Решение № 34 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20243100500010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Т. Й. М., Т. Й. М. и Й. Т. М. срещу Решение № 3520 от 02.11.2023г. по гр.д. № 8151/2023г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с коeто на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза на молителя Й. В. М. с ЕГН ********** срещу извършителите Т. Й. М. с ЕГН **********, Т. Й. М. с ЕГН ********** и Й. Т. М. с ЕГН **********, които са задължени да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие по отношение на молителя, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН всеки от тях е осъден да заплати по сметка на ВРС глоба в размер на по 200 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение и постановяване в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Изложени са съображения, че решението не почива на съвкупна преценка на всички доказателства по делото, не дава отговор на конкретните доводи и защитни възражения на страните, а фактическите изводи на съда са в разрез с обективната истина. От съвкупността на доказателствата по делото е видно, че молбата за защита в случая е израз на очевидна недобросъвестност на молителя и злоупотреба с процесуални права в нарушение на чл. 3 от ГПК, поради което е неоснователна. От мотивите на решението не е ясно как съдът е достигнал до извод, че обидата е акт на домашно насилие, както не е обосновано въз основа на кои доказателства съдът е приел, че всеки от въззивниците е автор на конкретен акт на домашно насилие. В решението липсва анализ на свидетелските показания, а правните изводи по същество противоречат на 1 правилата на формалната логика. Не е отчетено позоваването на разминаването между дадените много по-рано бланкетни обяснения по случая от молителя и от ангажираните от него свидетели пред служители на V РУ на МВР – Варна и посоченото в молбата за защита и декларацията, както и посоченото в с.з. от 02.10.2023г. и в показанията на ангажираните от него свидетели значително по-късно във времето, които излагат детайлно възприятие за случилото се, спомняйки си конкретни изрази и фрази. От друга страна от показанията на свидетеля Д. се установява, че именно молителят е инициатор на възникналия между страните спор. От съвкупността на доказателствата по делото следва да се приеме, че между страните е налице личен и имуществен конфликт, но актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН извършени от всеки от ответниците по време, място, начин на извършване и проявна форма, не са установени по безспорен и категоричен начин по делото. Не са установени осъществени от тях действия, които да са въздействали негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на молителя, които да са предизвикали у него уплаха, тревожност и стрес или други неприятни усещания, като данните по представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са успешно опровергани от останалите доказателства по делото. Отправят поради изложеното искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата да се отхвърли с извод за неоснователност.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Й. В. М., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че скоро след постановяване на обжалваното решение отношенията между страните отново са се влошили, а скандалите в същите проявни форми се подновили. Последните се отразяват негативно на здравословното му състояние, като ежедневно налагат посещения, контролни прегледи и рехабилитация при лекари и вместо роднините му да го подкрепят, психическото насилие от тяхна страна се увеличава. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена от Й. В. М. молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу извършителите Т. Й. М., Т. Й. М. и Й. Т. М. по повод извършени от последните актове на домашно насилие.

Молбата, депозирана на 26.06.2023г. е основана на следните фактически твърдения: ответниците са съответно син, снаха и внук на молителя, които след сключен с тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето от първия от тях задължение за гледане и издръжка на молителя на 13.07.2021г., започнали системен тормоз върху молителя и жената, с която съжителства – Н.. Молителят и последната живеят на втори етаж, а ответниците живеят на първи етаж на еднофамилна вилна сграда, находяща се в гр. В**********. Така, 2 на 24.05.2023г. при пристигане в дома им на голямата му дъщеря П., ответницата Т. М. внезапно и безпричинно пред всички започнала да му крещи и да го обижда, наричайки молителя алкохолик, курварин и боклук. Обърнала се към дъщеря му П., на която казала:

„Взимай си боклука да го гледаш в К.“. Отправила заплахи за саморазправа, убийство и изгонване от имота към молителя и жената, с която живее: „ще ви ликвидирам, ще ви очистя, боклуци ….“. В това време ответникът Т. М. също започнал да отправя обиди и заплахи към молителя и Н. с изразите: „Ще ви изселя, дърта пачавра“, а внукът му Й. М. крещял към молителя, че е тъпанар и боклук, размахвал среден пръст и псувал на майка и предизвикателно крещял „Нали си мъж, излез да се бием!“. Скандалите между страните продължили, като на 26.05.2023г. молителят подал жалба в прокуратурата, по която била образувана преписка № 6869/2023г. по описа на РП – Варна. Въпреки това на 17.06.2023г. вечерта около 21:00 часа по молба на молителя към внука му да намали музиката, която звучала много силно, последвал скандал между страните, при който сина му Т. М. псувал молителя крещейки „Да ти … п….лелина!, а внука му Й. М. размахвал среден пръст, псувал го на майка и му крещял „Ако си мъж, ела да се биеш!“. Молителят е с влошено здравословно състояние поради редица заболявания и извършени оперативни интервенции, поради което отношението на роднините му причинява силен стрес и основателни опасения у него от саморазправа и страх за живота му. Отправил в тази връзка искания за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо всеки от ответниците посредством задължаването им да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителя, както и да им бъде забранено да го доближават на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца.

