Решение № 2326 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100113647 по описа за 2021 година

Образувано е по предявен от В. С. С. срещу Р. Д. С. иск, с правно основание чл. 42, б.

„б“ ЗН, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗН за прогласяване недействителност на нотариално завещание, съставено от Т. А. , вписано в СВп към АВп с акт №82, том 1, на 04,11,2011год., отразяващо волята на Ч.Н. С., тъй като не е съставено в присъствието на завещателя, поради липса на присъствие на един от посочените свидетели - Й. Т. М., както и поради това завещателят макар и незрящ, но грамотен да не е подписал завещанието, а е положен пръстов отпечатък.

Излагат се доводи, че ищецът е наследник по закон на С. Н. С., а ответницата твърди, че по силата на оспорваното завещание е придобила собствеността върху наследствени имоти. Поддържа се, че завещанието е нищожно, като същото не е подписано от лицето Ч.Н.

С., починал на 05,06,2014год. в гр.Менли Австралия; Същият към момента на съставяне на завещанието не е пребивавал в България, поради което няма как да е заявил воля пред нотариус. Опорочена е процедурата по съставяне на нотариалното завещание, тъй като посоченият свидетел Й. М. не е присъствал при съставяне на завещанието, което той сочи с показания дадени по пр.пр.№1984/20год. на СРП. Отделно от изложеното завещателят е грамотен, тъй като е загубил зрението си на късна възраст, когато вече е могъл да пише.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Р. Д. С. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че към 04,11,2011год. завещателят е бил в България и присъствал в нотариалното производство по съставяне на завещанието, а причината поради която ищецът не е запознат с този факт е разочарованието на Ч.Ч. от роднините му.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено нотариално завещание № 7, том I, вх. рег. № 4447 , нот. дело № 13/2002 г. на Т. А. – нотариус, район на действие рег. № 272, с което е удостоверено 1 завещателно разпореждане на Ч.Н. С., с което той завещава на П. Д. С. цялото му движимо и недвижими имущество, всички негови пари, ценности, вземания, налични имоти и изобщо всичко, което към момента на смъртта му притежава, като е изразил желание неговият братовчед П. С. да бъде негов универсален наследник. В завещанието е посочено, че наред с подписа си, завещателят поставя и отпечатък от палеца на дясната си ръка, тъй като е незрящ.

Представено е и нотариално завещание с № 5, том I-з, вх. рег. № 4939, нот. дело № 5з от 2011 г. на Т. А. – нотариус, район на действие рег. № 272, с което е удостоверено завещателно разпореждане на Ч.Н. С., с което той „завещава на Р. Д. С., родена на 24,09,1965год. в гр.Кърджали, ЕГН ********** цялото свое движимо и недвижимо имущество, всички свои пари, ценности, вземания, налични имоти и изобщо всичко, което към момента на смъртта ми ще притежавам. Желая съгласно това завещание Р. Д. С. да бъде мой универсален наследник“. Като свидетели за съставяне на завещанието са посочени лицата Й. Т. М. и С. Д. П.. В завещанието е посочено, че завещателят вместо подпис, поставя отпечатък от палеца на дясната си ръка, тъй като е незрящ.Удостоверено е след завещателя да са положили подписи свидетелите и изписали саморъчно имената си, а накрая и нотариуса.

С решение от 10.09.2019г. по гр.д. № 6837/2019 г. на СРС /л.12 от гр.д. № 19990/21 г. на СРС/ е обявена смъртта на Ч.Н. С.. Представен е и акт за смърт, в който е посочено, че лицето е починало на 05.06.2014 г. в Австралия.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ЕС УН-597/21,03,2015 г. /л. 11 от гр.д.

№ 19990/21 г. на СРС/ , ищецът В. С. С. е наследник от трета степен по съребрена на Ч.Н. С.

– племенник.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4445 от 20,11,2002 г. на нотариус Т. А. /л. 21 от гр.д. № 19990/21 г. на СРС/, с което Ч. С. е упълномощил П. Д. С. да стопанисва, управлява и се разпорежда с негови недвижими имоти.

Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4444 от 20,11,2002 г. на нотариус Т. А. /л. 141/, с което Ч. С. е упълномощил Й. Т. М. да стопанисва и управлява негов недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****. В двете пълномощни, са изписани инициалите на упълномощителя и е поставен отпечатък от палеца на дясна ръка.

Представено е писмо от Нотариалната камара на Република България /л. 202/, в което се посочва, че достъп на нотариусите до Национален регистър за българските лични документи е осигурен от месец март 2011г.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова и дактилоскопна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че подписът положен за „Завещател“ под НЗ с № 7, том I, вх. рег.№ 4447, нот. дело №13-з/2002г. е положен от лицето Ч.Н. С.. Изложено е заключение, че отпечатъкът от десен палец за „Завещател“ върху нотариалните завещания от името на Ч.Н. С. с номера:

№ 7, том I, вх. рег.№ 4447, нот. дело №13-з/2002г., и с № 5, том 1-з, вх. № 4939, нот дело № 5-з/2011г., не са положени от десния палец на едно и също лице.

