Решение № 94 от 11.07.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Свищов, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 твърди, че на 02.08.2016 г. бил сключен Договор за кредитна карта МК11646 от 02.08.2016г., по силата на който А. Н. Б. е ползвал банков кредит с разрешен размер 1000 лева. На 30.07.2019г. кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите вноски за главница и лихва, считано от 30.07.2019г. Поради това и на 23.07.2020г. на основание 20.2 от Общите условия на Банката кредита бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била съобщена на длъжника с покана, връчена му по възлагане съгласно чл.18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ В.Г..

С поканата била съобщена предсрочната изискуемост и размера на дълга, като е дадена възможност и срок за доброволно изпълнение на задължението.

Поради това, че задълженията по договора за кредит не били погасени, банката-ищец е подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК в Районен съд гр. Свищов. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 260/2021 г., по което e издадено Разпореждане № 187/31.03.2021 г. и Заповед за 1 изпълнение № 134/31.03.2021 г. На 31.03.2021 г. бил издаден изпълнителен лист № 47. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 20217250400605, по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.Г. с peг. № 725 в Регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие — Окръжен съд Велико Търново. След образуване на изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение до А.

Н. Б. се счита за връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след като били изпълнени предвидените в чл. 47, ал. 1- ал.5 от ГПК процедури и длъжникът не бил открит. Районен съд - гр. Свищов е указал на ищеца да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за доказване на вземането по заповедното производство. Моли съда да уважи предявения положителен установителен иск, за признаване за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, че А. Н. Б. дължи сумата: -950,00 лева - непогасена главница по договора за периода от 30.07.2019 г. до 24.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2021 г.; -189,40 лева - договорни лихви за периода от 30.07.2019 г. до 24.05.2021г.; -78,19 лева - мораторна лихва за периода от 30.07.2019 г. до 12.03.2020 г. -11,19 лева - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.05.2020 г.; -238,00 лева - такси за период от 30.07.2019 г. до 24.05.2021 г. - 126,60 лева - разноски за изготвяне и връчване на поканата., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 260/2021г. по описа на PC Свищов. Претендира разноски в заповедното производство размер на 31,87 лева за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява, не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК, особения представител на ответника адв. Й.

А. от ВТАК не е депозирал отговор на исковата молба. В хода на устните състезания заяви, че ответникът не е направил никакви опит да се срещне с него нито по телефон и нито по някакъв друг начин. Нямал представа за неговото местоположение, дали е в границите на Република България или извън нея, не знае дали работи или не работи, дали получава доходи или не, нямал никаква информация относно това. Счита, че доказателствата са ясни и следва да се приеме, че искът е основателен.

2

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

На 29.03.2021 г. ищецът в настоящото производство е подал до Районен съд Свищов заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника А. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.„****** за сумите - предмет на спора, дължими по Договор за кредитна карта от 2.08.2016г. По делото е издадена Заповед № 134/31.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20217250400605 при ЧСИ с peг. № 725 В.Г. с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника С.Т.П. на основание чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановения срок ищецът, предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е приложен Договор за кредитна карта МК11646 от 02.08.2016г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Приложени са към исковата молба общи условия на банката, съгласно които е формирана претендираната сума в размер на 1593,38 лв., като сума от всички усвоявания, които картодържателят-длъжник е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника плащания. Ответникът е подписал лично представените общи условия, след като се е запознал с тях. Подписал е и Приложение № 1 към ОУ. От последното се установява размера на всяка една от дължимите такси, дължимата минимална месечна вноски, ГЛП -18.90%, обезщетение за просрочие ОЛП на БНБ+10% пункта, ГПР 31,73%, изчислен съгласно чл. 10.8 от ОУ.

Съгласно чл. 8 от ОУ Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период. Месечните извлечения съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени 3 в Приложение № 1 към процесиите Общи условия, начислени от Банката; общо дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й.

Според предвиденото в чл. 9 ОУ, картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали при използването на Картата, в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл. 9.2. от ОУ/, или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към ОУ.

В случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, Картодържателя дължи на Банката обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, която се посочва от Банката в издаваните месечни извлечения), арг. от чл. 9.6. от ОУ.

По силата на чл. 20.2. от Общите условия към процесния договор, при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си. На основание чл.

20.2., вр. чл. 17.1. от Общите условия на банката към Договор за кредитна карта МК11646 от 02.08.2016г., поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката е обявила задължението на ответника за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с покана чрез ЧСИ В.Г., peг. № 725 и район на действие ОС Велико Търново, изпратена на посочения в договора адрес, връчена на 22.07.2020 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът 4 намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Искът с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 47/31.03.2021 г. по ч.гр.д. № 260/2021 г. на РС-Свищов.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това искът е допустим.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредитна карта МК11646 от 02.08.2016г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е вземането на кредитора е станало изискуемо и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за кредитна карта. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора. Приетият като писмено доказателство Договор за кредитна карта МК11646 от 02.08.2016г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено 5 средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ГПК този документ, неоспорен от ответника чрез назначения за особен представител адв. А., има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото.

Предвид обстоятелството, че договорът е обявен за предсрочно изискуем и при забава в плащанията от страна на ответника след 30.07.2019 г., следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната главница.

Основателността на главния иск води до извод за основателност и на акцесорните претенции за възнаградителна и мораторна лихва, както и за обезщетение за уведомяване, такси, поради което претенциите му следва да се уважат изцяло в заявения размер.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подадено на 29.03.2021 г. след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска.