Решение № 683 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330204077 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1030003582/10.06.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П. Д. Д., ЕГН ********** от ...... са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012г. на МВР.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х. Д., жалбоподателят Д. моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. Д..

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.11.2021г. около 16:45ч. жалбоподателят Д. управлявал собствения си л. а. „Сеат Алтеа ХЛ“ с рег. № ***, движейки се по второкласен път № ІІ56, км.96 в посока Автомагистрала „Тракия“, при което бил спрян за проверка от полицейски служители към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, сред които и св. П. Д.. При проверката водачът бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВA-0066, който отчел положителен резултат от 0,59 промила алкохол в издишания от него въздух. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 089195, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където лицето следвало да се яви до 120 мин. от връчване на талона, който бил връчен в 17:20ч. Жалбоподателят не упражнил това свое право и отказал да даде кръвна проба за изследване.

На водача бил съставен АУАН с бл. № 526969/28.11.2021г. за извършено от него нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

Административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган счел, че по повод установеното било образувано досъдебно производство № 342/2021г. по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. С постановление на прокурор при РП Пловдив от 16.03.2022г. наказателното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Прокурорът изпратил копие от постановлението за прекратяване на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.

Така след изпращане на постановлението на ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено процесното НП за нарушението, визирано в съставения преди това акт.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П. Д. – актосъставител и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН с бл. № 526969/28.11.2021г., талон за медицинско изследване с бл. № 089195, писмо от РП Пловдив до Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив ведно с Постановление от 16.03.2022г. на прокурор при РП Пловдив, справка за нарушител/водач.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН, но твърди да не си спомня конкретно за случая. Съдът намира за нормално с оглед характера на работа на свидетеля и изминалия дълъг период от време това да не си спомня конкретния случай. От значение обаче е това че потвърждава авторството на АУАН. Затова съдът кредитира показанията на Д.а като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото 2 доказателствена съвкупност.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП за това, че на 28.11.2021г. около 16:45ч. е управлявал МПС – л. а. „Сеат Алтеа ХЛ“ с рег. № *** по второкласен път № ІІ-56, км.96 в посока Автомагистрала „Тракия“ под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0,59 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВA – 0066.

Не може да се възприеме възражението, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Видно от доказателствата на нарушителя е бил издаден талон за медицинско изследване, като е бил връчен препис на проверяваното лице с отразен конкретен час и му е дадено време – 120 мин., в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба.

Правилно е и че жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв..

Независимо от това обаче съдът намира за основателно възражението изразено от представителя на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение.

Според правилото на чл.36 ал.2 от ЗАНН, административнонаказателна преписка се образува без съставяне на АУАН, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В посочената хипотеза материалите по прокурорската преписка заместват функцията на АУАН като съдържащите се в нея данни за: датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени и собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, единен граждански номер, са определящи за съдържанието на обвинението.

При извършената преценка на събраните доказателства съдът констатира, че не е налице никоя от предпоставките за издаване на процесното НП при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Обжалваното НП не е издадено за същото деяние, като това с предмет по наказателното производство, не е налице идентичност между съставите по ЗДП и НК, поради което не е следвало първоначално образуваното административнонаказателното производство да бъде прекратено. Досъдебно 3 производство № 342/21г. по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив е било образувано по данни за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл по делото липсват данни за издадено постановление за прекратяване на досъдебно производство, което да е водено за престъпление по чл. 343б от НК за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.

При извършване на проверка контролните органи изпробвали жалбоподателят с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ и констатирали положителен резултат от 0,59 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, което представлявало нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП, за което и съставили АУАН № 526969/28.11.2021г. След това извършили тест за наркотици на водача, който също отчел положителен резултат, за което съставили отделно друг АУАН № 526970/28.11.2021г.

Следователно били констатирани две отделни нарушения и за всяко от тях бил съставен отделен АУАН. Образуваното досъдебно производство № 342/2021г. по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив било само по данни за установяване на извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но не и за извършено престъпление по чл.343б от НК за управление на МПС след употреба на алкохол. Предвид горното съдът намира, че в случая административнонаказващият орган неправилно е прекратил административнонаказателнто производство, образувано със съставения АУАН № 526969/28.11.2021г.

Следователно, в настоящия случай за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за управление на МПС след употреба на алкохол е следвало НП да бъде издадено въз основа на съставения АУАН № 526969/28.11.2021г. В случая, обаче, както съдът вече каза, това производство било прекратено от административнонаказващия орган на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН. При това положение административнонаказателното производство е изначално и непоправимо опорочено.

Въз основа на гореизложеното, съдът стигна до заключение, че констатираното нарушение е от категорията на съществените, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство и води до необходимост от отмяна на издаденото НП като незаконосъбразно, независимо от установеното от фактическа страна извършване на нарушение.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява 4 разписка за изплащането им. Предвид горното и поискания и определен минимум, предвиден в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на цитирания договор за правна защита и съдействие), неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-003582/10.06.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П. Д. Д., ЕГН ********** от ...... са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН

********** от ......, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за осъществена адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5