Дадено е заключение, отпечатъкът на Ч.Н. С., положен върху нотариално завещание № 7, том I, вх. рег.№ 4447, нот. дело №13-з/2002г. да е поставен именно от лицето.

Отпечатъкът от десния палец за лицето Ч.Н. С. върху нотариално завещание № 5, том 1-з, вх. № 4939, нот. дело № 5-з/2011г. е технически отпечатан, като вероятно е ползван оригинален отпечатък от лицето с цел създаване на отпечатък, който чрез омастиляване с тампонно мастило е отпечатан, като по този начин са отпечатани и отпечатъците върху останалите документи нот. дело № 5-з/2011г. по описа на нотариус Т. А.. Вещото лице е посочило, че отпечатъците върху останалите документи в нот. дело №13-з/2002г. по описа 2 на нотариус Т. А. са положени от десния палец на лицето Ч.Н. С.. В рамките на експертизата е проведен и следствен експеримент, в резултат на който е направен извод, че отпечатъкът върху нотариално завещание № 5, том 1-з, вх. № 4939, нот дело № 5-з/2011г., и отпечатъците върху останалите документи в същото нотариално дело не са отпечатани непосредствено от десния палец на лицето Ч.Н. С., а чрез междинен небиологичен носител.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Й. Т. М., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Дава показания, че е бил съсед на Ч. С.. Последният заминал за Австралия преди около 10 години. Върнал се в България един път, но свидетелят не си спомня кога. Свидетелят посочва, че Ч. С. искал да се завърне да живее в България.

Имал намерение да продаде процесният апартамент, намиращ се на ул. **** и да купи помалка гарсониера в близост. Посочва, че е придружавал Ч. С. при посещението му при нотариус, но не си спомня кога. Дава показания, че при нотариуса се е подписал като свидетел. Ч. С. се подписвал като изписвал буквите „Ч“ и „С“ и е поставял отпечатък от палеца си.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на С. Д. П., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Дава показания, че с Ч. С. е бил запознат от Й. М.. Присъствал е при съставяне на завещание, с което дарява апартамента си на Р. С.. Ч. С. имал проблеми със зрението, но е бил напълно адекватен. Дошъл е сам до нотариуса, като никой не го е придружавал. Няма спомен дали завещателят се е подписвал или е поставил отпечатък.

Посочва, че се познава с Р. С. от 2001 г. Не е сигурен дали тя е присъствала на завещанието.

Разпитана е и Т. А. А., изпълнявала длъжността нотариус и пред която процесното завещание е било съставено, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК.

Посочва, че е наложила практика, при незрящи лица, които се затрудняват или не могат да положат подпис, да бъде поставян отпечатък, въпреки че няма изрично изискване в закона в тази насока. Тази практика била споделяна от много нейни колеги, като това улеснявало вписването на завещанието в Агенцията по вписванията. Заявява, че не си спомня завещателя Ч. С., нито ответницата Р. С.. Дава показания, че самоличността на лицата, участващи в нотариални производства се установява, чрез лична карта, като след определен момент е бил създадена и връзка с Национален регистър за българските лични документи, където са изобразявани данни за валидността на личния документ, както и снимка на лицето.

По делото е установено, че достъп до НБД нотариусите имат, считано от м.03,2011год.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, пр.1 от ЗН, вр.чл. 24, ал. 2 от ЗН за нищожност на завещание от 04,11,2011 г.

Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща за съда материална доказателствена сила за удостоверените факти, докато не бъде оборена от страната, която го оспорва. Неспазването на формата предвидена в чл. 24, ал. 2 от ЗН води до неговата нищожност. Фактическият състав на нотариалното завещание включва установяване на следните правнорелевантни факти: изразяване устно волята на завещателя пред нотариуса, записване на изразената воля, прочитане на волята на завещателя в присъствието на свидетелите, отбелязване на формалностите при съставяне на завещанието, като се отбелязва дата и място на съставянето му и подпис от страна на завещателя, свидетелите и нотариуса. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗН, ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

В този смисъл в тежест на ищеца оспорващ нотариално завещание е да установи 3 сочените от него нарушения във формата на завещанието. В тежест на ответника е да установи спазването на формата на нотариалното завещание, изявление на завещателя, записване на волята на завещателя, прочитане волята на завещателя, отбелязване изпълнението на формалностите , подписване на завещанието от завещателя, респективно полагане на отпечатък от палеца на завещателя поради това да е незрящ, подписване от свидетелите и нотариуса.

