Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 07.03.2023, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 97/2023
Вид
Решение № 28
Подписан
07.03.2023
В сила
24.03.2023
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Радомир, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря В.М.К. в присъствието на прокурора С. Д. Г. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100097 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Образувано е по подадена от С. М. С. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в която е обективирано искане за допускане промяна на фамилното име на молителката от „С.“ на „П.“.

В молбата се излагат твърдения, че с влязло в сила решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на Брезнишкия районен съд е допуснат развод по взаимно съгласие и е прекратен бракът между молителката С. М. С. и И.К.С., като съдът е постановил след прекратяването на брака молителката да носи брачното си фамилно име „С.“.

Сочи, че сегашното фамилно име създава психически дискомфорт, емоционален стрес и трудности в обществото, като среща недоверие и от страна на близки и познати, тъй като макар гражданският брак между нея и И.К.С. да е прекратен, все още продължава да носи фамилното му име.

С оглед изложеното моли съда да допусне промяна във фамилното име на молителката от „С.“ на „П.“.

В съдебно заседания молителката не се явява, представлява се от упълномощен представител, който поддържа молбата и моли за уважаването ѝ.

Заинтересованата страна – Община Перник, в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение Радомир, в съдебно заседание, чрез прокурор Г. изразява становище за основателност на молбата.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Перник въз основа на акт за раждане № . г. е, че молителката е родена на . г. в гр. Перник, с родители – Ю. Д. А. и М.П.З., като е вписана в акта за раждане с имена С. М. П..

По делото е представено и решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Брезник, с което съдът е прекратил по взаимно съгласие сключения между С. М. С. и И.К.С. граждански брак и е утвърдил постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51, ал. 1 СК, по силата на което съпругата е продължила и след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име – С..

Видно от представеното по делото свидетелство за завършено средно образование е, че молителката е записана с имената С. М. П..

От приобщената към доказателствата по делото справка с рег. № 822/14.02.2023 г. от Националната следствена служба се установява, че спрямо молителката няма образувани и неприключили наказателни производства.

От предоставената от Дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР справка с рег. № 790/13.02.2023 г. се установява, че за молителката няма данни за наложени принудителни административни мерки по Глава VІІ, раздел І от ЗБЛД, както и въведена мярка по чл. 68 НПК, като спрямо молителката няма данни и за наложена санкция по Глава VІІ, раздел ІІ от ЗБЛД.

От представената по делото от Бюро „Съдимост” при РС – Перник справка за съдимост се установява, че молителката не е осъждана.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Методи Зарев, който е баща на молителката и от чиито показания се установява, че молителката има неразбирателство с бившия си съпруг, тъй като продължава да носи неговото фамилно име и по тази причина желае да възстанови фамилното си име „П.“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира за логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Правото на име, освен лично субективно и неотчуждимо право, представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателството принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства”, 2 като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във веки конкретен случай, при съобразяване с общите принципи на гражданското право и обществения морал.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а според чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В хипотезата на правната норма на чл. 19, ал. 1 ЗГР изчерпателно са изброени случаите, в които българските граждани могат да искат промяна на своите имена - когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдебната практика приема, че важни по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно за молителя носенето на името, така: решение № 680/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1164/2009 г., ГК, IV г. о.

В разглеждания случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност на молбата относно търсената промяна на фамилното име на молителката. Безспорно установено е, че фамилията „С.“ създава неудобства на молителката в личния и обществения ù живот, като това е довело и до влошаване на отношенията между нея и бившия ù съпруг. От друга страна, промяната на фамилното име на молителката на „П.“, което е фамилното име на нейния баща, е в пълно съответствие с чл. 14, ал. 1 ЗГР.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР ПРОМЯНА ВЪВ ФАМИЛНОТО ИМЕ на С. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. "Р." № ., от „С.“ на „П.“.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

След влизане в сила на решението да се изпратят съобщения до Служба „ГРАО” и Бюро „Съдимост” при Районен съд - Перник, а на Община Перник – заверен препис от съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР.

3

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4