Решение № 54 от 05.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600007 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. М. И., чрез неговия защитник за проверка на присъда №15 от 27.11.2024 г., постановена по НОХД №559/2024г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимият В. И. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.124, ал.1 от НК, във вр. с чл.128, ал.2, от НК, във вр. с чл.128, ал.1 от НК в това, че на 26.02.2023 г. в гр. Шумен, умишлено причинил тежка телесна повреда на М.И.К. от същия град, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота (закрита черепно-мозъчна и лицева травма, довела до изпадане в необратимо коматозно състояние), вследствие, на която причинил по непредпазливост смъртта на М.И.К., настъпила на 28.05.2023 г. в „МБАЛ - Шумен“АД - гр.

Шумен (в резултат на развилата се като усложнение двустранна абсцедираща плевропневмония, която се явява непосредствена причина за настъпилата смърт и е в пряка причинна връзка с умишлено причинената тежка телесна повреда), поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две / години и 8 /осем/ месеца, 1 което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С въззивната жалба се акцентира на явна несправедливост на присъдата в наказателно-осъдителна й част. Претендира се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се приложи института на чл.66 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И. се явява лично, представлява се от новоназначен защитник – адв. Й., упълномощен с пълномощно от 12.02.2025г. и редовно приет от настоящия състав. Последният счита, че постановената присъда на ШОС е неправилна и незаконосъобразна, като моли същата да бъде изменена, тъй като според него смъртта на пострадалия е настъпила като последица от умишлено нанесена средна телесна повреда, а не от тежка. Предвид това обстоятелство, следва да бъде изменена присъдата, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и да се приложи чл.66 от НК. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият изразява съжаление за стореното, като пояснява, че никога не е искал смъртта на баща си и много го е обичал. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият И., моли за условна присъда.

С въззивния протест се иска апелативният съд да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. И., което да бъде увеличено в размер на не по-малко от 5 години лишаване от свобода, след което да се приложи редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК.

Представителят на Апелативната прокуратура поддържа въззивния протест. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е несправедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици. Прокурорът намира, че окръжният съд е проявил твърде висока снизходителност, като предлага на въззивната инстанция да увеличи размера наложеното наказание лишаване от свобода.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Шумен е проведено по реда на глава XXVII от НПК. Подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да 2 се събират доказателства за тях или нови такива. Съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М. И. живеел в къща заедно с баща си М.И.К., находяща се в гр. Шумен, ул. „Четвърта“ №17. И. полагал ежедневни грижи за своя баща, като през 2022 г., след завръщането си от чужбина, направил основен ремонт на къщата. На 26.02.2023 г., около 18:00 ч., И. отишъл до намиращия се в близост до дома му магазин, от който си закупил бира.

Прибрал се в тях около 19:00 ч. и заедно с баща си – постр. К. седнали да вечерят и да се черпят с алкохол, като подсъдимият пиел уиски, а баща му – бира. Същата вечер, около 21:00 ч., К. тръгнал до тоалетната, а подс. И. го предупредил да внимава да не се напикае, тъй като баща му имал проблеми при уринирането и често се напикавал. След като свършил с тоалетната, постр. К. се върнал в стаята и казал на И., че се е напикал. Това ядосало подсъдимия И., тъй като това често се случвало е налагало смяна на дрехите му. К. бил седнал на леглото си до масата. Подсъдимият И. станал от табуретката до масата, на която седял, застанал срещу баща си и му нанесъл общо 6 (шест шамара) по лицето, удряйки го от ляво и дясно, като му крещял:

„аз казах ли ти, че ще те набия някой път“. След това К. легнал по гръб на леглото, на което седял. Подсъдимият И. го хванал с ръце за шията, като го попитал дали слуша това, което му говори. Баща му отговорил с нечленоразделни звуци. Тогава И. му нанесъл още два силни удара с юмрук в областта на лицето и му казал да си ляга. След това К. се обърнал към стената и се завил с юргана, а И. продължил пие уиски и около полунощ легнал да спи, в същата стая. На 27.02.2023 г., около 07:10 ч., подсъдимият И. се събудил, като чул, че баща му диша затруднено и кашля. Той отишъл до леглото му и видял, че М. К. е в безсъзнание, като от устата му се стичала кръв. Виждайки това В. И. започнал да вика“ татко, татко, какво направих…“. Той скъсал парче от чаршаф и заедно с него, както и с хавлия, започнал да чисти кръвта 3 по лицето на баща си. Тъй като М. К. бил с дефекация, подсъдимият съблякъл фланелата, анцуга и гащите, с които бил облечен баща му, изчистил го с мокри кърпи, след което му облякъл нови слипове. Същият ден, около 07:31 ч., подсъдимият И. се обадил на тел.112 и извикал екип на спешна помощ. Докато чакал пристигането на екипа, той замазал с боя пръските кръв, които били на стената над леглото на баща му. Същите били получени, тъй като М. К. кашлял кръв, докато лежал на леглото. Пристигналият на място екип на ЦСМП – гр. Шумен, откарал М.И.К. до „МБАЛ – Шумен“ АД – гр. Шумен, където последният, въпреки проведените реанимационни мероприятия и лечение, починал на 28.05.2023 г.

