Решение № 348 от 25.09.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220201049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез адв. К.У. против наказателно постановление № 23-0340-000291/31.03.2023г. на началник РУ Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца

С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност на двата административни акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани гласни доказателствени средства.

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител. депозира писмено становище по хода, по същество и с претенции за разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Товарен автомобил м. ЗИЛ с номер на рама 607906 е собственост на 1 свидетеля И. Ц.. Той притежава още дин такъв автомобил от същия вид и модел , а от три такива притежава неговия брат.

Преди септември 2022г. братята Ц.и договорили с неустановено по делото лице да боядисва всички пет камиона. Закарали ги в търговски обект и ги оставили за посоченото време, като след като услугата била извършена, заплатили и откарали товарните си автомобили. Същите още следващия ден започнали да управляват във връзка с дейността си.

На 26.09.22г. св. Ц. предоставил за управление процесния автомобил с посочената горе рама на своя братовчед и жалбоподател по делото Н. Ц..

Последният поел управлението на автомобила, като в гр. Белово, на бул.

Освобождение“ 40 бил спрян за проверка от полицейските служители. Същите по номера на рамата направили служебна справка и установили, че поставената на автомобила регистрационна табела съответства на друг автомобил, макар и от същата марка и модел.

Затова на жалбоподателя бил съставен процесния акт,предявен и подписан, с връчен препис. Впоследствие с мотивирана резолюция от 27.09.22г. образуваното въз основа на акта административно-наказателно производство било прекратено.

Въз основа на този акт било издадено обжалваното НП.

Издаването на настоящото НП е на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Не се претендира конкретна процесуална неизправност на последното и констативния акт въз основа на който е издадено, а и в хода на служебната проверка такава не се установи. Спазени са изискванията за пълно, ясно и точно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението е изпълнено, и е гарантирано правото на защита по изложените релевантни за възприетото нарушение факти.

При служебната проверка досежно редовността в процедурите, касаещи акта и НП и тяхното съдържание не се откриха нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на тези актове, издадени от компетентни, предвид представената заповед, лица.

Издадена е била мотивираната резолюция , с която административно-наказващият орган да е прекратил образуваното по 2 процесния АУАН поради наличие на данни за извършено престъпление. Така това административно- наказателно производство , водено по същото обвинение, с оглед идентичността на фактите ТР 3/2015 е било прекратено на основание чл. 54, ал.1 т.9 от ЗАНН( в която хипотеза не се предвижда и връчване на резолюцията).

Преписката била изпратена на прокурора, който постановил прекратяване на наказателно производство, отчитайки липса на съставомерност на разследваното престъпление и връщайки материалите на наказващия орган в РУ Септември за преценка относно извършено административно нарушение по процесния текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)

При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като постановената резолюцията – прекратява административнонаказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава 3 обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест, производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора, а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ орган.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със съставяне на акта, изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“. Постановена резолюция за прекратяване формално не подлежи на обжалване ( както и актовете,с които се прекратява съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението. Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

За разлика от доводите против процесуалната законосъобразност, възраженията за материално-правната неизправност на НП са основателни.

4

От убедителните показания на св. Ц. ( собственик на процесния автомобил), възприети предвид и непосредствените впечатления при разпита му и предвид тяхната неубедителност, че дори той като собственик не е знаел за размяната на регистрационните табели. Съвсем добросъвестно свидетелят сподели как към неустановен период от време (който той , логично не може да си спомни поради изтеклите повече от две години оттогава) той и брат му предоставили по договор за услуга с автобояджия притежаваните от тях общо пет камиона марка ЗИЛ за боядисване. Същите били откарани и предоставени с регистрационните табели върху тях и задължение на бояджията била да ги върне боядисани и с поставени табели. Това задължение той изпълнил и братята взели камионите.

Една от настоящия случай св. Ц. узнал, че на притежавания от него и предмет на проверката автомобил били поставени регистрационни табли, издадени за МПС, притежавано от брат му ( същата малка и модел ) и се досетил, че това е станало при боядисването.

Така фактът, че регистрационните табели върху процесното МПС не са били издадените за него не е бил известен дори на собственика, а по делото липсват доказателства да е бил известен на водача или дори същият да е имал възможност въобще да го узнае по някакъв начин ( въпреки ,че последното ще обоснове само възможността за узнаване, но не и факта на знанието , който следва да е безспорен).

Вярно е, че житейската логика предпоставя собственика на едно МПС да знае регистрационния му номер, но в случая св. Ц. притежава и използва в дейността си два камиона, които, при това, са от една и съща марка и модел, което пречи да бъдат персонифицирани. Доказателства за това е и подхода на контролните органи ( виж показанията на св. Т.), които са проверили номера на рамата на двигателя като единствена възможност да разграничат МПС от една и съща марка и модел .

Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен, е при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС е било регистрирано, но върху него са били поставени регистрационни табели, издадени за друго МПС.

Няма обаче доказателства, че този факт е било известен на жалбоподателя 5 към момента на проверката в процесната дата и дори , че е била налице обективна възможност за неговото узнаване, което да е било неизменно.

Вярно е, че водачът , който поема управлението на несобствено МПС следва да се осведоми предварително за изпълнение на определени задължения на собственика ( ГТП, договор за ЗЗГО, регистрация и т.н.) и неуведомяването не може да е основание по чл. 14 НК. В случая обаче фактът на прекратяване на размяната на регистрационните табели въобще не е довеждан до знанието дори на собственика, а е настъпил като нецелен резултат при изпълнението на една услуга по отношение на автомобила.

Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен ( липсва изцяло обективна възможност да му стане известен) факт, който принадлежи към състава на нарушението ( дерегистрацията).

Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен акт .

Това влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за сторените от него разноски за адвокат ( 500 лева -л.4) , против размера на които обосновано се прави възражение за прекомерност. Така е, тъй като, предвид проведените заседания за събиране на доказателства, респ. предвид последните и фактическата и правна сложност на делото, следва да се уважи претенцията до минималния размер на предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното представителство – 4 50 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0340-000291/31.03.2023г. на началник РУ Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на