излага се, че не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвяне на договора а именно не по-малък от 12, като се твърди, че в конкретния случай е използван шрифт „Garmond“ с размер 11.

На следващо място, се сочи, че в договора е посочен ГПР /годишен процент на разходите/, но единствено като абсолютна процентна стойност - 37,16 %, като не са посочени взетите допускания, използвани при изчисляването му, каквото е изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Твърди се, че в договора липсва конкретизация относно начина, по който се формира ГПР, което представлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага се, че в погасителния план е посочен общият размер на месечната вноска от 169.66 лв., като се сочи, че не е посочен съответният размер на главница и лихва, които се погасяват, от което следва, че не е изпълнено и задължението по чл. 11 ал. 1, т. 12 ЗПК.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК както и на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК.

Оспорва се искането за заплащане на застраховка.

Оспорва се ищецът да е изпълнил задължението си по договора, като е извършил плащане на търговеца, както и няма данни стоката да е получена от ответника или да му е доставена.

От друга страна се твърди, че ответникът Д. Т. не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, заложена като основание за подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.

Оспорва се изцяло размерът на претендираната главница и лихва, като се считат същите за завишени.

На самостоятелно основание се твърди, че вземането е погасено по давност, както по отношение на лихвата, така и по отношение на главницата.

В проведено на 17.01.2024 г. открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като с депозирано по делото становище поддържа предявения иск.

Ответникът се представлява от особения представител – адв. К., която оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, доразвити в писмени бележки.

По делото са събрани писмени доказателства. Допуснати са и са назначени съдебно-счетоводна и съдебно компютърно-техническа експертизи, заключенията от които са приобщени към доказателствения материал по делото.

След анализ на събраните доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 17.03.2017 г. /л. 6 от делото/, се установява, че същият е бил сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ АД /като заемодател/ и ответника Т. /като заемополучател/, за закупуването на стоки и услуги на изплащане. По силата на този договор за заем, кредитополучателят е усвоил стоки в размер на 903 лв., преведени по сметка на търговски партньор на кредитодателя – „Технополис“ България. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.09.2017 г. На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора, Т. се е задължил да върне заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 6 месечни вноски, всяка по 169.66 лева. Процесният кредит е усвоен на 17.03.2017 г., което обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза /неоспорено от страните/.

Разпечатката съдържа 42 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e896fdc-b7dc-4617-b1b7-048fd60b12d6