Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 26.07.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 292/2024
Вид
Решение № 126
Подписан
26.07.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.7 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Ямбол, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря ж.ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. К. ЕГН ********** от гр.*** срещу Наказателно постановление № 24-0814-000024/15.02.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор РУ Стралджа в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се излагат конкретни съображения. Твърди се, че не е извършено деянието, описано в наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г.И.Г. от АК – гр.Ямбол и се пледира за отмяна на наказателното постановление, като се излага довод, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и акцентира, че се касае за маловажен случай на нарушението по чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 06.02.2024 г. в 16.45 часа жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „БМВ” 325 ХИ в гр.*** По същото това време до № 37 на улицата, свидетелят И. - *** в РУ Стралджа спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. При проверката заедно със свидетеля Х. констатирали, че жалбоподателят е без обезопасителен колан. Свидетелят И. приел, че жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и му съставил АУАН бл. № 0558288/06.02.2024 г., като К. отказал да подпише акта и отказът му е удостоверен чрез подписа на свидетеля Х.. Впоследствие въз основа на акта при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят К. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя И. и на свидетеля Х. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то лично от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и в НП дата и час лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя и то на посоченото място. Спорно се явява обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал МПС със или без поставен обезопасителен колан.

Показанията на свидетелите подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, доколкото същите са конкретни, ясни и последователни, изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на водача още при движението на МПС, преди спирането му от полицейските служители. Освен това, няма данни по делото, които да 2 създават съмнения относно обективността и безпристрастността и на двамата свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан, поради което е нарушил визираната разпоредба.

Нарушението правилно е квалифицирано, приложената е и съотносимата санкционна разпоредба. Нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на обезопасителния колан при предприемане на движение и докато трае това бездействие, наказателноотговорното лице е в нарушение. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, след настъпване на съставомерния момент, в случая започване на движението, в който момент е следвало да бъде извършено дължимото действие - да бъде поставен коланът, се установява едно трайно фактическо състояние. Последното следва да се квалифицира като продължено административно нарушение, осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или с преустановяване на движението на МПС.

Не на последно място, случаят не е маловажен по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.137, ал.1 от ЗДвП - напротив, неговата обществена опасност е типична за случаите на такова нарушение. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл.28 от ЗАНН. По посочените съображения наказващият орган като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

Правилно е била приложена от административнонаказващия орган санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 50 лв. и тъй като размера на глобата, определена в горепосочената разпоредба е фиксиран, съдът счита, че липсва законово основание за намаляването й.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 10 контролни точки, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 10 контролни точки.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя 3 наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0814-000024/15.02.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор РУ Стралджа в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на А. Д. К., ЕГН **********, адрес *** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН ********** от гр.*** да заплати на ОДМВР Ямбол сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4