Решение № 85 от 20.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ямбол, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. П. от гр.****** - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И. и по въззивна жалба на Д. Б.

И. и А. М. Д., двамата от гр.*******, против Решение №413/23.08.2022г. на Ямболски районен съд, поправено с Решение №532/24.10.2022г., по гр.д.№20222330101871 по описа на този съд, с което са постановени мерки за защита от домашно насилие по отношение на С. П. и Б. И., спрямо които от страна на Д. И. и А. Д. са извършени актове на домашно насилие, като съдът е задължил Д. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. П., задължил е Д. И. и А. Д. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на детето Б., наложил е на Д.И. и на А. Д. глоби в размер на по 200 лева и ги е осъдил да заплатят ДТ в размер на 25 лв., както и да заплатят съдебни разноски на молителите С. П. и Б.И. в размер на 400 лева., като е отхвърлил молбата на Б. И. за налагане по отношение на Д.И. и А. Д. на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, както и молбата на С. П. за налагане по отношение на Д.И. мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Въззивниците С. М. П. - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б., са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение молбата им за постановяване на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Според оплакванията им, решението на първата инстанция в тази му обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Въззивниците считат, че съдът не е извършил съвкупна преценка на събраните доказателства, не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност и логическа последователност, неправилно е кредитирал показанията на св.И.а без да отчете възможната им заинтересованост на основание чл.

172 ГПК и обстоятелството, че не съответстват на свидетелските показания на св.Л. и на другите 1 събраните по делото писмени доказателства. Съдът не отчел и факта, че освен акта на домашно насилие от 17.07.2022г., е имало и други предходни скандали, а съгласно сочена практика на ВКС, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Също неправилен бил и изводът за отсъствие на данни за извършено домашно насилие над малолетното дете, при дадените от св.Л. показания, че ответниците се държат грубо с П. и детето още отпреди една година, с използвани обидни думи и закани по отношение на П. в присъствието на детето и данните за насилие по отношение на детето преди процесната дата. Неправилно съдът интерпретирал показанията на св.Л., който макар да не бил пряк свидетел на акта на насилие, непосредствено след това е възприел състоянието и нараняванията по молителите, както и обясненията на детето Б. по отношение на случилото се и изпитвания от детето страх от неговия баща и съжителката му.

Според въззивниците, събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че се касае за системност в поведението на ответниците, изразяващо се в заплахи за здравето и живота на П., отправяни обиди и вулгарни изрази по отношение на личността й, системно ограничаване на правото й да живее спокойно, което е осъществявано в присъствието на детето; че ответникът Д.И. е блъснал детето, а двамата ответници са осъществили и физическо насилие по отношение на П. пред детето, а преди това е осъществявано физическо насилие от страна на ответницата А. Д. по отношение на детето Б., като за системността на осъществяваното насилие сочи издадената заповед по ЗЗДН по гр.д.№ 2190/2021г. на ЯРС. Въззивниците сочат, че не е опровергана доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал. 3 ЗЗДН и е установено психическо и физическо насилие като акт на домашно насилие. При правилно формирани изводи, че на процесната дата спрямо молителите е осъществен акт на домашно насилие, неправилно и незаконосъобразно съдът не наложил мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН. Също неправилно съдът отказал и събирането на относими за спора доказателства.

По тези съображения въззивниците С. П. и Б.И. молят за отмяна на решението на първата инстанция в оспорената част и за постановяване на ново решение от въззивния съд с налагане на мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.

С подадения писмен отговор Д.И. и А. Д. са оспорили жалбата на С. П. и Б.И., по съображения, че оплакванията на въззивниците П. и И. са голословни и не почиват на събраните по делото доказателства и че целта на мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН е да даде закрила, а не да превъзпита извършителя, като в случая детето ще осъществява лични контакти с баща си в изпълнение на постановения от съда режим на лични отношения, а С. П. няма интерес от посочената мярка за защита, тъй като същата мярка е взета с решението по гр.д.№2190/2021г. по описа на ЯРС и е безсрочна.

Въззивниците Д. И. и А. Д. са обжалвали решението на ЯРС в частта, с която съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие и им е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН , както и глоба в размер на по 200лв. Същите са оспорили като неправилен извода на съда, че е осъществен от тях акт на физическо насилие над С. П., както и акт на психическо насилие по отношение на детето Б., като сочат, че от събраните по делото доказателства не е установен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Неправилно съдът приел, че участието на Д.И. в случващото се е форма на домашно насилие, като считат, че от формулировката на решението не става ясно какъв точно акт на домашно насилие е установил съдът, нито как може самото участие на И. да представлява агресивен акт, след като той е сторил най-естественото нещо в ситуацията - да разтърве максимално бързо двете жени, а действия като дърпане на майката пред детето и бутане на самото дете не са установени по делото. Действията на А. Д. също не биха могли да се квалифицират като акт на домашно насилие, тъй като макар да е безспорно установен фактът на физическо съприкосновение между двете жени - А. и С., последната е била агресорът, срещу когото А. се е защитила и поведението й да се защити не е морално укоримо и противоправно. В обобщение двамата въззивници сочат, че по делото не е установено кумулативното наличие на двете предпоставки - ответниците по молбата да са извършили противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, осъществен от лица, намиращи се в правна, фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 от ЗЗДН и целта на закона е да се даде закрила на лица, пострадали от насилие, а не да се санкционират ответниците за поведение, от което самите те са пострадали.

