Решение № 1381 от 09.04.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1381

Плевен, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20247170700955 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба подадена от А. В. А. от гр.Гулянци, подадена чрез адв. Л.М., против Заповед на за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4933/29.10.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" Плевен към ИААА, с която са приложени ПАМ: по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози – спиранe от движение за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане свидетелството за регистрация № ********* на лек автомобил Х. ЦР, с рег. № [рег. номер], кат. M1G, до отстраняване на нарушението и по чл. 106а, ал.1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача А. В. А. от гр. Гулянци, [улица]ап.11, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и целта на закона, както и че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, в който са отразени факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната истина.Твърди, че издадения в АУАН са допуснати нарушения, които представляват съществени процесуални нарушения, твърди че в нарушение на административнопроизводствените правила са били иззети СУМПС , свидетелскво за регистрация на МПС и регистрационен номер на собствения му автомобил. Твърди, че в обстоятелствената част на оспорената заповед, липсва информация за състава на установеното административно нарушение, оспорената заповед е наложена незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като видно от съдържанието е наложена мярка спиране от движение за не повече от 12 м., сваляне и отнемане на предна регисрационна табела,която не съответства на предвидената в чл. 106 а ал.1 т. 1 от Закона за автомобилните превози мярка“ временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 м.“ и в съдебното заседание се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена без да са налице изискванията на материалния закон. Оспорва се извода на административния орган за извършен от Ч. обществен превоз на пътници. Твърди се още, че административния акт е немотивиран и не съдържа изискуемите се от закона реквизити. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски по делото, според приложен списък.

Ответникът, в дадения срок не е представил писмен отговор. В представено по делото придружително писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да се отхвърли.

Съдът, като съобрази данните по делото, доводите на страните и закона, намира за установено следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от оспорването.

От приложените към административната преписка и събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, следното от фактическа страна:

На 29.10.2024г. в гр. Гулянци, на [улица]жалбоподателят се намирал в л.а. [Марка]CRV с рег.№ [рег. номер], към него се прибижили св. Д.М. и Ст.С., служители на НАП, извършили контролна покупка преди да се легитимират- услуга по превоз на пътници по маршрута гр. Гулянци- с. Сомовит и заплатили поисканата от жалбоподателя сума. В с. Долни вит, автомобилът бил спрян за проверка от органите на МВР и служителите на НАП са се легитимирали. Съставен е протокол за извършена проверка, в хода на която е установено, че А.. А. извършва търговска дейност, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва, регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита оборогите от продажба на услуги, с което е нарушил чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното нарушние е съставен и връчен АУАН № [рег. номер]/29.10.2024г. При извършената проверка, А.. А. е направил възражение, че не извършва дейност като превоз на пътници, а е направил услуга на господата, които си заплатили горивото, за да ги закара до с. Сомовит на 15 км. от Гулянци. Проверката била извършена в сградата на РУ Гулянци, и на място били повикани и служители на ИААА Плевен, които съставили на А. АУАН за това, че на 29.10.2024г. в гр. Гулянци, в посока РУ Гулянци, управлява МПС Х. СР-V, от кат. М 1 G, като при проверката е установено, че водачът на МПС извършва обществен превоз на пътници без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация/друг документ, които се изискват от регламен на европейските институции от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му АУАН е съставен по сведение от водача през служителите на РУ Гулянци. Протокол на НАП Плевен. В АУАН жалбоподателят е отразил, че не му е ясно, какво се случва.Въз основа на АУАН е издадено НП № 35-0003129/15.10.2025г. против А. В. А., за нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, с което на А. е наложена глоба в размер на 2000 лв.

Въз основа на тези констатации е издадена и Заповед №РД-14-4933/29.10.2024г., с която Началник на областен отдел Автомобилна администрация гр. Плевен, в ГД „Автомобилна инспекция“ при ИААА, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.1 б. „б“ и ал.2 т.1 и чл. 106 а ал.1 т.4 б. „А“ от Закона за автомобилните превози на А. е приложена ПАМ по чл. 106 а ал.1 т.1 б.“б“ и ал.2 т.1 от ЗАП- спиране от движение за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на сидетелството за регистрация № ********* на л.а. Х. СР с рег. [рег. номер],категория М1G до отстраняване на нарушението но за не повече от 12 месеца, и по чл. 106 а ал.1 т.4 б.“б“ от Закона за автомобилните превози-временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача А. А.,до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По делото е представен констативен протокол за извършена проверка от 29.10.2024, съставен от служители на НАП, опис на паричните средства в касата, към момента на започване на проверката и АУАН № [рег. номер], Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 7455/2024г. по описа на РП Плевен, с което е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като не са установени данни за извършено престъпление по чл. 234 г от НК.

