Решение № 149 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ********против решение №

219/10.06.25г.,постановено по гр.д.№ 1830/24г.по описа на РС-Карлово,3-ти гр.с.,с което е признато за установено по отношение на ********,че договор за потребителски кредит PLUS-20352283/18.12.2023г.,сключен с Г. Я. С.,ЕГН-**********,гр.К.е нищожен на основание чл.22 вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Жалбоподателят ******* намира решението за неправилно по подробно изложени във въззивната жалба съображения.Иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърли исковата претенция на Г. Я. С..Не ангажира доказателства.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият по жалбата Г. Я. С.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.В.М. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор съображения.Иска същата да се остави без уважение,а обжалваният съдебен акт да се потвърди.Също не ангажира доказателства.Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски,ако се представят доказателства за направата им.

ПдОС,след проверка на решението в атакуваните му части съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Производството пред КРС е образувано по предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД от Г. Я. С. против ******* за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит (ДПК) № PLUS-20352283/18.12.2023г.,поради което ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 7980,80лв.,представляваща разликата между главницата и цялата дължима сума по кредита;евентуално за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит PLUS-20352283/18.12.2023г.,с които се задължава Г. Я. С. да заплаща застрахователна премия,както и такса ангажимент поради противоречие със ЗПК,към които се прилага ЗЗП.В исковата молба се поддържа,че посоченият договор е недействителен на осн.чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК,чл.21,ал.1 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди,че между ******* в качеството му на кредитор от една страна и Г. Я. С.,ЕГН-********** в качеството му на кредитополучател от друга страна,е сключен ДПК № PLUS-20352283/18.12.2023г.,по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от 13 000лв.,която той усвоил изцяло.Параметрите на сключения договор са следните:Сумата от 13 000лв.подлежи на връщане на 72-месечни погасителни вноски в размер на 291,40лв.с краен падеж до 15.12.2029г.при ГПР-11,58% и ГЛП-10,06%,включена такса ангажимент-325лв.,застрахователна премия по застраховка-3622,32лв.и обща стойност на плащанията 20 980лв.

По делото са представени писмени доказателства и е изготвена и приета ССЕ,от която се установява,че по процесния ДПК „********е превела на ищеца сумата от 12 675лв. на 19.12.2023г.;по договора са платени суми в общ размер на 1770лв.Такса ангажимент е била включена при изчисление на ГПР,а застрахователната премия не е била включена при изчисление на ГПР.Посочено е,че ако застрахователната премия се включи в ГПР,то същият,изчислен по метода на паричните потоци би бил в размер на 20.0146%.Вещото лице сочи,че ГПР,посочен в договор за паричен заем е бил изчислен по формулата,предвидена в ЗПК.Сумите,платени от ищеца като застрахователна премия са били преведени на застрахователите,а стойността на ГПР,изчислен по метода на паричните потоци върху сумата от 12 625лв.е в размер на 11.58% и не се различава от стойността на ГПР, посочен в договора за кредит.

За да постанови решение в обжалвания смисъл,КРС е приел,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен,тъй като не са спазени изискванията на чл.10а от ЗПК във връзка с таксата ангажимент,както и изискванията на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.За да стигне до тези изводи,първоинстанционният съд е приел,че ДПК не съдържа посочване на точния ГПР съобразно уговореното от страните.Счел е,че посоченият ГПР не е е изчислен правилно,като в нарушение на императивните правила на ЗПК в общите разходи по кредита не е включена застрахователната премия по сключената застраховка,която е намерил,че е била задължително условие за сключване на кредита при тълкуване клаузите на договора,СЕФ и общите условия към същия.Приел е,че посочването на неверен годишен процент на разходите,без включване на застрахователна премия в размер на около 1/3 от главницата по кредита се приравнява на липса на ГПР и е неизпълнение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,с което е обосновал крайния си извод за недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК.