В конкретния случай, по делото е представено универсално нотариално завещание № 5, том I-з, вх. рег. № 4939, нот. дело № 5-з от 2011 г. на Т. А. – нотариус, с което Ч.Н. С. завещава на Р. Д. С. цялото си движимо и недвижими имущество. В завещанието е посочено, че тъй като е незрящ, завещателят поставя вместо подпис отпечатък от палеца на дясната си ръка, като такъв е поставен върху завещанието. От страна на ищеца В. С. С. са релевирани следните основания за нищожност на завещанието – същото не е съставено в присъствието на завещателя и на един от посочените свидетели – Й. М., както и поради това, че завещателят макар и незрящ е бил грамотен, но въпреки това не е подписал завещанието. За неоснователни съдът намира релевираните доводи за нищожност поради това, завещателят да е положил пръстов отпечатък, тъй като макар и незрящ е бил грамотен.

Съображения за това за изводими от разясненията дадени с ТР 71/10,07,1970год. на ОСГК на ВС, съгласно което слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частните документи вместо подпис отпечатък от десния им палец в присъствие на двама свидетели, защото слепотата е недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК/отм./ сега чл.579, ал.2 от ГПК;

Ищецът е оспорил автентичността на поставения върху завещанието пръстов отпечатък, като е изложил твърдения, че той не принадлежи на Ч.Н. С.. Във връзка с релевираното оспорване е назначена съдебно-почеркова и дактилоскопна експертиза, в рамките на която вещото лице е дало категорично заключение, че отпечатъкът за завещател върху оспореното завещание не е поставен от Ч.Н. С.. Не могат да бъдат споделени доводите за необективност и неправилност на заключението – вещото лице е изпълнило поставената му задача с оглед на неговата компетентност като криминалист и съдът не е останал с убеждение за непрофесионализъм. Не са налице и данни за неговата заинтересованост, като извод в тази насока не може да се направи от обстоятелство, че се запознал с документи, непряко относими към предмета на експертизата – вещото лице има достъп до цялото дело, като може да се запознае с всички материали по него и да извърши преценка относно тяхната относимост към поставените задачи. Не е налице основание да не бъде възприето и изготвеното по делото заключение. При изготвянето му е използван годен сравнителен материал - поставен отпечатък върху нотариално завещание по нот. дело № 13/2002 г. на нотариус Т. А.. Автентичността на този отпечатък е била потвърдена от сравняването му с отпечатък, поставен върху разпределителен протокол от 27,11,1960г. на ЖСК „Лозенска панорама“. Извод, че отпечатъкът, поставен в завещанието по нот. дело № 13/2002 г. на нотариус Т. А. принадлежи на Ч. С. може да се направи и от обстоятелството, че наред с отпечатъка е поставен и подпис, за който се установява с категоричност, че също принадлежи на Ч. С.. В този смисъл се явяват неоснователни доводите на ответника да не се установява, кой от отпечатъците, поставени върху двете нотариални завещания принадлежи на Ч. С.. В рамките на сравнителното изследване вещото лице е установило съществени несъвпадения в общите и частни признаци на двата отпечатъка. Наред с това са установени и съвпадения между двата подписа в двете групи признаци, което е обосновало извод за техническо пренасяне на отпечатъка на Ч. С. в завещанието от 2011 г. , чрез междинен носител от небиологичен характер. Този извод е бил подкрепен и от проведен следствен експеримент. Вещото лице е описало подробно множество конкретни белези и следи за такова пренасяне с технически носител. В завещанието от 2011 г. се наблюдава сдвояване на линии – две линии се отпечатват като една поради увеличаване на дебелината на линията и малко междупапиларно пространство, в същото време са налице линии, която не остават 4 като такива с ляв и десен край, а се присъединява към предната или линията към нея. Също така, ширината на папиларните линии в центъра на отпечатъка е приблизително 1.5 – 2 пъти по-голяма междупапиларното пространство, като папиларните линии се четат по трудно в централната си част и са разлети в околната им повърхност, създавайки впечатление за недобро отпечатване. Това контрастира на отпечатъка в останалата му част, където папиларните линии са равни или по-малки на междупапиларното пространство. В същото време, налице е и наслояване на по-голямо количество материал по периферията на отпечатъка. Това състояние не би се получило при снемане на отпечатъка директно от пръста, поради особеностите на папиларния слой, който поема изцяло тампонното мастило, включително в междупапиларното пространство, в пукнатините и в кожния слой, поради което не се отпечатва цялото количество материал върху самия лист, а част от него остава върху пръста. Не така стои въпросът, когато се използва технически носител, в този случай цялото количество тампонно мастило се установява между хартията и повърхността на носителя и излишното мастило, поради невъзможността да бъде поето изцяло от хартията се придвижва и наслоява по околната повърхност на отпечатъка. В резултат на това, отпечатъкът в основната си част е с по-светъл тон. Като сравнителен материал не могат да бъдат използвани документите, намиращи се по нот. дело № 5-з от 2011 г. на нотариус Т. А., доколкото те са съставени по повод атакуваното завещанието, което внася съмнение относно автентичността им, като в същото време при тях се наблюдават идентични следи от техническо пренася както при изследвания отпечатък върху завещанието от 2011 г.