В хода на проведеното по делото първо съдебно заседание, ответниците чрез процесуален представител оспорили твърденията в молбата и в представената декларация, в частта за системен тормоз, както и в частта относно конкретните описани актове на домашно насилие, извършени от всеки от тях и конкретните описани изрази отправени към молителя.

Позовали се на несъответствие в изложеното в молбата за конкретните обстоятелства, при които се твърди да са извършени актовете на домашно насилие и обясненията, които молителят е дал пред служител на Пето РУ – Варна. Отправили искане молбата за защита да се отхвърли като неоснователна.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/, съдържаща предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.

10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителя с извършителите са баща-син, свекър-снаха и дядо-внук /чл. 3, т. 5 и т. 7 от ЗЗДН/. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Й. В. М. по смисъла на чл. 9, ал.

3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 2, т. 3 от закона, установява със съдържанието 3 си времето, конкретните действия и обстоятелства, при които са осъществените описаните деяния поотделно, които в съвкупност описват упражнените спрямо декларатора актове на домашно психическо насилие от страна на всеки от ответниците, изразяващи се в отправяне на обидни и нецензурни изрази, придружени с размахване на среден пръст от ответника Й.

М. /алкохолик, курварин, боклук, дърта пачавра, тъпанар/ и заплахи за саморазправа и убийство /ще ви ликвидирам; ще ви очистя; ще ви изселя; ще сляза долу и ще ти потроша кокалите; ако си мъж, ела да се биеш; да ти …. п… лелина/.

Няма спор по делото, че страните се намират в твърдяната роднинска връзка, както и че с алеторен договор от 13.07.2021г. молителят прехвърлил на сина си Т. М. идеални части от правото на собственост върху описаните недвижими имоти, находящи се в гр.

В**********, като е запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху тях. Страните живеят във вилната сграда, изградена на посочения адрес, като молителят и съжителстващата с него жена обитават етаж 2, а ответниците – етаж 1.

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че по отношение на ответниците не са налице данни същите да са настанявани за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ АД, гр. Варна; че по повод подаден от молителя сигнал на 17.06.2023г., служители на Пето РУ – Варна са посетили адреса, на който страните живеят; че по жалба на молителя с вх. № 51237 е образувана пр.пр. № 6869/2023г. по описа на РП – Варна, както и че тримата не са осъждани лица.

По искане на молителя по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н. Н. /съжителстваща с молителя на съпружески начала от 11 години/, П.К. и Д. К. /дъщеря и зет на молителя/. От показанията на първата се установява, че на 24.05.2023г. между страните започнал конфликт по повод имота, който обитават, при който при пристигане на голямата дъщеря на молителя, ответниците започнали да го обиждат. Т. го нарекла „дърт курварин“, а Й. отправял заплахи. На 17.06.2023г. внукът му Й. след почукване по стената от страна на молителя да намали музиката, която се отразява зле на здравето му, отворил прозореца и се провикнал „Слез, бе, след като се правиш на мъжкар и на отворен, слез долу да се бием“ и показвал среден пръст.

В показанията си свидетелката П.К. установява, че по молба на баща й, със семейството й посетили дома му в гр. ************ При пристигането си станали свидетели на скандал между молителя и Т., която отправяла грозни обиди и закани за саморазправа с него и жената, с която живее. Наричала го „алкохолик“, „боклук“ и други, които е грозно да повтори, обърнала се към свидетелката с нареждане да го прибира да живее в с. К.. През това време Т. също започнал да се кара с баща си за това кой какво е платил, колко и защо е плащал. Обиждал баща си, при което се включил и внукът на молителя Й., който също го обиждал, псувал го и му показвал среден пръст.

Свидетелят К. сочи, че по молба на молителя за помощ поради ескалирали отношения в дома му, на 24.05.2023г. посетили адреса на който страните живеят. С пристигането си станали свидетели на скандал в разгара си между молителя и жената, с която съжителства и сина и снаха му. Свидетелят чул заплахи за саморазправа, обиди и необяснима за него 4 вербална агресия. Синът му и снаха му казвали на молителя, че ще се разправят с него, трябвало да напусне къщата и да живее при дъщеря си. Отправяли директни обиди и псувни на майка към молителя, както и заплахи – „…ще ви разчленя“, а от внука му от прозореца – „Хайде бе, ще сляза долу. Ще те пребия. Като си мъж ще се бием“. Помолил да снижат тона и да говорят без викове и крясъци, защото това не е нормално отношение към възрастен човек, болен и то родител. Опитът му да потуши скандала обаче бил без резултат. Обидите се отправяли от сина на молителя, от снаха му и внука му, който бил на първия етаж на терасата. Конфликтът продължил около 15-20 минути, през което време само ответниците говорели.