2

От приетите по делото писмени доказателства,вкл.ДПК

№

PLUS20352283/18.12.2023г.и приложенията към него,както и от ССЕ се установява,че между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по см.на чл.9,ал.1 от ЗПК,сумата по който е усвоена от ищеца С..Поради което длъжникът по договора има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК и на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП,противно на възраженията на ответника,и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП,както правилно е приел и КРС.

Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредите,като се посочат взетите предвид допускания.В процесния ДПК е посочен ГПР в размер на 11,58%.В Стандартния европейски формуляр (СЕФ)за предоставяне на информация за потебителските кредити е отразено,че ГПР е формиран на базата на месечните погасителни вноски,с 30дневен гратисен период и лихвен процент от 10,06%.В „Свързани с договора разходи“ и „Всеки друг разход,свързан с договора за кредит“ обаче са отразени само еднократна такса ангажимент,2,50% от кредита (325лв.),удържана от размера на кредита и цена на банков превод според тарифата на съответната банка.Никъде в СЕФ не е отразено като разход по кредита,че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 3622,32лв.,която се равнява на 28% от главницата по кредита.Следователно правилен е извода на районния съд,че още при представянето на ищеца на СЕФ,той е въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение,тъй като от една страна той кандидатства за сумата от 13 000лв., следва да върне 20 980,80лв.,при посочен ГПР от 11.58% и фиксирана лихва от 10.06%, а от друга страна - за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия,не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга,каквато обаче е включена в ДПК.Т.е.първоначалната информация не отговаря на обективната действителност,тъй като договорът за застраховка се явява задължително условие за получаване на кредита.Застрахователната премия,която ищецът е следвало да плати,не е взета предвид при калкулациите на ГПР,а според чл.19,ал.1 е трябвало да бъде включена,тъй като ГПР изразява общите други преки или косвени разходи,комисионни и възнаграждения от всякакъв вид.В процесния случай в посочения ГПР не са включени всички действителни разходи,поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК.Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други,дължими от потребителя суми,различни от лихвата.Предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем,като завишават размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Ето защо настоящата инстанция споделя направения от КРС извод,че клаузата за заплащане на застраховка е нищожна поради неспазване на императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,като намира,че същата е уговорена във вреда на потребителя,не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия,равняваща се почти 30% от заетата сума.

Не се споделя възражението на жалбоподателя,че застрахователната премия не трябва да бъде включена като разход в ГПР съгл.чл.19,ал.1 от ЗПК,тъй като ищецът не бил задължен да сключи договорът за застраховка,а в ГПР следвало да се включат само застраховките,които са задължително условие за получаване на кредит.Както се посочва погоре,от тълкуването на клаузите на договора,СЕФ и Общите условия,застраховката се явява задължително условие за получаване на кредита.При всички случаи застрахователната премия представлява разход,който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този 3 разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В този смисъл е и даденото определение в чл.3,буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008г.относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/12/ЕИО на Съвета.Соченият извод се възприема напълно и от настоящата инстанция при разрешаване на процесния спор.

Споделят се изцяло и изводите на районния съд относно недействителността на клаузата за такса ангажимент като противоречаща на чл.10а,ал.1 от ЗПК.Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояването на кредита,ответното дружество не е имало право да претендира заплащане от кредитополучателя на такса ангажимент.

Поради горното настоящата инстанция намира,че жалбата е неоснователна,а решението на КРС е правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна.Такива се претендират за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. И поради това следва да се присъдят на пълномощника,осъществил правната защита на въззиваемия С.,като съдът определя възнаграждението в размер на 600лв.(306,78 €) предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,обема извършени процесуални действия от страна на пълномощника,проведеното едно съдебно заседание и цената на иска.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 219/10.06.25г.,постановено по гр.д.№ 1830/24г.по описа на РС-Карлово,3-ти гр.с.

ОСЪЖДА *********да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв на адв.В. В.

М.,******,от АК-П.,личен № **********, служебен адрес: *********, сумата от 306,78(триста и шест евро и 78 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Г. Я. С.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4