Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 21.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 158/2020
Вид
Решение № 6
Подписан
21.04.2021
В сила
02.03.2023
Състав
ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6 гр. ХАСКОВО , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело № 20205600900158 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

Обстоятелства по исковата молба

Представена е искова молба от Д. Л. С., ЕГН:**********, Т. Ж. С.,ЕГН:********** и Ж.

П. Л., ЕГН:**********, всички от гр.******, ул.“********“ №82 чрез адвокатско дружество „Ч.,П.,И.“,булстат **********,гр.София,ул. “*****“ №2А ет.8 против ЗАД“*********“ АД,ЕИК *********,гр.София,район „******“, ул.“******“ №7 ет.5 за изплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер 520 000 лв. по 210 000 лв. за първите двама ищци и 100 000 лв./частично от общо дължимите 250 000 лв./ за третия ищец,ведно със законната лихва от 24.ХII.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

Предявените искове съставляват кумулативно обективно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 ал.II от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищците обосновават заявените претенции като твърдят,че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.12.2017 г. осъществено от застрахован при ответника водач по полица „Гражданска отговорност", е причинена смъртта на Б.Д. С., ЕГН *********** - син на Д. Л. С. и Т. Ж. С., внук на Ж. П. Л..

Ищците твърдят,че на 24.12.2017 г. В.Д.Г. управлявал л. а. марка „А.", модел „А6" с д. к.

№ *******, в гр. ******. По ул. „*******" до № 21 водачът Г. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, 1 което управлявал, вследствие на което излязъл от пътя и се ударил в бетонен гараж.Вследствие на настъпилия удар е причинена смъртта на Б.Д. С..

Автомобил марка „А.", модел „А6" с д. к. № *******, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО" в ЗАД „******" АД, полица № ********* валидна от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.

По случая било образувано досъдебно производство № 618/2017 г. по описа на РУП -****** и прокурорска препика № 1853/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура-Хасково.Ищците сочат,че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача В.Д.Г., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка;чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил с неразрешена скорост.Според ищците този водач е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бил нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.

Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното е причинена смъртта на Б.Д. С..Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Б.Д. С., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Загиналият бил на двадесет и седем години изключително буден, дружелюбен, работлив и отговорен младеж. Живял е в едно домакинство с родителите си и с дядо си, ищците в настоящото производство. Отношенията им са били близки, изпълнени с обич, взаимна помощ и подкрепа.Силен стрес, мъка и огорчение са само част от интензивните отрицателните изживявания, които ищците търпели вследствие смъртта на Б.. Те преживели изключително тежко сполетялата ги трагедия. Загубата на толкова близък и обичан човек ги е довела до емоционален срив и се е отразила неблагоприятно на начина им на живот и на възприемането на заобикалящия ги свят. Тежката психическа травма щяла да съпътства живота им до самия му край. Те повече никога нямало да прегърнат загиналия, да споделят с него празничните дни или да разчитат на неговата подкрепа и тази мисъл била непоносима за тях.

Ищците Д. и Т. Л.и преживявали изключително тежко смъртта на сина си Б.. Те отгледали единствения си син с много обич,грижили са се за него от раждането му и са успели да възпитат едно достойно за уважение момче. Отношенията им са били изцяло повлияни от духа на разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. С внезапната му загуба при такива трагични обстоятелства била прекратена връзката между родител и дете, която е не 2 само биологична, но и дълбоко емоционална. След произшествието животът на ищците не бил същият и никога нямало да бъде. Шокът и депресията от загубата на сина довели до отчаяние, безсъние и липса на перспектива. Те постоянно плачели и не можели да намерят утеха за своята болка. Изпитвали само тъга, песимизъм и чувство на тревожност и безнадеждност.

Ищецът Ж.Л. също преживявал изключително тежко сполетялата го трагедия. Изпаднал в шок и не можел да повярва какво се случва. Твърде млад неговият внук загубил живота си.

