Решение № 5319 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5319 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110148580 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В искова молба, с която ищецът А. Г. А. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със Заповед № ZО0000000025 от 05.07.2022г. на Изп. директор на ответника ..., на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му правоотношение, в рамките на което изпълнявал длъжността „Маркетинг Мениджър/Директор Маркетинг“. Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като нямало реално съкращение в щата, а малко след уволнението му е била преназначена друга служителка на длъжност, идентична със заеманата от него до уволнението му, т.е. със сходни трудови функции, а именно изпълнявалата до този момент длъжността „Мениджър, медия планиране“. Отделно се твърди работодателят да не е спазил процедурата по подбор.

С оглед изложените фактически твърдения, ищеца е предявил два обективно съединени иска: за признаване уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, както и за заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без работа, в периода от 06.07.2022 г. и за максималния 6 месечен срок /т.е. до 06.01.2023 г./, в размер от 69 948,60 лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът „...“ /с променено наименование в хода на производството като .../ в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, след реално съкращение в щата. Твърди и представя доказателства в тази връзка, че решението за съкращение в щата е взето от компетентния орган в лицето на Съвета на директорите, а решението за съкращение 1 и реорганизация да е взето преди самото уволнение на ищеца. Оспорва всички твърдения на ищеца, че има нает нов служител за изпълнение на същите трудови функции, като тези на съкратената длъжност, изпълнявана от ищеца. Ответникът твърди за него да не е възникнало задължение за подбор, доколкото съкратената длъжност е била единствена по щатното му разписание до 01.07.2022 г., т.е. към датата на уволнението. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ прави възражение за прихващане с изплатените от него при уволнението на ищеца „обезщетения по КТ“ в общ размер на 23 316,20 лв., представляващи начислени при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения по чл.220 от КТ и чл.222 от КТ за неспазения срок на предизвестие и за оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението за един месец Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание, поддържа отговора и въведените с него възражения.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.

2 КТ поради съкращаване на щата. За законността на уволнението в тежест на ответника бе да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена, въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция/, както и осъществяване на предварителна закрила, в случай, че са били налице предпоставките за нея.

Страните в производството не спорят, че са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение в периода от 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г. /съгласно трудов договор № 29/05.07.2021 г./, което е било прекратено с издадената заповед № 25/05.07.2022 г., която законосъобразност се оспорва по делото.

С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, като е възложил в тежест на ответника да докаже по предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за законосъобразността на 2 уволнението: 1.Надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на писмено изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум съдържание – ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението. 2.

Съкращение в щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението и 3. в хипотезата на задължителен подбор – съкращаване на една щатна бройка от множество щатни бройки на една длъжност, извършване на същия при спазване на установените в чл.

329 от КТ критерии.

В изпълнение на възложената му доказателствена тежест, ответникът ангажира по делото писмени и гласни доказателствени средства. Видно от приетите по делото Протокол от 22.06.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на ... и издадената въз основа на взетите на това заседание решения, Заповед № 82/01.07.2022 г. на Изп. директор Д. Н., в предприятието на ответното дружество е било взето решение за премахване на длъжностите „Фасилити Мениджър“, 1 щ.бр. за служител, човешки ресурси и Маркетинг мениджър/Директор маркетинг, с код по НКПД ... /т.е. длъжността на ищеца А./. За две от длъжностите е взето решение за трансформирането им, а именно: „Интериорен дизайнер, продуктов дизайн“ с код по НКПД ... се трансформира в „Ръководител звено“ с код по НКПД ...., а „Бранд мениджър“ с код по НКПД ... съответно се трансформира в дължност “Мениджър, проекти“ с код по НКПД ....

Съгласно т.2.1. от Протокола от заседанието на Съвета на директорите, след извършеното съкращение на посочените в т.1 длъжности, оставащите длъжности като:

Продуктов мениджър; Организатор маркетинг; Старши Графичен дизайнер, мебелни схеми;

Мениджър, медия планиране; Мениджър, маркетинг комуникации и Интериорен дизайнер, продуктов дизайн, следва да преминат на директно подчинение на Главен оперативен директор, бизнес развитие, без други промени в структура и задължения.