По делото са приложени обяснения на жалбоподателя А. А. дадени пред служители на ИА АА, в които е заявил, че се е съгласил да закара двама непознати за него, до с. Сомовит, тъй като казали, че закъсняват за среща и няма автобус, срещу заплащане на стойността на горивото за пробега от 30 км. – 10 лв.Заявил е, че не извършва дейност като превоз на пътници.

От показанита на разпитаните по делото свидетели Д.М. и Ст.С., служители на НАП се установява, че на 29.10.2024г. в гр. Гулянци, при организирана проверка съвместно с ОД на МВР и ИА АА, са направили контролна покупка, като се качили в колата на жалбоподателя и са поискали да ги закара в посока с. Сомовит. От показанията на свидетелите се установява, че първоначално жалбоподателят е казал че бърза, но може да ги метне до с.Сомовит, за да се вмести във времето до автобуса. Свидетелите твърдят, че при тръгването уговорили с жалбоподателя, че ще ги закара за сумата 10 лв, които свидетелите заплатили. След като автомобилът потеглил, св.М. се обадил на организатора на опарецаята, че са намерили превоз и тръгват. Свидетелите заявяват, че в съседното село ги спрял патрул от МВР, след което били екскортирани обратно до РУ гр. Гулянци, където на жалбоподателя бил съставен акт за това, че в автомобила няма фискално устройство.От показанията на св.М. е видно че освен служителите на НАП, на излизане от РУ отпред са били служителите на ИА АА, които са изчаквали да приключи проверката на служителите на НАП. Св.С. заявява, че не си спомня дали жалбоподателят е уточнил, че сумата 10 лв представлява цената на горивото. От показанията на св. М.Х. и А. И. се установява, че на посочената в акта дата, началника на РУ Гулянци е поискал съдействие от ИА АА, служителите са отишли в РУ Гулянци, изчакали са служителите на НАП да свършат раотата си, и накрая са съставили акт за това, че извършва нерегламентиран превод на пътници. От показанията на свидетелите е видно, че са свалили регистрационните табели и са взели свидетелството за управление на МПС. От показанията на свидетелите е дино, че нарушението е установено от инспекторите от НАП и икономическа полиция.От показанията на св.Х.- актосъставител е видно, че са проверили само обясненията, които жалбоподателят е дал пред полицаите. От показанията на св. И. се установява, че АУАН е издаден взоснова на заключенията на служителите на НАп и икономическа полиция и дадените обяснения от жалбоподателя. От показанията на двамата свидетели се установява, че жалбоподателят е не е давал обяснения пред служителите на ИААА.

По делото е разпитанкато свидетел Д.Д., от показанията на който се установява, че е видял двама души да се приближават до автомобила на А., да говорят нещо и после да се отдръпват. Свидетеля твърди, че след малко тези хора са се върнали, качили са се в автомобила и са тръгнали на някъде. Свидетеля твърди, че жалбоподателят му е казал, че тези хора са били полицаи и това е постановка, както и че им е взел пари колкото е стойността на горивото.Според свидетеля, поради това че няма автобуси, жалбоподателят е решил да извърши услуга и затова е качил тези хора.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Директора на РДАА е надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. – приложена по делото стр.20.

Разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" ЗАП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари без да има издадена удостоверение за обществен превоз или няма заверено копие към лиценза на Общността, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без да има издадена удостоверение за обществен превоз или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към лиценза на Общността, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява че на 29.10.2024 г. оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил м. "Х." ЦР с рег. № [рег. номер] е превозил пътници от гр. Гулянци до с.Сомовит, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАП възможност за извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните две ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на всяка от нормите, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 4, б. "б" ЗАП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт.

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e83c36b-6b21-43a5-abce-acf22fc0e163