На местопроизшествието е извършен оглед, за което е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 27.02.2023 г. и изготвен албум към същия /л.41-47, т.І от ДП/. При проведения оглед са намерени и иззети като веществени доказателства – 1 бр. вълнена фанела, бежова на цвят, 1 бр.

Хавлия бежова, 1 бр.парцал, възглавница с калъфка; празна стъклена бутилка с вместимост 0,7 л. с надпис „TULLAMORE DEW“.

От заключението на съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №35/2023 г., извършена в хода на досъдебното производство, върху трупа на М.И.К. са установени:

1. Травматични увреждания: Съчетана травма: глава, гръден кош, поясна област, крайници: Контузия на главата: - фрактура на лявата скулна дъга; фрактура на долната челюст на две места – в областта на брадичката вдясно и на левия хоризонтален клон на долната челюст; субдурален хематом теменно слепоочно в ляво, състояние след трепанация и евакуация на хематома; малък субдурален хематом теменно тилно вдясно; субарахноидален кръвоизлив в тилните дялове на мозъка; субарахноидален кръвоизлив в областта на двете малкомозъчни полукълба; дифузна травма на мозъка – точковидни кръвоизливи в мозъчната кора. При проведената аутопсия са били установени множество ятрогенни увреждания, получени в резултат на медицински манипулации и на продължително залежаване: оперативен отвор в основата на шията срединно от трахеостомия; кръвонасядания с инжекционни бодове в основата на шията надключично вляво и подключично вдясно; кръвонасядане с инжекционен бод в дясната слабинна област; множество инжекционни бодове по двата горни крайника, повече на десния; обширно кръвонасядане по задната страна на дясната мишница, от рамото до лакътя, обхващащо и вътрешната страна на мишницата и предлакътната ямка; декубитални увреждания и дефекти в кръстцовата област, на седалището 4 вдясно, на лявата пета и на десния глезен външно и дясната пета.

Всички травматични увреждания установени и при аутопсията, и регистрираните при приемането и при клиничното наблюдение на пострадалия М. К. са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар.

Непосредствената причина за смъртта на М.И.К. се дължи на двустранна абсцедираща плевропневмония. Между установените травматични увреждания, в едно с развилите се усложнения и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №51/2024 г. е видно, че: 1.

На 27.02.2023 г. при М.И.К. са диагностицирани признаци за: закрита черепно мозъчна и лицева травма, изразяваща се със следните увреждания: счупване на горна челюст и странична стена на лява очница, странична и предна стена на горночелюстен синус в ляво, кръв в синусите, околоочен хематом /кръвонасядане/ в ляво, счупване на долна челюст на две места, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, дифузна травма на мозъка; травма на шията: кръвонасядания по кожата на шията.

Установените травматични увреждания са довели до изпадане в необратимо коматозно състояние, определящо медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, коеото в разглеждания случай е завършило със смъртта на М. К.;

- Развилите се усложнения, явяващи се в случая непосредствена причина за смъртта, са последица от получените увреждания и определят пряка причинно-следствена връзка между закритата мозъчна травма и смъртния изход.

- Характеристиката на травмите по вид и локализация съответстват на обясненията на обвиняемия, в които той посочва, че е нанесъл удари с ръце в областта на лицето двустранно. Предвид по-голямата сила, която е необходима, за да бъдат фрактурирани лицевите кости, може да се предположи, че в тези зони ударите са нанесени с юмруци, а не с шамари.

- Счупването на лицевите кости вляво и счупването на долната челюст са резултат от не по-малко от две отделни механични въздействия, два удара, нанесени с голяма сила. Кръвонасяданията по кожата на шията съответстват да са в резултат от притискане, стискане с ръце.

5

- Естеството на уврежданията дава основание да се приеме, че след получаване на травмите М. К. е изпитвал силни болки през продължителен период от време (възможно от порядъка на часове) – време, необходимо да се увеличи обема на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка и да се развие компресионния синдром, отговорен за изпадането му в коматозно състояние.

- Несъмнено наличието на вътречерепен кръвоизлив в такъв обем като установения, неминуемо би довел до смърт без оказване на медицинска помощ, в частност оперативното му евакуиране.