2

По тези съображения въззивниците И. и Д. молят за отмяна на решението на ЯРС в оспорената от тях част и за постановяване на решение за отхвърляне молбата за защита на молителите.

С. П., лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния Б., с подадения писмен отговор е оспорила въззивната жалба на Д.И. и А. Д. като неоснователна, с доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата и за установен по делото акт на физическо насилие по отношение на П. и психическо насилие по отношение на детето, като изложението преповтаря съображенията по подадената от тях жалба.

В о.с.з. всеки от въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли за уважаването й, като оспорва жалбата на другите въззивници, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадена от легитимирани страни и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Производството пред ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.4, ал.1, вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от С. М. П. - лично и в качеството й на майка на малолетното дете Б. Д. И., против Д. Б. И. и А. М. Д., двамата от гр.*******.

В молбата са изложени индивидуализиращите белези на актове на домашно насилие от 17.07.2022г. около 10,20ч.-10,30ч., изразили се в осъществено спрямо двамата молители физическо и психическо насилие - спрямо молителката С. П. от страна на Д.И. и спрямо детето Б. от страна на А. Д. и Д.И.. Според изложените твърдения, на посочената дата в дома на молителката пристигнали бабата на детето К. И. и ответницата А. Д., с намерението да вземат детето Б. за осъществяване на личен контакт с баба му. След като детето отказало да тръгне с баба си, ответницата Д. започнала настоятелно да звъни на звънеца на дома на молителката и когато тя излязла на площадката, Д. започнала да я души, да нанася удари в носа й и по лицето й, да й нанася ритници в корема и краката, да я дере с нокти, да я влачи към стълбите, което се случило в присъствието на детето, което плачело и треперело от страх. В същия момент се повил ответникът Д.И., който хванал молителката и я държал, за да може ответницата Д. да я удря, след което блъснал и детето, а след като двамата молители успели да влязат в дома си и да се заключат, И. блъскал по вратата и я ритал, крещейки и заплашвайки, че "така или иначе пак ще ги докопа".

Към молбата са представени декларации по чл.9 ЗЗДН, подадени лично от С. П. и в качеството й на майка на детето Б. И., в ко ит о с а описани същите изложени в молбата актове на насилие спрямо двамата молители от *******г.

Ответниците са оспорили молбата с основното възражение, че твърденията в молбата не отговарят на истината и молителката е тази, която е осъществила акта на насилие спрямо ответницата Д., а ответникът И. се е намесил, за да отблъсне П..

С постановеното по спора решение (поправено по реда на чл.247 ГПК) ЯРС е приел, че на процесната дата е било осъществено физическо съприкосновение между молителката П. и ответницата Д., при което травми са получили и двете, а пряк очевидец на случилото се е било детето Б., което е било стресирано, пищяло е, чувствало се е тревожно и поведението на ответницата в присъствието на детето е акт на домашно насилие под формата на психическо насилие. Съдът е приел, че ответникът Д.И. също е осъществил насилие по отношение на двамата молители, изразило се в дърпане на майката пред детето и бутане на самото дете. Поради това районният съд е уважил молбата на С. П. - лично и като майка на детето Б., и е постановил срещу ответниците мярката за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължавайки Д.И. да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. П., а Д.И. и А. Д. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на детето Б. И., като е наложил глоби по чл.5, ал.4 ЗЗДН на двамата ответници в размер на по 200лв., осъдил ги е да заплатят ДТ в размер на 25лв. и съдебни разноски на молителката в размер на 400лв. С решението съдът е отхвърлил молбата за налагане на мярката по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН - условия и срок за забрана на ответниците да приближават пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, излагайки съображения, според които случаят е бил продиктуван от изострените отношения 3 на страните по повод контактите на бащата-ответник с детето, приемайки, че не е била осъществена пряка агресия срещу детето и мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е достатъчна, за да бъдат предупредени ответниците да се въздържат от подобно поведение, тъй като смисълът и духът на закона - ЗЗДН, е да защити действителните жертви от акт на домашно насилие, а не да разрешава влошени отношения на родителите по повод осъществяване режим на лични контакти с детето.