Между този ищец и Б. съществувала особено силна дълбока и трайна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. След смъртта на Б., Ж. се е сринал, не можел да повярва, че е загубил детето, за което се е грижил с много любов от самото му раждане. Като виждал момче на възрастта на Б. и започвал да плаче. Не спирал да казва, че той е трябвало да бъде на мястото на милия му внук. Б. и Ж. били изключително близки, като ищецът се гордял много с внука си, който бил много жизнено и емоционално момче.

Той се е отнасял с уважение към дядо си и винаги се отзовавал насреща, а от своя страна Ж. го подкрепял материално и морално. Новината за случилото се причинила на този ищец емоционален шок, прераснал в депресивно състояние. Той бил съкрушен. След смъртта на своя внук, Ж. страдал от безсъние - вечер трудно заспивал, а през нощта се будел често, като мисълта за загубата на Б. не му давала нито миг покой. Мъката на Ж. не намалявала, а състоянието, в което се намира се задълбочавало. Всеки ден за него бил ден на изпитание, страдание и безсилие.

Ищците твърдят,че в традиционните за българското общество семейни отношения дядовците и бабите били част от най-близкия родствен и семеен кръг. Между починалия и ищеца Ж.Л. съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Помежду им е била налице взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. След смъртта на Б., ищецът търпял морални болки и страдания.В исковата молба се посочва,че съгласно ТР 1/2016 г. от 21.06.2018 г, постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като в настоящия случай починалият и неговия дядо – Ж.Л. били изключително близки и са разчитали един на друг.

В исковата се сочи,че смъртта поставяла край на живота като най-ценно човешко благо, което правело вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. В конкретния случай се касаело до смъртта на внук, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищеца и починалия, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че Ж.Л. загубата на Б. била 3 внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт той е развил остра стресова реакция и душевно разстройство.

Ищците загубили своята морална и материална опора и търпят значителни морални болки и психически сътресения. Те не можели да бъдат преодолени и компенсирани, но с оглед изискванията на закона за определяне на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и с оглед установената съдебна практика обезщетение в размер на по 250 000 лв. би било справедливо и съответстващо на интензитета и тежестта на вредите и непрежалимата морална загуба за ищците.

Същите предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но ответникът определил и изплатил обезщетение на Д.С. и Т.С. в изключително нисък размер - по 40 000 лв, а на Ж.Л. не изплатил никакво обезщетение.

Това мотивирало правният интерес от предявяването на настоящия иск.

Ищците сочат,че като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати справедливо обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Те предявили своевременно претенцията си пред застрахователното дружество.Същото обаче проявило пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл. 496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Чл. 409 от КЗ предвиждал възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което дължал и лихва за тази забава от момента на увреждането.

ЗАД“*********“ АД оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди – по основанието им и с оглед предявения им размер, който бил недължим и прекомерно завишен.

Оспорват се и всички твърдения с исковата молба. Исковете били неоснователни, необосновани и не подкрепени с доказателства.Ответникът сочи,че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина.

В конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав на 4 отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира същата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД „*********" АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „******" АД МПС В.Д.Г..Било налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, който се возил без поставен предпазен колан. Това обстоятелство допринасяло в изключително висока степен за фаталния край на Б.Д. С., тъй като се създавала възможност тялото на последния да се движи свободно из купето на процесния автомобила, да се удря в твърди повърхности и по този начин да бъдат получени значително по - тежки наранявания.

Починалият съзнателно решил да бъде пасажер в автомобил, управляван от видимо нетрезвен водач, доколкото преди пътуването двамата са били заедно и се е знаело от всички, че шофьорът е в нетрезво състояние. А установените промили алкохол били в толкова голям размер, че водят до извод, че той е бил неадекватен. Починалият съзнателно решил да се изложи на ненужен риск, като повери здравето и живота си в ръцете на лице, което е употребило значително количество алкохол. Поведението на починалия било в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от него травми.