Разпореждане № 128031 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 128031 гр. София, 29.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110145675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 176272/24.08.2022г. на СРС, уточнена с допълнителни молби, подадена от И. С. А. срещу „Транзакт Юръп“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД. С исковата молба се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът не им дължи сумите, предмет на изп.д. № 20128610401793 и изп.д. №20128610403149 на ЧСИ № 861 – Димитър Вълков, включая разноските по изпълнителното дело по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

От една страна ищецът не е установил какъв е размерът на тези разноски. От друга страна съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане. Ако същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл.

439, ал. 1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на взискателя ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА Искова молба, вх. № 176272/24.08.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх.

№ 226540/24.10.2022г. на СРС, Молба, вх. № 254567/21.11.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 277633/13.12.2022г. на СРС, в частта , с която се иска установяване между страните на 1 недължимостта на акцесорните вземания за разноски и такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20128610401793 и изп.д. №20128610403149 на ЧСИ № 861 – Димитър Вълков, продължавани към момента като изп.д. № 20188410400565 на ЧСИ № 841 – Неделчо Митев.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45675/2022г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Н. Г.

– АК-София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2