Решение № 209 от 22.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Свиленград, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200739 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №26-0351-000448 от 23.07.2026година на Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на В. Г. Т. с ЕГН ********** от град

****************** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1022,58евро/2000лева/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА

УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят В. Г. Т. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Твърди се,че липсвали обективните и субективни признаци на същото,а наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.За него се явява адв.Г.,който излага подробни съображения в подкрепа на отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

1

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Б. П. Б., се установява, че на 02.06.2026година , двамата свидетели - полицейските служители –св.Б. П. Б. и М. В. В., изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато около 21,20часа - по бул.България спрели за проверка движещият се лек автомобил марка БМВ 540Д ХДРАЙВ с рег.№********* /като според свидетелските показания на разпитания по делото -актосъставител , управлявания от жалбоподател лекия автомобил бил с рег.№ ************** / .

Същият бил отведен в сградата на РУ Свиленград за извършване на проверка относно употреба на алкохол и на наркотични или упойващи вещества /НУВ/ от страна на водача.

При извършената проверка в сградата на РУ Свиленград, полицейските служители, обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като св. Б. П. Б. разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 , но същият отказал да бъде изпробван,според описаното в АУАН и НП,така и съгласно свидетелските показания на разпитания по делото актосъстовител-св.Б. П. Б.,но според отразеното в талона за медицинско изследване №279307 е удостоверено,че в 21,39часа водачът бил тестван с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ARRC 0049/ което техническо устройство е за тестване на водачите за употреба на наркотични или други упойващи вещества,като също е отразено,че отказва извършването на тестване за алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване.

В 22,15часа бил издаден горепосочения талон за медицинско изследване №279307,но жалбоподателя отказал да даде кръвна проба,поради което не явил в ЦСМП Свиленград в указаното време за даване на кръвна проба.

За така възприетото нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП/описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №5240702 от

02.06.2026г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

2

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основаниечл .174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1022,58евро/2000лева/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА

УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24 месеца .

НП е връчено на жалбоподателя на 24.08.2026г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, талон за медицинско изследване №279307, справка относно собствеността на процесното МПС, картон на НП.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

От Протокол относно запознаване на служители от ПК при РУ Свиленград със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, се установява,че актосъставителя Б. П. Б. не е бил запознат с процесната,тъй като е ползвал отпуск ,като няма ангажирани други доказателства дали същият е бил запознат с нея на по късен етап.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б. П. Б., така също и от приетите писмени доказателства – НП, разписка за връчването му, справка за нарушител/водач ,картон на НП , АУАН, талон за медицинско изследване №279307 справка относно МПС , Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и Протокол относно запознаване на служители от ПК при РУ Свиленград със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелят Б. П. Б. , възпроизвежда пред съда своите непосредствени възприятия за случилото ,като не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служител на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.

Тук е важно да се отбележи,че показанията на свидетеля ,установяват времето и мястото на извършване на проверката и водачът на МПС,но има противоречие относно кое точно МПС е било спряно и дали и бил тестван водачът с техническо средство или не,тъй като свидетеля,сочи че е спрял МПС с рег. № ****************,а в АУАН,в НП,талона за изследване и справката на МПС се установява,че се касае за МПС с рег. № *********,а от тук 3 неяснота относно средството с което се твърди,че е извършено адм.нарушение,предмет на обжалваното НП,а от там недоказаност на обв.теза. Също така остана недоказано от събраните по делото доказателства дали водачът е бил тестван или не за употребата на наркотични или упойващи вещества, тъй като видно от показанията на актосъставителя-полицейският служител поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 , но същият отказал да бъде изпробван,но според отразеното в талона за медицинско изследване №279307 е удостоверено,че в 21,39часа водачът бил тестван с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ARRC 0049/ което техническо устройство е за тестване на водачите за употреба на наркотични или други упойващи вещества,като също е отразено,че отказва извършването на тестване за алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване,което пък противоречи на св.показания на Б.,който в съдебно заседание твърди ,че водачът бил тестван на употреба на алкохол,но отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Поради съществени разминавания на св.показания с писмените доказателства по делото,съдът намира,че тези две спорни обстоятелства останаха недоказани от страна на АНО и в тази част свидетелските показания не се кредитират от съда с доверие и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото и както и приложените по АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – НП, разписка за връчването му, справка за нарушител/водач ,картон на НП , АУАН, талон за медицинско изследване №279307 справка относно МПС , Заповед №8121з1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и Протокол относно запознаване на служители от ПК при РУ Свиленград със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се потвърждават фактическите констатации изложени по горе в мотивите на съда.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от 4

ЗАНН/,тъй като процесното НП е връчено на 24.08.2026г.,а жалбата срещу същото е входирана на 26.08.2026г.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510006938 от 03.09.2026 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

В случая свидетелят – полицейски служител/в частност св. Б. П. Б. /, е категоричен, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, както и на него е съставил АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози .

В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.