Решение № 146 от 04.08.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Радомир, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100741 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.11.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и Н. Й. П., в качеството на заемател, бил сключен договор за потребителски кредит с № ., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 1124,84 евро или 2200 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 178,98 евро или 350,06 лева. Така страните са договорили обща стойност на плащанията по кредита да бъде в размер на 1303,82 евро или 2550,06 лева.

Заемателят се задължил да върне сумата по кредита на 16 броя /FALSE/ погасителни вноски, първите 3 в размер на17,52 евро или 34,27 лева и още 13 в размер на 96,25 евро или 188,25 лева, при първа погасителна вноска 14.12.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 12.07.2022 г. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 12.07.2022 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

Вследствие на допуснатата забава в изпълнение на задълженията на длъжника била 1 начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 02.05.2025 г., като общият размер на начислената лихва бил 530,46 евро или 1037,49 лева.

Ищецът посочва, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от 05.08.2024 г. и Приложение № 1 от 05.08.2024 г.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницка, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC - Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № 493/2025 г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение № 305/02.05.2025 г., връчена на длъжника. Същия е подал възражение по чл.

414 от ГПК, в резултат на което са предявени настоящите искови претенции.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника Н. Й. П. дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 975,19 евро (деветстотин седемдесет и пет евро и деветнадесет цента или 1907,30 лв. (хиляда деветстотин и седем лева и тридесет стотинки) – главница, 530,46 евро (петстотин и тридесет евро и четиридесет и шест цента) или 1037,49 лв. (хиляда тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 15.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 г., ведно със законна лихва - от датата на подаване на заявлението 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 493/2025 г. по описа на районен съд - Радомир.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, чрез адвокат-пълномощника си е изложил доводи за неоснователност на исковите претенции. Наведени са доводи за нищожност на договора за кредит.Моли се за отхвърляне изцяло на предявения иск и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява.С писмена молба адвокат-пълномощника му моли за отхвърляне на иска като е неоснователен и недоказан Излагат се подробни доводи за нищожност на договора като се сочи, че предвид изготвената ССчетЕ ответника е изплатил изцяло дължимата по договора главница, която дължи предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК . Претенидрат се разноски съгласно представен списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 02.05.2025 г.

2 до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК против ответника Н. Й. П. за дължими суми по договор за паричен заем от 30.11.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 493/2025 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 305/02.05.2025 г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . от 30.11.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ОДД, в качеството на кредитор и Н. Й. П., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1124,84 евро или 2200 лева, която кредитополучателят се задължил да върне на 16 броя /FALSE/ погасителни вноски, първите 3 в размер на 17,52 евро или 34,27 лева и още 13 в размер на 96,25 евро или 188,25 лева, при първа погасителна вноска 14.12.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 12.07.2022 г. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 14.12.2021 г., а на последната - на 12.07.2022 г.

Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 40,05%; годишен процент на разходите – 49,62%; общ размер на всички плащания - 17 914,32 лева. По делото е приет и договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 05.08.2025 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, (цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 05.08.2024 г. се установява, че вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответника Н. Й. П., произтичащо от договор за потребителски кредит № . от 30.11.2021 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Сити Кеш“ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД, клон България всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 05.08.2025 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от управителя на „Сити Кеш“ ООД, както и уведомително писмо, с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява ответника Н. Й. П. за настъпилата предсрочна изискуемост по сключения договор за потребителски кредит № 573424/30.11.2021 г., както и че задължението му по сключения договор за кредит е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя. В.лице дава 3 заключение, че по договор за потребителски кредит с № . от 30.11.2021 г. към „Сити кеш" ООД са платени общо 2 766,00 (две хиляди седемстотин шестдесет и шест) лева (1414,23 евро), с която сума са погасени следните задължения:

292,70 лева (149,66 евро) главница по първа и частично по втора погасителна вноска 350,06 лева (178,98 евро) договорна лихва - изцяло погасена

1 789,94 лева (904,96 евро) неустойка - изцяло погасена

353,30 лева (180,64 евро) такси.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Сити Кеш“ ООД и ответникът във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Сити Кеш“ ООД и цесионера - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уведомяването на ответникът за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски кредит № . от 30.11.2021 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва неговата действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.

Установява се наред с това от представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 05.08.2025 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия, в което е включено и 4 вземането на кредитора срещу ответника Н. Й. П..

На следващо място, видно от събраните по делото писмени доказателства, уведомлението, изпратено от ищцовото дружество до ответника на 02.07.2025 г., с което вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, не е достигнало до последния преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като видно от приложената по делото обратна разписка уведомлението не е било потърсено от ответника. Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но кредитора да не го е упражнил към този момент. Независимо от липсата на ангажирани по делото доказателства, от които да е видно, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно приетото в решение № 10/25.02.2020 г. по т. д.