Определение № 25496 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25496 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110119761 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове срещу Й. К. А. относно вземания, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1785/19.03.2026 г. по ч. гр. д. № 2063/2026 г. на РС Враца.

След като се запозна с материалите по ч. гр. д № 2063/2026 г. по описа на РС Враца, съдът намира, че производството по делото е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл. 414а. Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван – ал. 2

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, когато възражението е подадено в срок.

В настоящия случай това не е сторено, доколкото видно от сканирания върнат отрязък заповедта за изпълнение е връчена на Й. К. А. на 24.04.2026 г. Следователно срокът за подаване на възражението изтича на 26.05.2025 г. / присъствен ден/.

Възражение с вх. № 12295/02.06.2026 г. е подадено по пощата на 29.05.2026 г., видно от датата на пощенското клеймо. Следователно възражението не е подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 г. съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на установителния иск.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

1

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19761/2026 г. по описа на СРС, 178 състав, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2