В тази връзка, видно от приетите по делото 2 бр. длъжностни характеристики за длъжността „Мениджър, медия планиране“ заемана от служителя В. К., промяната в субординацията на длъжността е отразена в нова длъжностна характеристика, връчена и подписана от служителя на 06.07.2022 г. При съпоставката на двете характеристики, първата връчена при постъпване на работа на служителя на 16.08.2021 г., и втората, връчена на 06.07.2022 г., след извършеното съкращение в щата, се установява, че в задълженията и функциите на служителя не са извършени никакви промени, а единствената отразена такава, касае действително промяна на непосредствения ръководител, съответно от „Маркетинг директор“ на „Главен оперативен директор, бизнес развитие“.

Установява се от приложената заповед № 82/01.07.2022 г., че в изпълнение на горепосочените решения на Съвета на директорите, извършеното съкращение в щата и премахването занапред на 5 длъжности от щатното разписание на дружеството, е намерило своето отражение в издаденото ново щатно разписание, в сила от 01.07.2022 г., /прието по делото/.

Страните по делото не спорят, че правоотношението с ищеца е прекратено считано от 06.07.2022 г., с връчване на оспорената в производството заповед № 25/05.07.2022 г., без предизвестие. В тази връзка, в уволнителната заповед е вписано, че на служителя се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие, в размер на 1 брутна работна заплата.

От извършената от съда, в о.с.з. на 24.02.2023 г. констатация, с оригинала на трудовата книжа на ищеца, се установява, че на стр.26 и 27, е извършено отбелязване за изплащане на дължимите две обезщетения, в размер на по 11 658,00 лв. всяко, съответно посоченото в заповедта за увлонение такова по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие, и по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа за 1 месец, след уволнението, т.е. за периода от 06.07.2022 г. до 05.08.2022 г. Размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение относим към изплатените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ 3 се установява и от заключението на приетата по делото ССчЕ.

Видно от същото м. април 2022 г. се явява последния пълен отработен месец от ищеца преди уволнението, в който изплатеното брутно трудово възнаграждение възлиза в размер на 11 658,10 лв., като именно това е размера на БТВ по см. на чл.228 от КТ, относим към дължимите, респ. изплатени на ищеца обезщетения. Съдът не приема за основателни възраженията на ищеца, че не са му били изплатени дължимите се обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в сочените размери, тъй като в приетите по делото ФРЗ за м.07 и м.08.2022 г. било вписано като основание за превода „работна заплата“. Напротив, видно от приетите като доказателства по делото, 2 бр. фишове за работна заплата, съответно за м.07. и м.08.2022 г. /на л.86 и 87 по делото/ на ищеца е била начислена за м.07.2022 г. работна заплата за 2 работни дни в размер на 1071,71 лв., а остатъка до пълния изплатен размер от 11125,26 лв. /нетно/ съставля начислено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в брутен размер на 11658,10 лв., както и 555,15 лв. начислено и изплатено възнаграждение по чл.177 от КТ за 1 ден платен годишен отпуск. Сумата от 11 125, 26 лв. нетен размер /включваща начисленото трудово възнаграждение за м.07.2022 г. за отработените 2 р.д., възнаграждението по чл.177 КТ за 1 ден платен отпуск; обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ и сума за ТСПО, след удръжките за данък общ доход и личните осигурителни вноски за сметка на работника/ е била преведена по сметка на ищеца в „... на 10.08.2022 г., видно от приложеното по делото /на л.61/ преводно нареждане. Чистия размер на начисленото през м.юли 2022 г., обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 8074,30 лв. е преведено на ищеца с отделно преводно нареждане от 17.08.2022 г., прието по делото на л.130. От устните обяснения на в.л. в съдебно заседание на 24.02.2023 г. се установява, че от анализа на представените му от счетоводството на ответното дружество, платежни документи, може да се направи извод, че и двете дължими обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, са реално изплатени на ищеца, чрез банкови преводи, за извършването на които са представени доказателства и по делото.

Основния спор между страните бе съсредоточен върху обстоятелството, дали след уволнението на ищеца, на неговата длъжност е преназначена В. К.., заемала до този момент длъжността „Мениджър медиа планиране“.

По делото не се установява между ответника и В. К.. да са сключвани допълнителни споразумения, касаещи промяна в длъжността и/или функциите. Единствената промяна, която е настъпила при нея във връзка с това кой се явява нейн непосредствен, пряк ръководител е била отразена във връчената й на 06.07.2022 г. нова длъжностна характеристика. В нея отново са възпроизведени същите основни длъжностни задължения, посочени в длъжностната характеристика, връчена на К. при постъпването й на работа на 16.08.2021 г.