Решение № 260055 от 31.03.2022, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260055 31.03.2022 г. гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 4260 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод искова молба от М.Д.У.

*** и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 240 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 40 часа за периода 01.09.2017 г. – 01.08.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.

С определение от съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г., в сила от 20.10.2020 г., съдът е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС по дело С262/20 за тълкуване на чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО.

На 24.02.2022 г. е постановено решение по това дело на СЕС (за краткост Решението на СЕС), поради което с определение № 260125/04.03.2022 г. съдът възобнови производството по делото.

В проведеното на 23.03.2022 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от 240 лева за положен извънреден труд от 40 часа на 1118,13 лева за положен извънреден труд от 143 часа. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така изменения иск и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не спорят относно: ищецът е държавен служител в системата на МВР, като за процесния период е изпълнявал следните длъжности: „***“ в участък *** при II РУ към ОДМВР – Бургас; „***“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Бургас. В процесния период ищецът е полагал нощен труд.

Спорни са следните факти: колко часа нощен труд е полагал ищецът в периода 01.09.2017 г. – 01.08.2020 г., респективно изплатен ли той изцяло или не.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява следното:

Според приетите по делото платежни бележки за периода 01.09.2017 г. – 01.08.2020 г. ищецът е положил общо 1000 часа нощен труд, който му е изплатен по 0,25 лева на час или 250 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1143 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 143 часа. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 143 часа възлиза на 1118,13 лева.

Тук следва да се посочи, че за месец юли 2020 г. ищецът е положил 16 часа нощен труд, като в платежната бележка за същия месец е отразено, че те са положени от 01.07.2020 г. (л.53 от делото). Видно от същия документ ищецът е бил в болнични от 10.07.2020 г. за пет дни. В този смисъл и при липса на възражение от ответника, следва да се приеме, че ищецът е положил нощен труд преди изменението на чл.187 от ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.).

Съгласно

Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Тази заповед е отменена със заповед №

8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Със заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на министъра на МВР размерът на допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 часа до 06.00 часа е 1 лев.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Според чл.187, ал.3 от ЗМВР (в действащата до 09.07.2020 г. редакция) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните две изречения. С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е въведена нова ал.4, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е приложима за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.

В ал. 10 (предишна ал.9) на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

На основание тази разпоредба, относими към процесния период, са издадени:

Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до 10.01.2020 г. (за краткост

Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от

2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи;

Наредба

№ 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за краткост Наредба 2).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредбата, респективно на чл.3, ал.2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.

Според

Решението на СЕС няма задължение нормалната продължителност на нощния труд за полицаите и пожарникарите да е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Процесуалният представител на ответника твърди, че такива „мерки за защита“ са предвидени в българското законодателство, а именно: допълнително възнаграждение за прослужено време, което е в по-висок размер от това на служителите по трудово правоотношение; по-висок размер на платения годишен отпуск; обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното правоотношение; по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд; получаване на безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и униформено облекло; пенсиониране при условията на първа категория труд. Следва да се посочи обаче, че тези мерки отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, която предполага особени рискове (включително за здравето и живота им), физическо и умствено натоварване, защото е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението

(чл.2 от ЗМВР). В този смисъл полицаите и пожарникарите са изложени на повишен риск при изпълнение на задълженията си 24 часа в денонощието и цитираните мерки не са относими към „компенсиране“ на нощния труд.

Според мотивите на Решението на СЕС (т.76 и т.77 от същото) тезата, че след като нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква, т.е. съотношението между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ. Аргументът, че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства, също не може да се приеме.

Липсва обосновка защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2. От друга страна, както вече се посочи, считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.

Ето защо следва да се приеме, че не съществува обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.

Ето защо следва да се приеме, че за периода 01.09.2017 г. – 09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в

Директива 2003/88.

Според чл.8 от Наредба 3 (преди изменението ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.

В чл. 9, ал. 2 от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.